Велика лавра Μον? Μεγ?στη? Λα?ρα?
Католиконът на манастира
Местоположение в Света гора
Вид на храма	православен манастир
Страна	Гърция
Населено място	Света гора
Религия	Вселенска патриаршия
Епархия	ставропигиален
Изграждане	963 г.
Статут	паметник на ЮНЕСКО
Състояние	действащ мъжки манастир
Велика лавра в Общомедия

Великата лавра (на гръцки : Μον? τη? Μεγ?στη? Λα?ρα? ) е православен манастир, пръв в йерархията на светогорските манастири , запазил това първенство през цялото си съществуване заради благосъстоянието си и ценностите, които съхранява. Разположен е в югоизточния край на полуостров Света гора, върху стръмна, висока 150 метра скала в подножието на планината Атон .

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Манастирът е основан през 963 гозина от монаха Свети Атанасий Атонски , родом от град Трабзон . Първи ктитор на манастира е византийският император Никифор II Фока , който възнамерявал да абдикира от трона, но е убит през 969 година. След него средства за манастира дарява и император Йоан Цимисхи . Свети Атанасий Атонски се счита за основател на атонската монашеска общност.

Великата лавра е най-старият и най-голям манастир в Света гора , подслонил 317 монаси през 1990 година. В центъра на манастира е разположен главният храм ( католикон ) ? Свети Атанасий Атонски “ с два параклиса , посветени на светите четиридесет мъченици и свети Николай . В чертите на манастира са разположени магерницата , столовата, библиотеката. В четирите края на манастира са разположени монашеските килии, помещенията за гости и параклиси. В манастира има общо 37 параклиса . Библиотеката на Великата Лавра съдържа 2046 ръкописа, 165 ръкописни книги и 30 000 печатни книги.

Стенописите вероятно са дело на видния зограф Франкос Кателанос .

• 
  ?Разпятие“, стенопис в католикона, 1535 г., Теофан Критски
• 
  Зографският надпис и стенописи в католикона, 1535 г., Теофан Критски

Скитове на манастира [ редактиране | редактиране на кода ]

На манастира Великата лавра са подчинени няколко монашески скита : Свети Йоан Предтеча , Катунакия , Карулия , Кафсокаливия , Света Анна и Мала Света Анна .

Реликви [ редактиране | редактиране на кода ]

В манастира се пазят и много реликви, като част от плащеницата на Исус Христос и мощи на много светци.

Библиография [ редактиране | редактиране на кода ]

• Любен Прашков , Атанас Шаренков. Паметници на културата на Света гора ? Атон . Изд. Български художник, София, 1987

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

п б р Света гора Манастири Велика лавра  ? Ватопед  ? Ивирон  ? Хилендар  ? Дионисиат  ? Кутлумуш  ? ? Пантократор “ ? Ксиропотам  ? Зограф  ? Дохиар  ? Каракал  ? Филотей  ? Симонопетра  ? ? Свети Павел “ ? Ставроникита  ? Ксенофонт  ? Григориат  ? Есфигмен  ? ? Свети Пантелеймон “ ? Констамонит Скитове Румънски скит ? Свети Йоан Предтеча “ ? ? Света Анна “ ? ? Мала Света Анна “ ? Кавсокаливия  ? Катунакия  ? Карулия  ? ? Свети Андрей “ ? ? Свети Василий “ ? ? Свети Димитър “ ? Иверски скит ? Свети Йоан Предтеча “ ? ? Свети Пантелеймон “ ? ? Свети Илия “ ? Нов скит  ? Лакоскит  ? ? Благовещение Богородично “ ? ? Света Богородица Ксилургу “ ? Стар Русик  ? Нова Тиваида  ? Крумица Селища Дафни  ? Карея Други Албанска кула  ? Зографска пристанищна кула ;? Милопотам (?Свети Евстатий“) ? Милутинова кула ? Свети Николай “ Зигу Дафни Карея Урануполи Велика Лавра Ватопед Ивирон Хилендар Дионисиат Кутлумуш ? Пантократор “ Ксиропотам Зограф Дохиар Каракал Филотей Симонопетра ? Свети Павел “ Ставроникита Ксенофонт Григориат Есфигмен ? Свети Пантелеймон “ Констамонит ? Свети Йоан Предтеча “ ? Света Анна “ ? Мала Света Анна “ Кавсокаливия Катунакия Карулия ? Свети Андрей “ ? Свети Димитър “ ? Свети Йоан Предтеча “ ? Свети Пантелеймон “ ? Свети Илия “ Нов скит Лакоскит ? Благовещение Богородично “ ? Света Богородица Ксилургу “ Стар Русик Нова Тиваида Крумица ? Свети Василий “ Милутинова кула Албанска кула Зографска пристанищна кула Легенда : ? манастири на Света гора, - скитове на Света гора, - селища на Света гора, - други, - обекти извън Света гора

Портал ? Македония “