Георги Кулишев Гугов
е виден
български
политик
и
журналист
, революционер, деец на
Вътрешната македоно-одринска революционна организация
и
Вътрешната македонска революционна организация
, близък е до кръга
Звено
. През 1946 г. е външен министър в третото правителство на
Кимон Георгиев
,
[1]
[2]
след което продължава да сътрудничи на
тоталитарния
режим до смъртта си и дълги години е подпредседател на парламента (1954 - 1971).
[3]
Георги Кулишев е роден в
Дойран
,
Македония
. В 1904 година завършва с деветнадесетия випуск
Солунската българска мъжка гимназия
.
[4]
За една година от 1904 до 1905 година е учител в родния си град, а по-късно в
Щип
и
Солун
. Включва в дейността на
Вътрешната македоно-одринска революционна организация
. Делегат е на конгреса на
Солунския революционен окръг
през 1905 г., на който е избран за член на солунския окръжен революционен комитет. През 1906 г. е арестуван в Солун и затворен в
Еди куле
.
След
Хуриета
от 1908 година участва в създаването на
Съюза на българските конституционни клубове
и става член на градското бюро на партията в Солун.
[1]
По време на Балканската война е в Солун и пише във вестник
?Българин“
.
[2]
След
Балканските войни
в 1914 година Кулишев завършва
право
в
Софийския университет ?Свети Климент Охридски“
. Пише във вестник ?
Родина
“. Работи в дирекцията по печата към Министерството на външните работи.
След Първата световна война Кулишев е виден деец на
македонската емиграция в България
. Представител е на
Дойранското братство
от второто заседание на
Учредителния събор
на
Съюза на македонските емигрантски организации
, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.
[5]
От 1921 до 1922 г. е секретар на българската легация в
Цариград
.
Участва като делегат от Дойранското братсво в обединителния конгрес на
Македонската федеративна организация
и
Съюза на македонските емигрантски организации
от януари 1923 година.
[6]
В междувоенния период той е активен участник в дейността на
Вътрешната македонска революционна организация
. На 7 юни 1920 година Кулишев подава молба за членство в масонската ложа ?Светлина“.
[7]
[8]
Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в
XXII обикновено народно събрание
(1927 ? 1931) с общогражданската листа на Демократическата партия от Горноджумайска избирателна околия.
[9]
На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна
парламентарна група
с председател д-р
Иван Каранджулов
и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО. На 1 юли 1927 година Кулишев при разискванията по отговора на тронното слово мотивира появата на новата парламентарна група, като заявява
?
|
Ние не съставляваме отделна партия, а сме само отделна парламентарна група. Ние, народните представители от Петрички окръг, сме дошли тук с любов към България, с искрена и дълбока привързаност към българския народ и неговата свободна държава ? да сътрудничим не на отделна партия против друга партия...
|
“
|
Според него депутатите са призвани да бъдат ?носители на едни по-специални интереси“. Дълбоката причина ?за безпокойство и размирие на Балканите е в жестокото третиране на поробените български населения, особено под гръцка и сръбска власт“. Пиринските депутати са с мисията да ?изнесат“ националните тежнения не само на населението от Македония, но и на българите в Добруджа и Тракия“. От първата редовна сесия на ХХII ОНС депутатите настояват в отговора по тронното слово да се акцентира върху малцинствения въпрос. От името на групата Кулишев заявява, че България има ?нравствено и политическо право да издигне глас за онеправданите и измъчени българи извън нейните граници“. Кулишев е депутат от Македонската парламентарна група и в
XXIII обикновено народно събрание
(1931 ? 1934).
[10]
Кулишев е член-учредител на
Македонския научен институт
.
[11]
При възстановяването на ВМРО пише брошурата ?Новите смутители всред македонската емиграция“, в която критикува дейците на
Временното представителство
(серчани).
[12]
- Свитеделство на Георги Кулишев от Солунската гимназия, 11 юли 1904 г.
-
-
-
След
Деветоюнския преврат
Кулишев е редактор на проправителствения вестник ?
Слово
“ (1925 ? 1926). След
Атентата в църквата ?Света Неделя“
той пише там, че ?България е нападната“ от ?Московския интернационал“ и говори за ?страшната опасност“ от ?дружбашко-комунистическите водачи“ и обслужващите ?чужди интереси“ ?емисари на Единния фронт“.
[13]
След разцеплението във ВМРО след убийството на Александър Протогеров застава на страната на
протогеровисткото крило
.
[14]
Освен на ?Слово“ Кулишев е редактор и на вестниците ?
Македония
“ (1926 ? 1928) и ?
Вардар
“ (1929 ? 1930). През 1931 г. емигрира в Швейцария, но през 1933 г. се завръща в България и става член на Съюз ?Звено“. След
Деветнадесетомайския преврат
оглавява отдела за печата и цензурата на новосъздадената
Дирекция на обществената обнова
.
[15]
Става редактор на вестник ?
