Вълко Велчев

Вълко Велчев
	Вълко Велчев
български генерал
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1879 ? ?
Род войски	Българска армия
Командвания	2 -ра , 4 -та , 8 -а и 11 -а пехотни дивизии
Битки/войни	Сръбско-българска война ; Балканска война ; Междусъюзническа война
Награди	Орден ? За храброст “ IV степен ; Орден ? Св. Александър “ III, IV и V степен с мечове ; Орден ? За военна заслуга “ II и III степен ; Орден ? За заслуга “ на обикновена лента
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	28 февруари 1859 г. ( стар стил ) Стара Загора , Османска империя
Дата и място на смърт	6 ноември 1935 г. (76 г.) София , България

Вълко Стамов Велчев е български офицер ( генерал-майор ) командвал 2-ра , 4-та , 8-а и 11 ^-а пехотни дивизии .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Вълко Велчев е роден на 28 февруари 1859 г. в Стара Загора. През 1879 г. завършва Военното училище в София с първия випуск и през ноември е произведен в чин подпоручик .

Сръбско-българска война (1885) [ редактиране | редактиране на кода ]

През Сръбско-българската война (1885) е началник-щаб на авангарда, който овладява Цариброд (12 ноември) и Пирот (14 ? 15 ноември). Награден е с орден ?За храброст“ IV степен.

През август 1886 година капитан Вълчев, командир на дружина в Пловдив , е един от най-активните участници в контрапреврата и временното връщане на княз Александър Батенберг . С демонстрацията на 10 август 1886 г. на командваната от Велчев дружина фактически започва контрапревратът. ^[1] Служи като началник на 6-а пеша бригада .

Балкански войни (1912 ? 1913) [ редактиране | редактиране на кода ]

По време на Балканската война (1912 ? 1913) командва новосформираната 11 ^-а пехотна дивизия . По негова инициатива е проведена прибързаната и неуспешна атака на Източния сектор на Одринската крепост на 1 ? 4 ноември 1912 година. След неуспеха е лишен от командването на 11 дивизия. ^[2]

През юли 1913 г. генерал Велчев командва Южния отряд , който отстъпва Одрин на турците. ^[3]

Генерал-майор Вълко Велчев умира на 6 ноември 1935 г. в София.

Семейство [ редактиране | редактиране на кода ]

Вълко Велчев е женен и има 4 деца. Негов син е адвокатът Асен Велчев . ^[4]

Военни звания [ редактиране | редактиране на кода ]

Прапоршчик (10 май 1879)
Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
Поручик (9 юли 1881)
Капитан (9 септември 1885)
Майор (17 април 1887)
Подполковник (9 август 1891)
Полковник (9 август 1895)
Генерал-майор (14 февруари 1901)

Награди [ редактиране | редактиране на кода ]

Орден ? За храброст “ IV степен
Орден ? Свети Александър “ III, IV и V степен с мечове
Орден ? За военна заслуга “ II и III степен
Орден ? За заслуга “ на обикновена лента

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 ? 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната ?Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 136.
Съединението 1885 ? енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство ?д-р Петър Берон“, 1985. , с. 68
Форуми ?Бойна слава“ ? Велчев, Вълко Стамов

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

↑ Попов, Радослав. България на кръстопът. Регентството 1886 ? 1887, София 1991, с. 32 ? 34, 65.
↑ Азманов, Димитър. Моята епоха 1878 ? 1919, София 1995, с. 98 ? 102.
↑ Гинчев, Г. Междусъюзническата война 1913 г. София, Държавно военно издателство, 1963, стр. 175 ? 176
↑ Регионален исторически музей ? Стара Загора . С български дух и европейска мисъл. Стара Загора, 2018. ISBN 978-619-168-210-2 . с. 99.

Портал ?Военна история на България“

[1] Попов, Радослав. България на кръстопът. Регентството 1886 ? 1887, София 1991, с. 32 ? 34, 65.

[2] Азманов, Димитър. Моята епоха 1878 ? 1919, София 1995, с. 98 ? 102.

[3] Гинчев, Г. Междусъюзническата война 1913 г. София, Държавно военно издателство, 1963, стр. 175 ? 176

[4] Регионален исторически музей ? Стара Загора . С български дух и европейска мисъл. Стара Загора, 2018. ISBN 978-619-168-210-2 . с. 99.

[1]

[2]

[3]

[4]