Генко Иванов Мархолев е български офицер ( генерал-майор ), командир на Лейбгвардейски конен полк през Балканската (1912 ? 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Генко Мархолев е роден на 26 октомври 1865 г. в Калофер. Баща му ? Иван Мархолев е заточван няколко пъти в Азия , като съратник на Васил Левски и член на местния таен революционен комитет. Доведеният му брат по бащина линия е генерал Гурко Мархолев .

Сръбско-българска война (1885) [ редактиране | редактиране на кода ]

По време на Сръбско-българската война (1885) е доброволец в 1-ви пехотен софийски полк и участва в боя при Гургулят (7 ноември). За проявената самоотверженост е награден с войнишки орден ? За храброст “ IV степен.

През 1886 г. участва в детронацията на княз Александър Батенберг , като след контрапреврата е разжалван и изпратен да дослужва, а по-късно е амнистиран и продължава образованието си. През 1887 г. завършва Военното училище в София и на 24 април е произведен в подпоручик . На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик , на 2 август 1894 г. в чин капитан , на 2 май 1902 г. в чин майор , а на 31 декември 1906 ? в чин подполковник . Служи в 3-ти конен полк . От 1900 година е командир на ескадрон в 1-ви конен полк . Завършва Генералщабна академия във Франция през 1908 година. През 1909 година е помощник-командир на Лейбгвардейския конен полк, а от 1911  ? началник на Кавалерийската школа . През 1912 година е произведен в чин полковник .

Балкански войни (1912 ? 1913) [ редактиране | редактиране на кода ]

През Балканската (1912 ? 1913) и Междусъюзническата война (1913) е командир на Лейбгвардейския конен полк . На 27 март 1913 г. поради спекулации от страна на сръбските вестници Мехмед Шукри паша издава декларация, в която казва, че е взет в плен от полковник Генко Мархолев, а не от сръбски офицери.

Първа световна война (1915 ? 1918) [ редактиране | редактиране на кода ]

През Първата световна война (1915 ? 1918) е командир на 2-ра конна бригада от конната дивизия, която е в състава на 2-ра армия. На 1 септември 1916 г. е уволнен от служба.

Синът му, Иван, умира във войната като офицер, в 1-ва жандармерийска конна група. ^[1]

На 6 май 1936 г., като офицер от запаса е произведен в чин генерал-майор .

Генерал-майор Генко Мархолев умира на 10 януари 1937 г. в София.

Военни звания [ редактиране | редактиране на кода ]

• Подпоручик (27 април 1887)
• Поручик (18 май 1890)
• Капитан (2 август 1894)
• Майор (2 май 1902)
• Подполковник (31 декември 1906)
• Полковник (1912)
• о. з. Генерал-майор (6 май 1936)

Награди [ редактиране | редактиране на кода ]

• Орден ? За храброст “ III степен с мечове по средата и IV степен с мечове по средата
• Орден ? Свети Александър “ IV и V степен без мечове
• Орден ? За заслуга “ на обикновена лента

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 ? 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната ?Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 231.
• Съединението 1885 ? енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство ?д-р Петър Берон“, 1985.
• Недев , С. , Командването на българската войска през войните за национално обединение , София, 1993, Военноиздателски комплекс ?Св. Георги Победоносец“

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Портал ? Биографии “            Портал ? Военна история на България “            Портал ? Османска империя “