Нови дни
“ (1934 ? 1935),
[16]
а от 1935 и негов директор; редактор е и на изданието ?
1838 ? 1938
“. През 1938 г. е избран за депутат от Петричка околия в
XXIV ОНС
, но изборът му е касиран. През 1939 ? 1940 г. е пълномощен министър и секретар на Министерския съвет.
През 1943 година се включва в
Отечествения фронт
и след
Деветосептемврийския преврат
в 1944 година е главен секретар на Министерския съвет (1945 ? 1946). От 18 юни 1945 година представлява ?Звено“ в Националния комитет на Отечествения фронт, след като
Петър Попзлатев
е отстранен от тази позиция под натиска на комунистите.
[17]
Външен министър
е от 31 март до 22 ноември 1946 година и участва в преговорите на
Парижката мирна конференция
. От началото на 1947 година Георги Кулишев е политически секретар на Народен съюз ?Звено“ до вливането му в
Отечествения фронт
през 1949 година. От 1944 до 1951 г. е директор на вестник ?
Изгрев
“. В началото на 1945 година е назначен за подпредседател на
Македонския научен институт
заедно с
Христо Калайджиев
и председател
Димитър Силяновски
.
[18]
Кулишев заедно с лидерите на другите леви крила на некомунистическите отечественофронтовски партии ? Попзлатев,
Добри Бодуров
и други ? се противопоставят на опитите за предаване на Пиринска Македония на Югославия и на насилствената
македонизация
в областта. Те настояват за принципа на доброволност при националното самоопределение на населението в областта, като неговата съдба в бъдещата федерация се обвърже в компенсационна връзка с връщането на Западните покрайнини и възможността за връщане на Западна Тракия.
[19]
Георги Кулишев е народен представител в
XXVI ОНС
(1945 ? 1946) и в
I
(1950 ? 1953),
II
(1954 ? 1957),
III
(1958 ? 1961),
IV
(1962 ? 1965),
V
(1966 ? 1971) и
VI
(1971 ? 1974) Народно събрание. От 1950 до 1954 година е член на Президиума на Народното събрание, а от 1954 до 1971 година негов подпредседател. От 1945 година е член на Националния съвет на ОФ, а през 1972 ? 1974 е негов заместник-председател. Носител е на
орден ?Георги Димитров“
. От 1964 година е
герой на социалистическия труд
.
Умира на 27 септември 1974 година в София.
[20]
[21]
[22]
Негова съпруга е Хрисана Кулишева (1894 - 1975) от Дойран.
[23]
- ?Македонската криза“ (1928)
- ?Съветската външна политика“ (1947)
- ?Методий Кусев“
, статия от Георги Кулишев публикувана във в-к ?Македония“, стр.1, бр. 18, год. I, София, 30.X.1926 г.
- ?Духовно единни, политически разделени“
, статия от Георги Кулишев публикувана във в-к ?Македония“, год. I, бр. 123, София, 10 март 1927 г.
- ?Гръцко-българската конвенция по изселването“
, публикувано във в-к ?Македония“, год. I, бр. 22, София, 5 ноември 1926 г.
- ?А краят на нещастията?“
, публикувано във в-к ?Македония“, год. I, бр. 164, София, 29 април 1927 г.
- ?Кое той не е видел...“
, публикувано във в-к ?Македония“, год. I, бр. 28, София, 13 ноември 1926 г.
- ?Арогантността на Белград“
, публикувано във в-к ?Македония“, год. I, бр. 44, София, 2 декември 1926 г.
- ?От трибуната на Народното събрание“
, публикувано във в-к ?Македония“, год. II, бр. 312, София, 25 октомври 1927 г.
- "Никола Милев"
, възпоменателна статия, публикувана във в-к ?Македония“, год. I, бр. 102, София, 12 февруари 1927 година
- "Делото на българския учител в Македония. Водач на народа"
, публикувано във в-к ?Вестник на вестниците“, бр. 90 и 91, София, 24 май 1937 година
- "Ролята на македонската емиграция"
, публикувано в списание ?Македония“, София, Март, 1922 година
- "Македонският въпрос. Вчера и днес"
, публикувано в сп. ?Слънце“, кн. 19 и 20, София, 31 март 1920 година
- "Неугасим светилник"
, публикубано във ?Вестник на вестниците“, бр. 35, София, 24 май 1927 година
- "Препоръките на г. Едуард Бойл"
, публикувано във в-к ?Македония“, год. I, бр. 193, София, 6 юни 1927 година
- "Сръбски вестници в Македония"
, публикувано във в-к ?Македония“, год. I, бр. 167, София, 3 май 1927 година
- "Най-новото престъпление на Белград"
, публикувано във в-к ?Македония“, год. I, бр. 274, София, 9 септември 1927 година
- "Един международен скандал"
, публикувано във в-к ?Македония“, год. I, бр. 232, София, 22 юли 1927 година
- "Най-отличителните му качества"
, възпоменателна статия за Васил Пундев, публикувана в сп. ?Литературен глас“, год. XII, бр. 465 ? 466, София, 6 март 1940 година
- "Основите на една политика"
, публикувано във в-к ?Македония“, год. II, бр. 316, София, 29 октомври 1927 година
- "Царибродската годишнина"
, публикувано във в-к ?Македония“, год. II, бр. 329, София, 9 ноември 1927 година
- "Пред сръбски съд"
, публикувано във в-к ?Македония“, год. II, бр. 528, София, 15 ноември 1927 година
- "Най-големата опасност"
, публикувано във в-к ?Македония“, год. II, бр. 352, София, 13 декември 1927 година
- "Най-тежка присъда"
, публикувано във в-к ?Македония“, год. II, бр. 372, София, 5 януари 1928 година
- "Убийството на Милан Генов"
, публикувано във в-к ?Македония“, год. II, бр. 407, София, 18 февруари 1928 година
- "Идат и да обвиняват!"
