Димитър Илиев Кацаров
е
български офицер
,
генерал-майор
от артилерията, командир на 5-и нескорострелен артилерийски полк по време на
Балканските войни
(1912 ? 1913) и инспектор на артилерията след края на
Първата световна война
. Син е на свещ.
Илия Кацаров
, участник в
Априлското въстание
от 1876 година.
Димитър Кацаров е роден на 26 октомври 1866 година в
Копривщица
, в семейството на свещеника
Илия Кацаров
и Рада Герасим. Началното си образование получава в Копривщица, а след сватбата на сестра си, заминава заедно с младото семейство в
София
, за да учи в
Първа мъжка софийска гимназия
.
През лятото на 1883 година постъпва във
Военното училище
в София, в техническото отделение (т.н. межева школа), през 1884 година преминава в средния общ клас, след което следва в старшия общ и двата специални класа, като завършва курса на училището като старши
портупей юнкер
. През 1887 г. завършва в осмия випуск, на 27 април е произведен в чин
подпоручик
и зачислен в
4
-ти
артилерийски полк
.
[1]
.
На 18 май 1890 година е произведен в чин
поручик
. През месец май 1892 година, след проведен конкурс, поручик Кацаров е изпратен във
Виена
, за следване в щаб-офицерския курс, а през лятото на 1893 и 1894 година участва в стрелбите на тамошната артилерийска стрелкова школа. На 2 август 1894 година, след завръщането си от курса във Виена е произведен в чин
капитан
и командва 3-та батарея от Софийския артилерийски полк.
[2]
В началото на 1895 година е назначен за командир на резервната батарея в
Самоков
. При формирането на нови
батареи
в полка, резервната батарея е преименувана на 6
-а
батарея и капитан Кацаров остава неин командир до 1900 година, през което време е председател на полковия съд и член на Софийския военен съд. За добра служба е награден с
Княжеский орден ?Св Александър“
V степен.
В началото на 1900 година Кацаров е назначен за командир на возарската
рота
и завеждащ ?майстерските“ (работилниците) в полка, на която длъжност е до 1 май 1903 година, когато е произведен в чин
майор
и назначен за командир на 8-а батарея. През есента на същата година е назначен за батареен командир на в 1-во товарно артилерийско отделение в
Берковица
. Докато служи отделението, майор Кацаров подготвя проекто-устав да действие от скорострелно оръжие, което служи за основа на строевия устав, издаден от Артилерийската инспекция.
През 1906 година, Кацаров е преведен на служба във 2
-ри
артилерийски полк с щаб във Враца, към края на същата година е произведен в чин
подполковник
и назначен за командир на
отделение
, където служи до 1910 година. През 1911 година е назначен за помощник-командир на полка. През лятото на 1912 година подполковник Кацаров е назначен за помощник-командир на 5-и артилерийски полк, а по-късно е командир на 5-и нескорострелен артилерийски полк.
След избухването на
Балканската война
, повереният му полк влиза в състава на
|4
-та
пехотна преславска дивизия
и взема участие в боя при Ески Полос (9 октомври), при Петра (10 октомври), при Караагач (16 ? 17 октомври), където в плен попадат 34 с. с. турски оръдия. На 18 октомври, по предложение на Кацаров и под негово командване е създаден
отряд
от 2
дружини
и 2
батареи
, който настъпва от към Бунар Хисар и атакува флангово 17-и турски корпус, който през Караагач дере обхожда
5
-а
пехотна дунавска дивизия
. При бързото си настъпление по фланга и произведения артилерийски огън, 17
-и
турски корпус отстъпва в паника.
[3]
По-късно подполковник Кацаров участва с полка си в боевете под Чаталджа, срещу центъра на турската позиция. За действията си през войната е награден с
Военен орден ?За Храброст“
IV степен.
[4]
По време на
Междусъюзническата война
(1913) полкът, усилен с едно
гаубично
отделение, една батарея с 10.5 см. дълги оръдия и една полска с.с. батарея участва в боевете при Равна нива. На 18 май 1913 година е произведен в чин
полковник
.
