한국   대만   중국   일본 
Даниел Вълчев ? Уикипедия Направо към съдържанието

Даниел Вълчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Даниел Вълчев
Министър на образованието и науката
Мандат 17 август 2005  ? 27 юли 2009
Назначен от XL народно събрание
Министър-председател
2005 ? 2009 Сергей Станишев
Предшественик Игор Дамянов
Наследник Йорданка Фандъкова
Лична информация
Роден
10 август 1962  г. (61 г.)
Националност   България
Деца Силвана, Калина
Полит. партия НДСВ (2003 ? 2009)
ДБГ (2012 - )
Образование Софийски университет
Професия юрист ? адвокат ? политик
Уебсайт danielvalchev.com
Портал  Портална икона  Политика
Даниел Вълчев в Общомедия

Даниел Василев Вълчев е български юрист , адвокат , политик , заместник министър-председател и министър на образованието и науката , между 17 август 2005 и 27 юли 2009 г. Професор по обща теория на правото и обща теория на държавата в Софийския университет . Адвокат , член на Софийската адвокатска колегия .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Произход и академична кариера [ редактиране | редактиране на кода ]

Роден е на 10 август 1962 г. в Бургас , България . Баща му е капитан на кораб. И двамата му родители са родени в Малко Търново . Възпитаник е на Четвърта езикова гимназия във Варна . През 1987 г. се дипломира в Юридическия факултет на Софийския университет ?Св. Климент Охридски“ . През мандата на президента Желю Желев е юридически съветник в президентството.

Специализира в Международния институт за публична администрация (IIAP, Cycle court) ? Париж , 1991 г.; Военен колеж на НАТО (NATO Defense college ? CSCE course) ? Рим , 1992 г.

Защитава докторат по право през 1995 г. с дисертация на тема: ?Държавна власт и народен суверенитет“ . От 2004 г. е доцент , а от 2013 г. професор в СУ в Юридически факултет, катедра ?История и теория на държавата и правото“. Води курсове по Обща теория на правото , Политически и правни учения , Обща теория на държавата , Защита на правата на човека и др. [1]

Политическа кариера [ редактиране | редактиране на кода ]

Народен представител и председател на Постоянната комисия по европейска интеграция и член на Комисията по правни въпроси в XXXIX народно събрание . Съпредседател на Съвместния парламентарен комитет  ? България  ? Европейски съюз , представител на Народното събрание на Република България в Конвента за бъдещето на Европа, изготвил проект на Европейска конституция  ? март 2002 ? юли 2003 г. Народен представител в XL народно събрание , избран от листа на НДСВ .

Вълчев е известен с връзките си с шефа на разузнаването преди 1989 г. Любен Гоцев , с бившия министър на отбраната Димитър Луджев , който го назначава в ръководеното от него министерство, с банкера Емил Кюлев и други политици и крупни бизнесмени. В XXXVI народно събрание Даниел Вълчев и свързана с него фирма са разследвани за корупция и участие в източване на държавно дружество [2] .

Даниел Вълчев е министър на образованието и науката , между 17 август 2005 и 27 юли 2009 г. По време на неговото управление са извършени промени в образователната система. Той е министърът, който въвежда делегирани (самостоятелни) бюджети за българските училища, външното оценяване всяка година на всеки ученик. През 2007 г. се провежда учителска стачка , която е най-голямата и продължителна учителска стачка в България .

Бизнес активности [ редактиране | редактиране на кода ]

Участник е и в икономическия живот на България след 1989 г. Във фирмата ?Филимко“ АД е бил съдружник на Любен Гоцев (1997 г.) [3] , работил е и с Емил Кюлев и с други главни действащи лица на българския преход. Бил е член и на ръководството на солидни фирми в туристическия, застрахователния и други браншове като ? Златни пясъци “, ЗАД ?Булстрад-живот“, ?Ривиера ИН“ АД, ?Сигма“ ООД, ?Ривиера Мениджмънт“ АД, ?Албин Корпорейшън“ (от Британските Вирджински острови), ? Росексимбанк “ АД (като представител на ?Демекско консултантс“ ООД, Република Кипър ) и други.

Владее английски , френски и руски език.

