Верг?на
(на
гръцки
:
Βεργ?να
,
Вергина
) е
село
в Република
Гърция
, част от дем
Бер
(Верия) на област
Централна Македония
.
[2]
Селото е разположено на надморска височина от 120 m в
Солунското поле
на десния бряг на река
Бистрица
(Алиакмонас), в подножието на планината
Голен
(Колона), на 75 километра югозападно от
Солун
и на 10 километра югоизточно от
Бер
(Верия).
[3]
Основна статия:
Еге
При археологически разкопки в края на трийсетте години на ΧΧ век край Вергина е локализирана първата столица на антична Македония ?
Еге
(Αιγα?). През 1977 година във Вергина след археологически разкопки, водени от гръцкия археолог
Манолис Андроникос
, е открит
некропол
, за който се смята, че е на бащата на
Александър Македонски
?
Филип II Македонски
. На същото място е намерен
античният македонски символ
? шестнадесетлъчево слънце, известно като
Звездата от Вергина
[2]
и венците на
Филип II Македонски
и
Меда от Одесос
, с които са погребани -
Вергинският златен дъбов венец
и
Вергинският златен миртов венец
. В 1962 година комплексът е обявен за паметник на културата.
[4]
Находките по-късно са изложени в
Музея на Вергинските царски гробници
.
Вергина е образувано в 1926 година от сливането на селата
Кутлеш
и
Барбеш
(на
гръцки
:
Κο?τλε?
,
Кутлес
,
Μπ?ρμπε?
,
Барбес
).
[5]
В XIX век и Кутлеш и Барбеш са гръцки чифлишки села в Берска кааза на
Османската империя
. Притежание са на бей от Палатиция.
[2]
Няколко жители на двете села участват в Гръцкото въстание от 1821 година ? Стаматиос Константину (р. 1804), Димос Маргарити и Константинос Маргарити.
[2]
Александър Синве
(?
Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique
“) в 1878 година пише, че в
Парпаси
(Parpassi), Берска епархия, живеят 120 гърци.
[6]
Според статистиката на
Васил Кънчов
(?
Македония. Етнография и статистика
“) в 1900 година в
Кутлиш
живеят 60, а в Барбеш 50 гърци християни.
[7]
След
Междусъюзническата война
в 1913 година селата попадат в Гърция. При преброяването от 1913 година Барбеш има 98 жители, а в това от 1920 година - 112.
[3]
Кутлеш в 1913 година има 83 жители, а в 1920 година - 110.
[8]
След
Лозанския мирен договор
и конвенциите за обмяна на население между Гърция и Турция и Гърция и България в 1924 година във Вергина са заселени
понтийски гърци
от
Мала Азия
и гърци от
България
. В 1928 година Вергина е смесено местно-бежанско селище със 122 бежански семейства и 391 жители бежанци,
[9]
като общо заедно с Кутлеш жителите са 614.
[3]
Вергина е наречено на името на легендарна
македонска
царица на
Бероя
, по предложение на митрополит
Константий Берски
.
[2]
Населението се занимава със земеделие ? произвежда пшеница, памук и овошки, и частично със скотовъдство.
[3]
Вергина е център на архиерейско наместничество на
Берската, Негушка и Камбанийска епархия
на
Гръцката православна църква
.
[10]
Прекръстени с официален указ местности в община Вергина на 31 декември 1968 година
Име
|
Име
|
Ново име
|
Ново име
|
Описание
|
Сугляис
[11]
или Суглятис
|
Σουγλιατη?
|
Овелос
|
?βελ??