След края на Междусъюзничската война е полковник Кацаров награден с
Народен орден ?За военна заслуга“
III степен, с мечове
[5]
, а през есента на 1913 година е назначен за началник на строево-домакинското отделение в
Артилерийската инспекция
. На 1 декември 1914 година е назначен за командир на 4-ти артилерийски полк. В командвания от него полк, като младши офицер служи брата на цар Борис III ? княз
Кирил Преславски
.
[6]
По време на
Първата световна война
полковник Кацаров командва
1
-ва
артилерийска бригада
в чийто състав влизат 4-ти артилерийски и 14 артилерийски полкове, всеки от които с по 6 батареи. С поверената му бригада участва в боевете за превземането на Пирот, в боевете на
1
-ва
пехотна софийска дивизия
за овладяване на проходите Власотинци и за превземането на Лесковац и в боевете при р. Пуста (28 ? 31 октомври 1915). По-късно бригадата е дислоцирана в района на
Кратово
, където полковник Кацаров заболява тежко.
[7]
През 1915 година е награден с
Княжеский орден ?Св. Александър“
III степен с мечове.
[8]
През август 1916 година бригадата на полковник Кацаров е прехвърлена на Добруджанския фронт, където на 6 септември 1916 година взема участие в боевете при Сарсанлар. По-късно участва в боя при Паракьой, където неприятелят отстъпва към Кубадинската позиция. Тук болестта на Кацаров се повтаря и той напуска строя на бригадата.
[9]
След като успява да се възстанови получава заповед от началника на артилерията да учреди в
Сливница
стрелкова артилерийска школа, където се обучават младшите офицери. През 1917 година е награден с Военен орден ?За храброст“ III степен.
[10]
През февруари 1918 година Кацаров е произведен в чин
генерал-майор
и назначен за помощник-началник на артилерията в действащата армия. В средата на септември, след започването на боевете при Добро поле, генерал Кацаров е по обиколка на батареите в Първа армия, намиращи се между
Дойранското езеро
и
Беласица
, когато от командира на първа армия му е възложено да задържи 1
-ва
бригада от
Македонската дивизия
, докато армията отстъпва към
Струмица
.
[11]
След капитулацията на България и началото на демобилизацията на армията, на 12 октомври 1918 година генерал Кацаров е назначен на най-високата артилерийска длъжност ?
Инспектор на артилерията
.
Със заповед по артилерията от 1 октомври 1919 година, обявява, че по собствено желание се уволнява от служба. Мястото му като инспектор на артилерията заема генерал
Владимир Вазов
. След уволняването си е избран в централното управление на
Съюза на запасните офицери
.
Към 1933 година запасния генерал Кацаров е председател на
Ловната организация
.
Генерал Кацаров е автор и преводач на редица книги, сътрудничи на вестник ?Отечество“ и ?Народна отбрана“, пише статии за списанията ?Природа“, ?Средногорие“, ?Ловец“, ?Ловна просвета“, както и във вестниците ?Мир“ и "Зора. Автор е на над 50 статии от военните издания ?Военен журнал“, ?Военни известия“, ?Военен глас“ и ?Военно-исторически сборник“.
[12]
Генерал-майор Димитър Кацаров умира през месец юли 1958 година в Копривщица.
- ↑
Марков, приложение 4
- ↑
Ангелов, стр. 3
- ↑
Кацаров, стр. 97,98
- ↑
Кацаров, стр. 98
- ↑
Кацаров, стр. 103
- ↑
Кацаров, стр. 99
- ↑
Кацаров, стр. 99, 100
- ↑
Кацаров, стр. 103
- ↑
Кацаров, стр. 100
- ↑
Кацаров, стр. 103
- ↑
Кацаров, стр. 101
- ↑
Кацаров, стр. 102, 273 ? 276
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 ? 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната ?Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 86.
- Кацаров, Д., ?Мемоари ? генерал Димитър Кацаров“, София, 2010, Симелпрес,
ISBN 978-954-9487-87-9
- Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.
- Йотов, Петко
, Добрев, Ангел, Миленов, Благой.
Българската армия в Първата световна война (1915 ? 1918): Кратък енциклопедичен справочник
. София,
Издателство ?Св. Георги Победоносец“
, 1995.
- Ангелов, А., ?Строители на българската артилерия“ ? списание ?Артилерийски преглед“, том 53, година VI, книжка 9, февруари 1933 г.