Декан на Юридическия факултет на Софийския университет [ редактиране | редактиране на кода ]

На 8 април 2019 г. Даниел Вълчев е избран за декан на Юридическия факултет на Софийския университет, сменяйки Сашо Пенов . [4] [5] За и при избирането му не се споменава от него, като бивш министър на образованието, за ключовия проблем с подготовката на юридическите кадри, която е на обидно ниско равнище в България, според бившия декан и зам-ректор Живко Миланов . [6]

Награди и отличия [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Почетен доктор на Университета ?Сока“ ? Токио [7] и почетен професор на Шанхайския университет.
  • Национален орден ?За заслуга“ ? държавен орден, връчен от Президента на Френската република .
  • Орден на звездата на италианската солидарност ? държавен орден, връчен от Президента на Италианската република.
  • Притежател на черен колан III дан, по киокушинкай . [8]

Семейство [ редактиране | редактиране на кода ]

Даниел Вълчев е разведен. Има две дъщери ? Силвана Даниелова Вълчева и Калина Даниелова Вълчева. В началото на септември 2013 му се ражда и син.

Библиография [ редактиране | редактиране на кода ]

Научни изследвания [ редактиране | редактиране на кода ]

Монографии и сборници с научни статии
  • Държавна власт и народен суверенитет , монография, Университетско издателство ?Св. Климент Охридски“ , София, 1996
  • Студии по история на европейската философия на правото , сборник студии, Издателство СИБИ, София, 1999
  • От апология на правната норма към теория на правния ред , Университетско издателство ?Св. Климент Охридски“, София, 2003
  • Валидност и легитимност в правото , монография, Издателство ?Сиела“, София, 2012
  • Лекции по Обща теория на държавата , сборник лекции, Издателство ?Сиела“, София, 2013
  • Лекции по Обща теория на правото , част първа, Издателство ?Сиела“, София, 2016
По-важни научни публикации в сборници и в периодиката
  • ?Общественият договор“ на Русо ? химн на свободата и предчувствие за тоталната власт“, студия ? послеслов към Жан-Жак Русо , ?За обществения договор“, Издателство ?ЛИК“, София, 1996
  • ?Народен суверенитет и политически организации в обществото“, сп. ?Държава и право“, кн. 4, 1990
  • ?Народен суверенитет и учредителна власт“, сп. ?Държава и право“, кн. 10, 1990
  • ?Към проблема за носителя на суверенитета“, сп. ?Правна мисъл“, кн. 3, 1991
  • ?La crise des systemes normatifs dans les societes post-communistes et le maintien de l'ordre“, сб. ?Normes et deviances en Europe“, Edition L'Harmattan, Paris, 1994
  • Понятието ?суверенитет" в учението на Жан Боден и класическата немска публичноправна доктрина“, сп. ?Правна мисъл“, кн. 2, 1995
  • ?Проблемът за държавата в традиционния юридически позитивизъм и в чистото учение за правото на Келзен“, сп. ?Съвременно право“, кн. 5, 1995
  • ?Правата на човека и съвременната държава“, сп. ?Съвременно право“, кн. 6, 1997
  • ?Проблемът за справедливостта и правото в учението на Аристотел“, сп. ?Съвременно право“, кн. 5, 1998
  • ?Демокрацията като децентрализирано правосъздаване“, сп. ?Съвременно право“, кн. 4, 2000
  • ?Норберто Бобио и раждането на италианската аналитична школа“, сп. ?Съвременно право“, кн. 4, 2004
  • ?Ред, закон и държава в учението на Платон ? Космос“, сп. ?Съвременно право“, кн. 6, 2009
  • ?Ред, закон и държава в учението на Платон ? Полис“, сп. ?Съвременно право“, кн. 2, 2010
  • ?Държавата като самия правен ред“, сп. ?Правна мисъл“, кн. 4, 2010

Белетристика [ редактиране | редактиране на кода ]

Сборници с разкази
  • Да обичаш на инат , Издателство ?Сиела“, София, 2009, 108 стр.
  • 8 1/2 разкази , Издателство ?Сиела“, София, 2011, 88 стр.
  • Разкази , Издателство ?Сиела“, София, 2017, 192 стр.

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Профили
Статии
Интервюта
Други