Животът е свойство, отличаващо обектите, които извършват биологични процеси , от тези, които не извършват ^[1]  ? поради прекратяване на тези процеси ( смърт ) или тъй като никога не са ги извършвали ( нежива природа ).

В биологията , науката, изучаваща живите организми , животът е характеристиката, отличаваща активните организми от неорганичната материя. ^[2] В живите организми протича метаболизъм , намират се в състояние на хомеостаза , имат способност за растеж , реагират на стимули , размножават се и, чрез естествен отбор се адаптират към окръжаващата ги среда в последователните поколения. По-сложните организми могат да общуват по различни начини. ^[1] Множеството разнородни форми на живот образуват биосферата на Земята , като характеристиките, общи за всички тези организми ? растения , животни , гъби , протисти , археа и бактерии  ? са сложната клетъчна организация, базирана на въглерода и водата , и наследствената генетична информация.

Във философията и религията съществуват различни възгледи за характера на живота. При тях водещи са проблемите за връзките на живота със съществуването и съзнанието . Някои философски школи и религиозни течения не признават съществуването на такова нещо като ?нежива природа“, като често психическия предшества органическия живот, и е негова причина, а не следствие. ^{[3] [4] [5] [6] [7]}

Определения [ редактиране | редактиране на кода ]

В съвременната наука и философия не съществува общоприето и еднозначно определение на живота. ^{[8] [9] [10]} Дефинирането на живота е трудно, донякъде защото той представлява процес, а не определена субстанция. ^[11] Подобна дефиниция трябва да се отнася не само за всички видове живи същества на Земята, но и за живот, който би могъл да бъде фундаментално различен от земния. ^[12]

Поради липсата на универсално определение на живота, в съвременната биология той се дефинира описателно като свойство на организмите, при които се проявяват всички или повечето от следните явления: ^{[11] [13]}

• Хомеостаза : регулация на вътрешната среда на организма с оглед поддържане на стабилно състояние и равновесие. Пример за това е промяната в концентрацията на електролитите или потенето, които намаляват температурата.
• Организация : структуриране на базата на една или повече клетки , които са основната единица на живота.
• Метаболизъм : трансформиране на енергия чрез преобразуване на химични вещества и енергия в клетъчни компоненти вътре в клетката ( анаболизъм ) и разграждане на органични вещества ( катаболизъм ). Живите същества изискват енергия, за да поддържат своята вътрешна среда (хомеостаза), както и за останалите функции, характерни за живота.
• Растеж : поддържане на по-високо ниво на изграждане (анаболизъм) от това на разграждане (катаболизъм). Растящият организъм увеличава размерите на всяка своя част, а не просто натрупва материя.
• Адаптация : възможност за изменение във времето в отговор на промените в околната среда. Тази способност на живите същества е фундаментална за процеса на еволюция и определя от тяхната наследственост , както и от състава на метаболичните вещества и от наличните външни фактори.
• Реагиране на въздействия : реагирането може да бъде под различни форми: от свиване на едноклетъчните под действието на външно химическо вещество до сложни реакции с участието на всички сетива при многоклетъчните. Реагирането често се проявява като движение, например обръщането на листата на растенията, според посоката на слънцето ( фототропизъм ), или промяната на посоката на движение на бактериите, според наличието на определени химически вещества ( хемотаксис ).
• Размножаване : възможност да се образуват нови организми. Размножаването може да бъде безполово (с един родителски организъм) или полово (с два различни родителски организма).

В търсене на обща дефиниция, включваща минималното множество от признаци на живота, отделни автори предлагат собствени определения, като:

• Живите същества са системи, които реагират на промени в окръжаващата ги среда и в самите тях по начин, насочен към тяхното съхранение.
• Животът е мрежа от низши отрицателни обратни връзки (регулаторни механизми), подчинени на по-висша положителна обратна връзка (потенциал за разширение, размножаване). ^[14]
• Животът е самоподдържаща се химическа система, способна на еволюция в дарвинов смисъл. ^[15]
• Живите същества са обекти със способност за метаболизъм и движение. ^[11]

Причисляването на вирусите към живите същества е спорно. Повечето автори не ги смятат за същински живи същества, като понякога са определяни като ?организми на границата на живота“, ^[16] тъй като те притежават гени , еволюират чрез естествен отбор , ^[17] и се реплицират, създавайки множество копия на самите себе си. В същото време вирусите нямат метаболизъм и имат нужда от други клетки за реплицирането си.

В контекста на биофизиката определението за живот се разглежда във връзка с отрицателната ентропия . ^{[18] [19]} По-конкретно, според физици като Джон Дезмънд Бернал , Ервин Шрьодингер или Юджин Уигнър , животът принадлежи към клас от явления, които представляват отворени или непрекъснати системи със способност да намаляват своята вътрешна ентропия за сметка на вещества или свободна енергия , приемани от окръжаващата среда и впоследствие изхвърляни в нея в разложена форма. ^{[20] [21] [22]}

Теорията на живите системи определя живите същества като самоорганизиращи се и автопоетични (самосъздаващи се) обекти. Варианти на това определение са дефиницията на Стюарт Кауфман за автономните агенти или концепцията за многоагентните системи , способни да се самовъзпроизвеждат и да осъществяват поне един термодинамичен работен цикъл . ^[23]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]