от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атонската редакция на среднобългарския език
датира от втората четвърт на 14 век.
В атонските манастири на
Света гора
по това време се развива оживена преводаческа дейност от
средногръцки език
на
среднобългарски език
, в хода на която се поставя началото на системна и цялостна преработка на старобългарските книги. Нуждата от преработка е обусловена както от налични грешки и несъответствия в текста на преписваните стари
ръкописи
, така и от наложилите се нововъведения в литургичната практика на източноправославната църква.
[1]
Началото на редактирането е поставено от стареца Йоан от манастира
Велика Лавра
и неговите следовници ? добре подготвени български книжовници, владеещи отлично гръцкия език. Езикът на новите преводи се отличава с подчертана архаизация ? по образец от
старобългарския книжовен език
на
Преславската книжовна школа
.
[1]
Атонските редактори и преводачи запазват непокътната падежната езикова система, прибавяйки калкирани по гръцки образец синтактични особености, като честата употреба на конструкцията
dativus cum infinitivo
, изпускане на спомагателния глагол, замяна на перфекта с
аорист
. Извършват се и някои замени в лексикално отношение.
[1]
Влиянието на новия атонски
извод
личи и в редица среднобългарски евангелски ръкописи ?
Тертерово евангелие
,
Лондонско евангелие
, както и в късното
Търговищко евангелие
. Атонската редакция бележи началото на правописно-книжовната
Евтимиева реформа
, последвала и от книжовната дейност на
Константин Костенечки
в
Моравското княжество
след век.
[1]
- ↑
а
б
в
г
Старобългарска литература: енциклопедичен речник (съст. Д. Петканова). С., 2003, 57.