Тази статия или раздел има нужда от повече източници , позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията , като добавите благонадеждни източници . Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати.

Атонската редакция на среднобългарския език датира от втората четвърт на 14 век.

В атонските манастири на Света гора по това време се развива оживена преводаческа дейност от средногръцки език на среднобългарски език , в хода на която се поставя началото на системна и цялостна преработка на старобългарските книги. Нуждата от преработка е обусловена както от налични грешки и несъответствия в текста на преписваните стари ръкописи , така и от наложилите се нововъведения в литургичната практика на източноправославната църква. ^[1]

Началото на редактирането е поставено от стареца Йоан от манастира Велика Лавра и неговите следовници ? добре подготвени български книжовници, владеещи отлично гръцкия език. Езикът на новите преводи се отличава с подчертана архаизация ? по образец от старобългарския книжовен език на Преславската книжовна школа . ^[1]

Атонските редактори и преводачи запазват непокътната падежната езикова система, прибавяйки калкирани по гръцки образец синтактични особености, като честата употреба на конструкцията dativus cum infinitivo , изпускане на спомагателния глагол, замяна на перфекта с аорист . Извършват се и някои замени в лексикално отношение. ^[1]

Влиянието на новия атонски извод личи и в редица среднобългарски евангелски ръкописи ? Тертерово евангелие , Лондонско евангелие , както и в късното Търговищко евангелие . Атонската редакция бележи началото на правописно-книжовната Евтимиева реформа , последвала и от книжовната дейност на Константин Костенечки в Моравското княжество след век. ^[1]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Портал ? Македония “