, публикувано във в-к ?Македония“, год. II, бр. 459, София, 23 април 1928 година
- "Големите международни тартюфи"
, публикувано във в-к ?Родина“, год. I, бр. 6, Скопие, 6 януари 1916 година
- "Социалистическият интернационал и Македония"
, публикувано във в-к ?Македония“, год. II, бр. 476, София, 12 май 1928 година
- "Българи и албанци"
, публикувано във в-к ?Родина“, год. I, бр. 29, Скопйе, 6 март 1916 година
- "Македония и покровителството на малцинствата"
, публикувано в сп. ?Македония. Политическо, научно и литературно списание“, год. I, книга II, София, февруари 1922 година
- "Лоша услуга"
, публикувано във в-к ?Македония. Орган на македонската емиграция в България“, год. II, бр. 501, София, 13 юни 1928 година
- "Реч от името на Македонската парламентарна група в Народното събрание"
, публикувано в ?Стенографски дневници, 22 ОНС“, София, 1 юлий 1927 година
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ ?Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999.
ISBN 978-954-430-603-8
/
ISBN 978-954-509-191-9
.
- Баева, Искра и Евгения Калинова.
Следвоенното десетилетие на българската външна политика (1944 ? 1955). Лекционен курс.
София, 2003, Издателство Полис
- ↑
а
б
Македонски научен институт
- ↑
а
б
Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6
. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003.
ISBN 954-9800-36-9
. с. 239. Посетен на 2 септември 2015.
- ↑
Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство ?Марин Дринов“, София 2005, с. 313.
- ↑
Кандиларовъ, Георги Ст
.
Българскит? гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскит? български гимназии)
. София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
- ↑
Палешутски, Костадин
.
Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 ? 1924)
. София, Издателство на Българската академия на науките, 1993.
ISBN 954-430-230-1
. с. 65.
- ↑
НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑
Недев 2007
, с. 154 ? 155.
- ↑
Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
- ↑
Тюлеков, Димитър. Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927 ? 1934 г.) //
Македонски преглед
XXIV (1). 2001. с. 29.
- ↑
Тюлеков, Димитър.
Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 ? 1934
. Благоевград, Университетско издателство ?Неофит Рилски“, 2001.
ISBN 954-81-87-56-6
.
- ↑
Членове-основатели на Македонския научен институт
// Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑
Михайловъ, Иванъ
.
Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 ? 1924 г.
Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 31 ? 32.
- ↑
Недев 2007
, с. 159 ? 160.
- ↑
Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 643.
- ↑
Недев 2007
, с. 319.
- ↑
Билярски, Ц, ? ?Александър Протогеров ? генералът-войвода“, София, 2012, ИК ?Синева“, стр. 98
- ↑
Недев 2007
, с. 714.
- ↑
Интервю с Трендафил Митев, в. ?Нова Зора“, брой 17, 27.04.2010 г.
// Архивиран от
оригинала
на 2010-05-11. Посетен на 2010-05-12.
- ↑
Лалков, Милчо. От надежка към разочарование. Идеята за федерацията в Балканския югоизток (1944 ? 1948), ИК ?Век 22“, София, стр. 234 ? 235.
- ↑
Баева, Искра, Евгения Калинова. Следвоенното десетилетие на българската външна политика, 1944 ? 1955: лекционен курс, Полис, 2003, стр. 243.
- ↑
Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 ? 1949, Просвета, София, 1991, стр.199.
- ↑
Пелтеков, Александър Г
. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014.
ISBN 9789544961022
. с. 243 ? 244.
- ↑
Почина Хрисана Кулишева //
Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България
IX (12). София, СМКПДБ ? Централно ръководство, октомври 1975. с. 59 ? 60.
- Цитирани източници
|
---|
|
До 1947 година
|
|
След 1990 година
|
|
|
|
|
---|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Курсивът
показва служебно назначение или временно изпълняващ длъжността
|
|
|