[12]
|
връх в Шапка на Ю от Вергина
[11]
|
- Барбеш
Година
|
1913
|
1920
|
1928
|
1940
|
1951
|
1961
|
1971
|
1981
|
1991
|
2001
|
2011
|
2021
|
Население
|
98
[3]
|
112
[3]
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- Кутлеш
Година
|
1913
|
1920
|
1928
|
1940
|
1951
|
1961
|
1971
|
1981
|
1991
|
2001
|
2011
|
2021
|
Население
|
83
[8]
|
110
[8]
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- Вергина
Година
|
1913
|
1920
|
1928
|
1940
|
1951
|
1961
|
1971
|
1981
|
1991
|
2001
|
2011
|
2021
|
Население
|
|
|
614
[3]
|
1008
[3]
|
794
[3]
|
962
[3]
|
1048
[3]
|
1212
[3]
|
1255
[3]
|
1246
|
1242
|
|
- Ακριβ?πουλο?, Μιχ?λη?, ?Λε?κωμα ιστορικ? και φωτογραφικ? των οικισμ?ν Μπ?ρμπε?, Κο?τλε?, Παλατ?τσια απ? τον 14ο αι?να μ?χρι και το 1944“, ?κδοση Πολιτιστικο? Συλλ?γου Παλατιτσ?ων, Β?ροια 1986.
- ↑
dlib.statistics.gr
- ↑
а
б
в
г
д
Χωρι? του κ?μπου
// Discover Veria. Посетен на 7 януари 2018.
- ↑
а
б
в
г
д
е
ж
з
и
к
л
м
н
Симовски, Тодор Христов
.
Населените места во Егеjска Македониjа
. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Еге?скиот дел на Македони?а, Печатница ?Гоце Делчев“, 1998.
ISBN 9989-9819-5-7
. с. 5.
(на македонска литературна норма)
- ↑
ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962
// Διαρκ?? κατ?λογο? κηρυγμ?νων αρχαιολογικ?ν τ?πων και μνημε?ων. Архивиран от
оригинала
на 2020-07-20. Посетен на 1 юли 2018.
- ↑
Μετονομασ?ε? των Οικισμ?ν τη? Ελλ?δα?
// Πανδ?κτη?: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑
Synvet, A
.
Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique
. 2
me
edition. Constantinople, Imprimerie de ≪l'Orient illustre≫, 1878. p. 40.
(на френски)
- ↑
К?нчовъ, Василъ
.
Македония. Етнография и статистика
. София, Българското книжовно дружество, 1900.
ISBN 954430424X
. с. 144.
- ↑
а
б
в
Симовски, Тодор Христов
.
Населените места во Егеjска Македониjа
. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Еге?скиот дел на Македони?а, Печатница ?Гоце Делчев“, 1998.
ISBN 9989-9819-5-7
. с. 16.
(на македонска литературна норма)
- ↑
Κατ?λογο? των προσφυγικ?ν συνοικισμ?ν τη? Μακεδον?α? σ?μφωνα με τα στοιχε?α τη? Επιτροπ?? Αποκαταστ?σεω? Προσφ?γων (ΕΑΠ) ?το? 1928
, архив на
оригинала
от 30 юни 2012
,
https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm
, посетен на 30 юни 2012
- ↑
Ιερ? Μητρ?πολη Βερο?α?, Ναο?ση? και Καμπαν?α?. Ενορ?ε?
, архив на
оригинала
от 12 април 2008
,
https://web.archive.org/web/20080412035605/http://www.imverias.gr/content/view/43/51/
, посетен на 22 юни 2008
- ↑
а
б
По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 ?Генеральный штаб“.
- ↑
Β. Δι?ταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περ? μετονομασ?α? συνοικισμ?ν, κοινοτ?των κα? θ?σεων
//
Εφημερ?? τη? Κυβερν?σεω? του Βασιλε?ου τη? Ελλ?δο?
Τε?χο? Πρ?τον (Αριθμ?? Φ?λλου 311). Εν Αθ?ναι?, ?κ το? Εθνικο? Τυπογραφε?ου, 31 Δεκεμβρ?ου 1968. σ. 2380.
(на гръцки)
|
---|
| Демова единица Апостол Павел
|
Съвременни селища
| |
---|
| Исторически селища
| |
---|
|
---|
| Демова единица Бер
|
Съвременни селища
| |
---|
| Исторически селища
| |
---|
|
---|
| Демова единица Вергина
|
|
---|
| Демова единица Добра
|
Съвременни селища
| |
---|
| Исторически селища
| |
---|
|
---|
| Демова единица Македонида
|
|
---|
| Манастири
| |
---|
| |
|