Вергина

Вергина
Βεργ?να
? село ?
Къщи във Вергина
Къщи във Вергина
Гърция
40.4872° с. ш. 22.3156° и. д.
Вергина
Централна Македония
40.4872° с. ш. 22.3156° и. д.
Вергина
Берско
40.4872° с. ш. 22.3156° и. д.
Вергина
Страна Гърция
Област Централна Македония
Дем Бер
Площ 33,4 km² [1]
Надм. височина 120 m
Население 1096 души (2021 г.)
32,8 души/km²
Пощенски код 590 31
Телефонен код 23310-92
Вергина в Общомедия

Верг?на (на гръцки : Βεργ?να , Вергина ) е село в Република Гърция , част от дем Бер (Верия) на област Централна Македония . [2]

География [ редактиране | редактиране на кода ]

Селото е разположено на надморска височина от 120 m в Солунското поле на десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), в подножието на планината Голен (Колона), на 75 километра югозападно от Солун и на 10 километра югоизточно от Бер (Верия). [3]

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Еге [ редактиране | редактиране на кода ]

Фасадата на гробница II във Вергинските царски гробници

При археологически разкопки в края на трийсетте години на ΧΧ век край Вергина е локализирана първата столица на антична Македония ? Еге (Αιγα?). През 1977 година във Вергина след археологически разкопки, водени от гръцкия археолог Манолис Андроникос , е открит некропол , за който се смята, че е на бащата на Александър Македонски  ? Филип II Македонски . На същото място е намерен античният македонски символ  ? шестнадесетлъчево слънце, известно като Звездата от Вергина [2] и венците на Филип II Македонски и Меда от Одесос , с които са погребани - Вергинският златен дъбов венец и Вергинският златен миртов венец . В 1962 година комплексът е обявен за паметник на културата. [4] Находките по-късно са изложени в Музея на Вергинските царски гробници .

В Османската империя [ редактиране | редактиране на кода ]

Вергина е образувано в 1926 година от сливането на селата Кутлеш и Барбеш (на гръцки : Κο?τλε? , Кутлес , Μπ?ρμπε? , Барбес ). [5] В XIX век и Кутлеш и Барбеш са гръцки чифлишки села в Берска кааза на Османската империя . Притежание са на бей от Палатиция. [2] Няколко жители на двете села участват в Гръцкото въстание от 1821 година ? Стаматиос Константину (р. 1804), Димос Маргарити и Константинос Маргарити. [2] Александър Синве (? Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique “) в 1878 година пише, че в Парпаси (Parpassi), Берска епархия, живеят 120 гърци. [6] Според статистиката на Васил Кънчов (? Македония. Етнография и статистика “) в 1900 година в Кутлиш живеят 60, а в Барбеш 50 гърци християни. [7]

В Гърция [ редактиране | редактиране на кода ]

След Междусъюзническата война в 1913 година селата попадат в Гърция. При преброяването от 1913 година Барбеш има 98 жители, а в това от 1920 година - 112. [3] Кутлеш в 1913 година има 83 жители, а в 1920 година - 110. [8]

След Лозанския мирен договор и конвенциите за обмяна на население между Гърция и Турция и Гърция и България в 1924 година във Вергина са заселени понтийски гърци от Мала Азия и гърци от България . В 1928 година Вергина е смесено местно-бежанско селище със 122 бежански семейства и 391 жители бежанци, [9] като общо заедно с Кутлеш жителите са 614. [3]

Вергина е наречено на името на легендарна македонска царица на Бероя , по предложение на митрополит Константий Берски . [2]

Населението се занимава със земеделие ? произвежда пшеница, памук и овошки, и частично със скотовъдство. [3]

Вергина е център на архиерейско наместничество на Берската, Негушка и Камбанийска епархия на Гръцката православна църква . [10]

Прекръстени с официален указ местности в община Вергина на 31 декември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Сугляис [11] или Суглятис Σουγλιατη? Овелос ?βελ?? [12] връх в Шапка на Ю от Вергина [11]
Барбеш
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 98 [3] 112 [3]
Кутлеш
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 83 [8] 110 [8]
Вергина
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 614 [3] 1008 [3] 794 [3] 962 [3] 1048 [3] 1212 [3] 1255 [3] 1246 1242

Литература [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Ακριβ?πουλο?, Μιχ?λη?, ?Λε?κωμα ιστορικ? και φωτογραφικ? των οικισμ?ν Μπ?ρμπε?, Κο?τλε?, Παλατ?τσια απ? τον 14ο αι?να μ?χρι και το 1944“, ?κδοση Πολιτιστικο? Συλλ?γου Παλατιτσ?ων, Β?ροια 1986.

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. dlib.statistics.gr
  2. а б в г д Χωρι? του κ?μπου // Discover Veria. Посетен на 7 януари 2018.
  3. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов . Населените места во Егеjска Македониjа . Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Еге?скиот дел на Македони?а, Печатница ?Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7 . с. 5. (на македонска литературна норма)
  4. ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962 // Διαρκ?? κατ?λογο? κηρυγμ?νων αρχαιολογικ?ν τ?πων και μνημε?ων. Архивиран от оригинала на 2020-07-20. Посетен на 1 юли 2018.
  5. Μετονομασ?ε? των Οικισμ?ν τη? Ελλ?δα? // Πανδ?κτη?: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  6. Synvet, A . Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique . 2 me edition. Constantinople, Imprimerie de ≪l'Orient illustre≫, 1878. p. 40. (на френски)
  7. К?нчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 144.
  8. а б в Симовски, Тодор Христов . Населените места во Егеjска Македониjа . Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Еге?скиот дел на Македони?а, Печатница ?Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7 . с. 16. (на македонска литературна норма)
  9. Κατ?λογο? των προσφυγικ?ν συνοικισμ?ν τη? Μακεδον?α? σ?μφωνα με τα στοιχε?α τη? Επιτροπ?? Αποκαταστ?σεω? Προσφ?γων (ΕΑΠ) ?το? 1928 , архив на оригинала от 30 юни 2012 , https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm , посетен на 30 юни 2012  
  10. Ιερ? Μητρ?πολη Βερο?α?, Ναο?ση? και Καμπαν?α?. Ενορ?ε? , архив на оригинала от 12 април 2008 , https://web.archive.org/web/20080412035605/http://www.imverias.gr/content/view/43/51/ , посетен на 22 юни 2008  
  11. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 ?Генеральный штаб“.
  12. Β. Δι?ταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περ? μετονομασ?α? συνοικισμ?ν, κοινοτ?των κα? θ?σεων // Εφημερ?? τη? Κυβερν?σεω? του Βασιλε?ου τη? Ελλ?δο? Τε?χο? Πρ?τον (Αριθμ?? Φ?λλου 311). Εν Αθ?ναι?, ?κ το? Εθνικο? Τυπογραφε?ου, 31 Δεκεμβρ?ου 1968. σ. 2380. (на гръцки)