한국   대만   중국   일본 
Димитър Моллов ? Уикипедия Направо към съдържанието

Димитър Моллов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Моллов
български лекар и политик
Роден
Починал
21 януари 1914  г. (68 г.)

Учил в Императорски московски университет
Политика
Министър на народното просвещение
19 септември 1883 ? 11 юли 1884
УС    I ОНС    II ОНС    IV ОНС    VIII ОНС    XI ОНС    XII ОНС   
Семейство
Деца Владимир Моллов
Димитър Моллов в Общомедия

Димитър Петров Моллов (1846 ? 1914) е български лекар - хирург и политик от Прогресивнолибералната , по-късно от Народната партия . Той е един от основоположниците на системата на здравеопазването в България след Освобождението ; действителен член (академик) и подпредседател на Българското книжовно дружество .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Произход и образование [ редактиране | редактиране на кода ]

Димитър Моллов е роден на 7 януари 1846 ( 26 декември 1845 стар стил ) в град Елена . Първоначално учи в Беброво , родното село на баща си. Между 1860 ? 1862 г. е учител в Садина , Ковачевец и Върбица . След това учи в гимназия и завършва семинарията в Киев (1867). Със стипендия на Славянското благотворително общество завършва медицина в Московския университет (1873), а след това защитава и докторат, също в Москва (1876).

Професионална кариера [ редактиране | редактиране на кода ]

Моллов участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г., като организира санитарен отряд и военнополева болница . По време на Руско-турската война е губернски лекар във Видин (1877) и ръководител на санитарен влак на Червения кръст .

Политическа кариера [ редактиране | редактиране на кода ]

След Освобождението Димитър Моллов е избран за председател на Медицинския съвет към правителството на Княжество България, който ръководи здравното дело. През 1879 г. Моллов изработва ?Временни правила за устройството на медицинското управление в България“ , уреждащи болничния устав и устройството на аптеките в младата държава. [1] Избран е за народен представител през 1879 ? 1881, 1884 ? 1886, 1894 ? 1896 и 1901 ? 1903.

След утихването на кризата с Режима на пълномощията Моллов се присъединява към партията на Драган Цанков и е министър на народното просвещение между 1883 ? 1884. Като краен русофил , след убийството на Христо Белчев през 1891 г. е интерниран в Беброво . Завръща се в София след падането на Стефан Стамболов през 1894 г. и оглавява парламентарна анкетна комисия за разследване на дейността на предходното правителство. За кратко е и кмет на София (1895 ? 1896).

Обратно към медицината [ редактиране | редактиране на кода ]

Димитър Моллов е един от организаторите на здравното дело в България. Той е създател на първия здравен закон (1879), председател на Върховния/висшия медицински съвет (1879 ? 1882), един от инициаторите за основаването на Александровска болница в София, основател на Българския червен кръст (1883), заместник главен лекар на Българската войска (1884 ? 1887), съосновател (1901) и пръв председател на Българския лекарски съюз . През 1881 г. Моллов става дописен член , а през 1884 ? действителен член на Българското книжовно дружество . Той е и негов подпредседател (1898 ? 1911) и председател на Природо-медицинския клон (1884 ? 1898, 1900 ? 1911).

Смърт [ редактиране | редактиране на кода ]

Димитър Моллов умира на 21 януари 1914 г. (на 68 г.)

Семейство [ редактиране | редактиране на кода ]

Димитър Моллов и съпругата му Пелагия имат 4 деца ? проф. Владимир Моллов , юрист и политик, проф. д-р Васил Моллов , лекар, д-р Петър Моллов  ? правист, подпредседател на Софийски окръжен съд, и Людмила ? пианистка, омъжена за ген. Константин Жостов .

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]