Васил Атанасов Николов
е
български
археолог
-праисторик,
академик
на
Българската академия на науките
.
Васил Николов е роден в град
Бяла Слатина
на
31 декември
1951
г.
[1]
. През 1976 г. завършва специалност ?История“ с профил ?Археология“ в
Софийския университет ?Св. Климент Охридски“
.
Васил Николов работи в
Националния археологически институт
с музей на
Българската академия на науките
(НАИМ-БАН) от 1984 до 2022 г. Днес е почетен специалист към секцията по Праистория при НАИМ-БАН. Заемал е следните длъжности:
[2]
- 1884 ? 1990 г. ? научен сътрудник, Секция по праистория към Археологически институт с музей ? БАН;
- 1990 ? 1999 г. ? старши научен сътрудник ?? ст., Секция по праистория към Археологически институт с музей ? БАН;
- 1989 ? 1999 г. ? ръководител на Секцията по праистория към Археологически институт с музей ? БАН;
- 1999 ? 2003 г. ? заместник-директор на АИМ-БАН от екипа на проф.
Йорданка Юрукова
;
- 2003 ? 2007 г. ? директор на същия институт, който по негово време е преименуван на Национален археологически институт с музей ? БАН (НАИМ?БАН);
- 2003 ? 2015 г. ? председател на Научния съвет на НАИМ-БАН;
- 1991 г. ? директор на Дирекция ?Музеи и художествени галерии“ в
Министерството на културата
;
- 2017 ? 2021 г. ? заместник-председател на БАН;
[3]
- 2001 ? 2008 г. и 2017 ? 2021 г. ? член на Общото събрание на БАН;
- 2013 ? 2021 г. ? член на Управителния съвет на БАН;
- от 2005 ? 2023 г. ? член на ?Специализирания експертен съвет за опазване на културните ценности“ към Министерство на културата;
- след пенсионирането си през 2022 г. продължава научната си дейност като почетен специалист към секцията по Праистория при НАИМ-БАН.
Защититава две дисертации за придобиване на научни степени:
[2]
- ?
Орнаментация на рисуваната раннонеолитна керамика от българските земи“ (за ?кандидат на историческите науки
“, 1982 г.) и
- ?
Проучвания върху неолитната керамика в Тракия. Керамичните комплекси Караново II-III, III и III-IV в контекста на Северозападна Анатолия и Югоизточна Европа“ (за ?доктор на историческите науки“, 1998 г.).
През 1999 г. е избран за професор, през 2014 г. ? за член-кореспондент на БАН.
[4]
, а през 2021 г. ? за академик на БАН.
[5]
Член-кореспондент на Австрийския археологически институт (
Виена
) и Центъра за археология и история на културата на Черноморския регион (
Хале
, Германия). Почетен член на
Хумболтовия съюз
в България и негов председател в продължение на 2 мандата ? периода 2007 ? 2011 г. Член на ?Института по археомитология“, гр.
Себастопол
(щат
Калифорния
,
САЩ
).
[2]
Неколкократен стипендиант на
фондация ?Александър фон Хумболт“
? за първи път през 1991 ? 1993 г. в Института за пра- и протоистория и предноазиатска археология на Университета на
Саарланд
, гр.
Саарбрюкен
, Германия.
[6]
)
Водил е курсове за Праистория на българските земи, Югоизточна Европа и Анатолия в двата най-големи български университета, в които се преподава специалност ?Археология“ ?
Софийски университет ?Св. Климент Охридски“
и
Великотърновски университет ?Св. св. Кирил и Методий“
. Изнасял е лекции и в
Нов български университет
(София) и
Пловдивски университет ?Паисий Хилендарски“
.
[2]
Два пъти е бил гост-професор в Института за класическа археология на Залцбургския университет. Чел е лекции и в други чужди университети и институти в:
Амстердам
,
Санкт Петербург
,
Хайделберг
,
Франкфурт
,
Залцбург
,
Париж
,
Токио
,
Атина
,
Скопие
,
Хале
,
Вюрцбург
,
Саарбрюкен
,
Бон
,
Кийл
,
Берлин
,
Солт Лейк Сити
,
Лос Анжелис
,
Бъркли
.
[2]
Сферата на научните му интереси обхваща
новокаменната
,
каменно-медната
и
ранната бронзова епоха
(V? ? ??? хил. пр. Хр.) в българските земи, Северозападна
Мала Азия
и Югоизточна Европа.
[2]
Автор е на 14 самостоятелни и колективни монографии и на повече от 300 статии и студии в български и чужди научни издания. Научните му приноси са в различни аспекти от областта на късната праистория: произход на неолитната култура на Източните и Централните Балкани, неолитна керамика, праисторическа архитектура, специализирани производства през халколита (вкл. солодобиване), комплексно общество през халколита, религиозно-митологична система на древните земеделци, праисторически ямни комплекси, първи каменни праисторически крепости в Европа и т.н. Чрез дългогодишната си теренна работа поставя нови стандарти в методиката на проучването на праисторически селища и селищни могили. Разпознава и изследва нов тип праисторически обекти на Балканите ? неолитните и халколитните ямни светилища
Резултатите от научните си изследвания представя на над 40 международни конгреса и симпозиума по праистория в чужбина и в страната. Самият той е организатор на част от тях, като по този начин допринася за популяризирането на новостите и за развитието на науката, включително и извън границите на България. Организатор е на международните симпозиуми: ?Неолитът в Югоизточна Европа“ (1997 г.), ?Праисторическа Тракия“ (2003 г.),
[7]
?Интердисциплинни изследвания на културното наследство на Балканите“ (2009 г.)
[8]
[9]
[10]
, ?Сол и злато. Ролята на солта в праисторията на Европа“ (2010 г.)
