Димитър Петров Моллов
(1846 ? 1914) е
български
лекар
-
хирург
и
политик
от
Прогресивнолибералната
, по-късно от
Народната партия
. Той е един от основоположниците на системата на
здравеопазването
в България след
Освобождението
;
действителен член
(академик) и подпредседател на
Българското книжовно дружество
.
Димитър Моллов е роден на
7 януари
1846
(
26 декември
1845
стар стил
) в град
Елена
. Първоначално учи в
Беброво
, родното село на баща си. Между 1860 ? 1862 г. е учител в
Садина
,
Ковачевец
и
Върбица
. След това учи в гимназия и завършва семинарията в
Киев
(1867). Със стипендия на
Славянското благотворително общество
завършва
медицина
в
Московския университет
(1873), а след това защитава и докторат, също в
Москва
(1876).
Моллов участва като доброволец в
Сръбско-турската война
през 1876 г., като организира санитарен отряд и
военнополева болница
. По време на
Руско-турската война
е губернски лекар във
Видин
(1877) и ръководител на санитарен влак на
Червения кръст
.
След Освобождението Димитър Моллов е избран за председател на Медицинския съвет към правителството на Княжество България, който ръководи здравното дело. През 1879 г. Моллов изработва
?Временни правила за устройството на медицинското управление в България“
, уреждащи болничния устав и устройството на аптеките в младата държава.
[1]
Избран е за
народен представител
през 1879 ? 1881, 1884 ? 1886, 1894 ? 1896 и 1901 ? 1903.
След утихването на кризата с
Режима на пълномощията
Моллов се присъединява към партията на
Драган Цанков
и е
министър на народното просвещение
между 1883 ? 1884. Като краен
русофил
, след убийството на
Христо Белчев
през 1891 г. е интерниран в
Беброво
. Завръща се в
София
след падането на
Стефан Стамболов
през 1894 г. и оглавява парламентарна анкетна комисия за разследване на дейността на предходното правителство. За кратко е и
кмет на София
(1895 ? 1896).
Димитър Моллов е един от организаторите на здравното дело в България. Той е създател на първия здравен закон (1879), председател на
Върховния/висшия медицински съвет
(1879 ? 1882), един от инициаторите за основаването на
Александровска болница
в София, основател на
Българския червен кръст
(1883), заместник главен лекар на
Българската войска
(1884 ? 1887), съосновател (1901) и пръв председател на
Българския лекарски съюз
. През 1881 г. Моллов става
дописен член
, а през 1884 ?
действителен член
на
Българското книжовно дружество
. Той е и негов подпредседател (1898 ? 1911) и председател на Природо-медицинския клон (1884 ? 1898, 1900 ? 1911).
Димитър Моллов умира на
21 януари
1914
г. (на 68 г.)
Димитър Моллов и съпругата му Пелагия имат 4 деца ? проф.
Владимир Моллов
, юрист и политик, проф. д-р
Васил Моллов
, лекар, д-р
Петър Моллов
? правист, подпредседател на Софийски окръжен съд, и Людмила ? пианистка, омъжена за ген.
Константин Жостов
.
|
---|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Курсивът
показва временно назначение
|
|
|
|
---|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Курсивът
показва временно назначение
|
|
|