Дубрoвник
(на
хърватски
:
Dubrovnik
; на
латински
:
Ragusa
,
Рагуса
) е
град
с древна история в най-южната част на
Хърватия
, на самия край на
Дубровнишкия провлак
. Селището е туристически център и главен град на
Дубровнишко-неретванска жупания
.
Разположен е на брега на
Адриатическо море
в
Далмация
и е наричан ?Перлата на Адриатика“.
[1]
Към 2021 г. Дубровник наброява 41 562 души.
[2]
В миналото градът е един от важните центрове на развитие на
сърбохърватския език
и средище на писатели, поети, драматурзи, художници, математици, физици и други учени, макар че е център на хърватски полуекслав или т.нар.
сръбско поморие
, признато като сръбско и по силата на
лондонския договор за присъединяването на Италия към Антантата
.
Дубровник (Рагуза) е основан при сливането на два града ?
Лаус
, разположен на малък остров по южното
далматинско
крайбрежие, подслонил
италианските
бежанци от близкия град
Епидаурум
(днешен
Цавтат
), и
Дъбрава
,
славянско
селище в подножието на горист хълм.
Ивицата плитчини между двете части на града е засипана през
12 век
, обединявайки селището около новопостроения площад (сега наричан
Плаца
или
Страдун
). Площадът е павиран през
1468
г. и съграден отново след земетресението от
1667
година. Градът е укрепен и две пристанища са построени на двата края на провлака.
От своето основаване през
7 век
, градът е под защитата на
Византия
, но след
кръстоносните походи
Рагуза попада под
венецианска
власт, а според
Задарския
мирен договор от
1358
г. става част от
Унгарско
-
Хърватското
кралство.
Във времето от
14 век
до
1808
година Дубровник е управляван като свободна държава с име
Respublica Ragusina
(Рагузка република). Републиката достига своя връх през
15
и
16 век
, когато дубровнишката
таласокрация
, основаваща се на морска търговия, е единственият източноадриатически град-държава, съперничещ на
Венеция
и другите италиански морски републики по мощ и влияние.
Градът е управляван от
аристокрация
, обединена в два градски съвета (
vije?e
), които поддържат строга социална система, но и отменят търговията с роби в началото на
15 век
и ценят високо свободата. Градът успешно балансира между интересите на Венеция и
Османската империя
векове наред.
В републиката постепенно настъпва упадък след криза в
средиземноморската
търговия и особено след катастрофалното земетресение през
1667
година. През
1699
г. градът е принуден да продаде две парчета земя от територията си на османците, за да се избави от напредващите венециански войски.
Окончателният край на републиката не е сложен от Венеция, а от силите на
Наполеон
, които първо завземат земите на Венеция, а впоследствие и Дубровнишката република през
1806
година.
Две години по-късно
градът става част от
Илирийските провинции
, владение на
Франция
.
През
1815
година, след решение на
Виенския конгрес
,
Австрия
(от
1867
г.
Австро-Унгария
) анексира Дубровник като част от
Кралство Далмация
. Под австрийска власт официалното име на селището е Рагуза. След това градът влиза в пределите на
Кралството на сърби, хървати и словенци
(от
1929
Югославия
. През
Втората световна война
е окупиран от италиански и
немски
сили.
По време на Войната за независимост на
Хърватия
срещу останалите югославски сили старият град на Дубровник е обсаден и бомбардиран на
6 декември
1991
, а останалата част от града търпи дори по-големи поражения от октомври 1991 до май
1992
година.
След края на войната е започнат мащабен проект за реконструиране на града със съдействието на
ЮНЕСКО
. Градът е възстановен в древен стил, за да запази атмосферата си. Към
2005
година по-голямата част от щетите са възстановени.
Патрон на града е
св. Влас
(Sv. Vlaho).
Старата част на Дубровник е в
списъка на ЮНЕСКО на световното наследство
.
В Дубровник се говори
дубровнишки говор
, а прилежащата му територия е известна още от
средновековието
като
дубровнишко крайбрежие
.
Ирландският
драматург
Джордж Бърнард Шоу
възкликва при посещението си в града през
1929
: ?Този, който търси Рая на Земята, трябва да посети Дубровник“.
Дубровнишката република е първата държава в света, признала независимостта на
Съединените щати
.
- Родени в Дубровник
- Починали в Дубровник
- Снимки от Дубровник
-
Дубровнишката катедрала
-
-
Обекти от световното културно и природно наследство в Хърватия
|
---|
| |
|
|
|
---|
| 500 000+
| | |
---|
| 100 000+
| |
---|
| 50 000+
| |
---|
| 25 000+
| |
---|
| 10 000+
| |
---|
| 5000+
| |
---|
|