[11]
[12]
, Черноморското пространство от неолита до ранната желязна епоха (6000 ? 600 г. пр. Хр.) и Културни взаимовръзки в Циркумпонтийската зона и контакти със съседните ? райони“ (2012 г.).
[13]
[14]
Последните три са по проекти, подкрепени от
фондация ?Александър фон Хумболт“
.
Ръководител е на теренните проучвания на селищните могили в
Караново
(съвместно с проф. Щефан Хилер, българо-австрийска експедиция, 1988 ? 2005 г.),
Капитан Димитриево
(1998 ? 2006 г.) и
Крън
(2002 ? 2009 г.), на неолитните селища
Слатина
(София, от 1985 г.),
Сапарева баня
(съвместно с
проф. Георги Георгиев
, 1977 ? 1987 г.),
Ковачево
(съвместно с
Лиляна Перничева-Перец
, Марион Лихардус-Итен, Жан-Пол Демул, българо-френска експедиция, 1990 ? 2010 г.),
Елешница
(съвместно с проф.
Ана Радунчева
, 1983 ? 1985 г.) и
Мурсалево
(съвместно с доц.
Крум Бъчваров
, 2014 ? 2015 г.), както и на неолитните ямни комплекси в
Любимец
(2000 ? 2009 г.) и
Капитан Андреево
(съвместно с гл. ас. Виктория Петрова, 2012 ? 2013 г.). Открива и проучва най-ранния в Европа праисторически солодобивен и градски център
Солницата
до
Провадия
(2005 ? 2022 г.).
[2]
През периода 1999 ? 2005 г. Васил Николов е главен редактор на списание
?Старини ? списание за балканска археология“
, а от 2001 г. ? на списание
?
Археология
“
. През периода 2004 ? 2017 г. е главен редактор на
?Studia Praehistorica“
, през 2006 г. ? на годишника
?Известия на Старозагорския исторически музей, т. I“
[2]
и през 2017 г. ? на общоакадемичното издание на БАН
?Papers of BAS“
. Съредактор е и на над 20 сборника със статии в
България
и
Германия
, на няколко книги, както и на четиритомната австрийска поредица
?Tell Karanovo“
.
- През 2008 г. получава орден за заслуги на Федерална република Германия.
- През май 2017 г. получава почетен знак ?
Златен век
“ с огърлие
[16]
за цялостните му заслуги в развитието и популяризирането на българската праистория и археология.
- През 2016 г. е удостоен със званието ?Почетен гражданин“ на гр.
Провадия
.
[17]
- През 2017 г. е удостоен със званието ?Почетен гражданин“ и на гр.
София.
[18]
- През 2022 г., във връзка с неговата 70-а годишнина, е удостоен с почетен знак на Българската академия на науките ?Марин Дринов на лента“.
[19]
- ↑
Кратка биографична справка/
архивно копие
// Архивиран от
оригинала
на 2011-08-27. Посетен на 2023-10-21.
/events.bg
- ↑
а
б
в
г
д
е
ж
з
Биографични данни в официалния сайт на НАИМ-БАН/naim.bg
- ↑
Избраха трима зам.-председатели на БАН/www.banker.bg
- ↑
Григор Горчев, Чавдар Славов и Васил Николов са новоизбраните академици на БАН/www.bta.bg
- ↑
Новоизбрани академици на БАН/www.bas.bg
- ↑
Хумболтова специализация/humboldtunion-bulgaria.org
- ↑
Николов, В., Бъчваров, К., Калчев (ред.), П. Праисторическа Тракия / Nikolov, V., Ba?varov, K., Kalchev, P. (Eds.). Prehistoric Thrace. София-Стара Загора/ Sofia-Stara Zagora, 2004.
- ↑
Пресконференция по повод предстоящата конференция ?Интердисциплинни изследвания на културното наследство на Балканите“/econ.bg
- ↑
Зидаров, П. Международен хумболтов симпозиум ?Интердисциплинни изследвания на културното наследство на Балканите“, 19 ? 22.11.2009 г., София //
Археология
3 ? 4. 2009. с. 138 ? 140.
- ↑
Nikolov, V., Ba?varov, K., Popov, H. (Hrsg.). Interdisziplinare Forschungen zum Kulturerbe auf der Balkanhalbinsel. Sofia, 2011.
- ↑
Милчева, Ж.
В Провадия показват как солта е ставала злато/www.24chasa.bg
- ↑
Nikolov, V., Ba?varov, K. (Eds.). Salz und Gold: die Rolle des Salzes im prahistorischen Europa/ Salt and Gold: The Role of Salt in Prehistoric Europe. Provadia-Veliko Tarnovo, 2012.
- ↑
Учени от 12 страни обсъждат във Варна праисторията на Черноморския регион/www.moreto.net
- ↑
Nikolov, V., Schier, W. (Hrsg.). Der Schwarzmeerraum vom Neolithikum bis in die Fruheisenzeit (6000 ? 600 v. Chr.)
Kulturelle Interferenzen in der zirkumpontischen Zone und Kontakte mit ihren Nachbargebieten. Humboldt-Kolleg Varna, Bulgarien, 16 ? 20. Mai 2012. Prahistorische Archaologie in Sudosteuropa, 30. Rahden/Westf., 2016.
- ↑
Министерство на културата награди археолозите на годината/www.bulphoto.com
- ↑
Министър Боил Банов награди изявени творци по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост/mc.government.bg
- ↑
Избраха чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов за Почетен гражданин на Провадия/www.nbp.bg
- ↑
Решение № 606 на Столичния общински съвет от 14.09.2017 г./council.sofia.bg/documents
- ↑
Награждаване с почетен знак на Българската академия на науките ?Марин Дринов на лента“
Нормативен контрол
| |
---|
|