от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Република Биафра
Republic of Biafra
|
|
|
|
Девиз:
Peace, Unity, and Freedom
Мир, Единство и Свобода
|
| Химн:
Land of the Rising Sun
|
 Местоположение на Биафра (в червено)
|
| Континент
| Африка
|
|---|
| Столица
| Енугу
|
|---|
| Най-голям град
| Аба
|
|---|
| Официален език
| английски
|
|---|
| Неофициален език
| ибо, ибибио, ананг, екой, ефик
|
|---|
| Религия
| християнство
,
ислям
|
|---|
| Форма на управление
| република
|
|---|
|
| 1967 ? 1970
| Одумегву Оджукву
|
|---|
| История
| Студена война
|
|---|
| Установяване
| 30 май 1967
|
|---|
| Обединение с Нигерия
| 15 януари 1970
|
|---|
|
| 77 306
km²
|
|---|
|
| Преброяване
| 13 500 000
|
|---|
| Гъстота
| 174,6 д./km
2
|
|---|
| Валута
| Биафрански паунд
|
|---|
- Предшественик
 Нигерия
- Наследник
- Нигерия
|
| Република Биафра
в
Общомедия
|
Република Биафра
е
държава
, просъществувала в периода от 1967 г. до 1970 г., без да получи международно признание.
[1]
Тя е била разположена в югоизточната част на
Нигерия
и разполагала с богати залежи от
нефт
.
Въгледобивна мина в Енугу
Република Биафра възниква в хода на
Нигерийската гражданска война
. През
1966
г. е направен опит за държавен преврат в Нигерия, при който е убит министър-председателят
Абубакар Тафава Балева
. Следват погроми над християните от етническата група
ибо
и
ибибио
. Това предизвиква висши военни от групата ибо да обявят югоизточната част на Нигерия за независима под името Биафра. Следва кървава гражданска война, в която загубват живота си около 2 милиона души. Сепаратистите са поддържани, макар и неофициално, от
Франция
,
Португалия
и тогавашната
Южноафриканска република
, а централното правителство ? от
Великобритания
и
Съветския съюз
. Републиката просъществува до
15 януари
1970
г., когато отново е включена към Нигерия.
Името
Биафра
произхожда от наименование на залив, част от големия
Гвинейски залив
. Столица на Биафра е град
Енугу
.
