Джохар Мусаевич Дудаев
(
15 февруари
1944
?
21 април
1996
) е
чеченски
сепаратист, първият президент на самопровъзгласената
Чеченска република Ичкерия
. В миналото е генерал-майор от ВВС на
СССР
и единственият генерал в
Съветската армия
от чеченски произход.
Роден е на
15 февруари
1944
г. в с. Ялхори,
Чечено-Ингушка АССР
, в многодетно семейство на ветеринар (общо 12 братя и сестри). Преживява сталинската депортация, учи в редовна и вечерна гимназия, работи като електротехник, а през 1960 г. се записва вечерно в Северо-Осетинския педагогически институт, ф-т Математика и физика. През 1962 г. постъпва на служба в Съветската армия. Достига до звание
генерал-майор
от ВВС. Взема участие във войната в
Афганистан
в периода 1979 ? 1989 г. През 1987 ? 1990 г. е командир на дивизия стратегически бомбардировачи в
Естония
. Хората, с които служи, го описват като избухлив, емоционален, но крайно честен и порядъчен човек.
През
1990
г.
Зелимхан Яндарбиев
убеждава Дудаев в необходимостта да се върне в
Чечня
и да възглави национално-революционното движение. През октомври 1991 г. с решение на Върховния съвет на
РСФСР
Чечено-Ингушката република била разделена на 2 ? Чечня и
Ингушетия
. Това решение води до катализация на националните процеси и многочислени въоръжени сблъсъци.
На
27 октомври
1991 г. е избран за президент на
Чеченската република
. С мълчаливото одобрение на президента започва гонение срещу
руското
население в републиката. На 1 ноември със своя първи указ провъзгласява независимостта на
Чеченската република Ичкерия
. На 7 ноември президентът на
Русия
Борис Елцин
издава указ за въвеждане на
извънредно положение
в Чечня. В отговор на това Дудаев въвежда
военно положение
. На 3 март в
Рига
Джохар Дудаев заявява, че Чечня ще седне на масата за преговори, само в случай, че
Москва
признае нейната независимост.
На
12 март
1992
г. Парламентът на
Чечня
приема конституция на републиката, с която обявява независимостта на светската държава Чечня. Чеченските власти почти не срещат организирана съпротива и превземат руското въоръжение на тяхна територия. На
17 април
1993 г. Джохар Дудаев разпуска Министерския съвет на Чеченската република, Парламента, Конституционния съд и градското събрание на столицата гр.
Грозни
и въвежда на цялата територия на републиката пряко президентско управление и комендантски час.
През декември 1994 г. руският президент
Борис Елцин
подписва указ за въвеждане на руските войски в Чечня. Оттогава руските специални служби организират истински лов срещу президента Дудаев. Срещу него са правени 3 неуспешни опита за покушение. На
21 април
1996
г. в хода на войната в Чечня, след предварително и старателно разработена операция, руските спецслужби прехващат сигнал от спътниковия телефон на Дудаев в района на село
Гехи-Чу
, на 30 километра от гр. Грозни. Във въздуха предварително са вдигнати 2
бомбардировача
Су-24
със самонасочващи се ракети. Дудаев е убит от ракета по време на телефонния разговор с руския депутат
Константин Боровой
[1]
. С него загиват и телохранителите
Хамад Курбанов
и
Магомед Жаниев
, а трети гард -
Ваха Ибрахимов
, е тежко ранен, докато прикрива с тяло съпругата му Алла и племенника му Висхан
[1]
.
На името на Дудаев са наречени улици в градовете
Лвов
,
Варшава
, Рига.
Нормативен контрол
| |
---|
|