Георги Николов Маринов е български офицер , генерал-майор от Генералния щаб, началник-щаб на 1 ^-ва армия по време на Втората световна война (1941 ? 1945).

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Георги Николов е роден е на 13 януари 1898 година в Сливен . Завършва Военното училище в София през 1919 година и е произведен в чин подпоручик . Служи във Видинския укрепен пункт , Варненския укрепен пункт и 3 ^-то планинско артилерийско отделение. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин поручик , а от 15 юни 1928 г. е капитан . През същата година е назначен на служба в Бургаския укрепен пункт. През 1929 г. е назначен за командир на батарея от 6 ^-и дивизионен артилерийски полк ^[1] , а от следващата година е командир на батарея от 1 ^-ви дивизионен артилерийски полк ^[2] През 1932 г. завършва Военна академия ^[3] . През 1933 г. е зачислен към щаба на 1 ^-ви армейски артилерийски полк ^[4] , а от 1934 г. е командир на батарея от 1 ^-ви армейски артилерийски полк ^[5] . ^[6]

На 6 май 1935 г. е произведен в чин майор , същата година е назначен за офицер за поръчки в щаба на 3-та пехотна дивизия ^[7] , по-късно същата година е офицер от Генералщабна академия ^[8] и малко по-късно отново същата година е назначен за военен следовател в Пловдивския военен съд ^[9] През 1936 г. е помощник на секретаря във Военния съвет на Министерството на войната ^[10] , а по-късно същата година е назначен за началник на секция в щаба на 4-та пехотна преславска дивизия ^[11] . ^[6]

През 1938 г. майор Николов е назначен за военен аташе в Атина ^[12] , а по-късно същата година е назначен към Щаба на войската ^[13] . През 1941 г. е назначен за командир на юнкерски учебен орляк, след което 1943 г. е назначен за началник-щаб на 3-та отделна армия , от 9 до 14 септември 1944 е командир на 3-та армия. На 14 септември 1944 става началник на оперативния отдел в Щаба на войската ^{[14] [15]} . На 21 ноември същата година става началник-щаб на 1 ^-ва българска армия . Умира на 15 февруари 1945 в Сигетвар . С министерска заповед № 28 от 19 февруари е произведен посмъртно в чин генерал-майор . Награждаван е с орден ?За храброст“, IV степен, 1 клас ^[16] .

Военни звания [ редактиране | редактиране на кода ]

• Подпоручик (1 януари 1919)
• Поручик (30 януари 1923)
• Капитан (15 юни 1928)
• Майор (6 май 1935)
• Подполковник (6 май 1939)
• Полковник (1943)
• Генерал-майор (19 февруари 1945) посмъртно

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 ? 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната ?Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 333.

• Портал ?Военна история на България“