- Тази статия е за
българският генерал от Втората световна война
. За основателя на МПО вижте
Анастас Стефанов
.
Атанас Стефанов Атанасов
е
български
офицер
(
генерал-лейтенант
), един от военачалниците на българската армия през 30-те и 40-те години на ХХ век. Военната му кариера започва като подпоручик през Балканската война. По време на
Втората световна война
достига до чин генерал-лейтенант. Последователно командва
Пета пехотна дунавска дивизия
, командир на
Четвърта армия
със седалище Плевен и на
Прикриващия фронт
(на границата с Гърция и Турция).
Атанас Стефанов е първороден син в семейството на Кръстина и Стефан Атанасови Кинови. Майката ? Кръстина е родена в Златарица на 2 март 1874 година. Дядото по майчина линия, свещеник Иван Иванов Хаджиев Златарски, е типичен представител на селската възрожднеска интелигенция.
[1]
Роден е през 1848 г. в Златарица. Той е учител, свещеник, председател на местния революционен комитет. На 1 февруари 1870 година написва ?Устав на Градинарското благотворително общество в Златарица“, учредено с цел ?да спомогне за разпространението на образованието и просвещението на своите млади съотечественици“.
[2]
На 1 август 1874 година Иван Златарски си съставя седмична програма за самообразование с ръководни начала: ?Учи ся сам и дерзай“ и ?Человек ся учи дор го посече смъртта му“.
[3]
Притежава голяма за времето си библиотека: съчинения на Раковски, Блъсков, Друмев, Славейков, Богоров, Юрий Венелин и др., както и периодичните издания: ?Училище“, ?Читалище“, ?Ступан“, ?Летоструй“, ?Зорница“, много учебници по математика, граматика, история, география, френски и турски език, богословски книги. Спомоществовател е на редица книги и списания. От 1876 г. е член на революционния комитет. Оставя няколко приписки с историческо съдържание за боевете при Елена и Златарица по време на Освободителната война. Подпомага ученолюбиви младежи да продължат образованието си в други градове и в Русия. Иван Златарски умира през пролетта на 1882 г.
[2]
Бащата на Атанас Стефанов е Стефан Атанасов Кинов, родом от село Миндя, Еленска околия. Роден е на 19 декември 1864 г., а от 1900 година работи като данъчен и финансов началник в различни градове. По време на Първата световна война е финансов началник в Гюмюрджина ? Беломорска Тракия, в Щип и Тетово ? Македония. Личните му интереси са в областта на философията, читалищното и театрално дело. В Търново е известен и като дарител ? завещава 5000 лева за читалище ?Искра“, на църквата ?Св. Марина“ ? 3000 лева и 40 дка ниви в Миндя за учредяване фонд ?Подпоручик Иван Стефанов“ с цел подпомагане на бедни ученици.
През 1890 г. Кръстина поп Иванова и Стефан Атанасов Кинов се венчават. На 13 септември 1891 година се ражда синът им Атанас в Търново, а на 20 май 1893 ? Иван. Двамата постъпват като кадети във Военното на Н. В. Училище през 1905 година и са зачислени в 32-ри Царски випуск.
[4]
При завършване на Военното на Н. В. Училище с височайша заповед № 30 от 2 август 1912 година са произведени в чин
подпоручик
.
- Военно училище в София (1905 ? 1912)
- Картечно училище при Първа армия (февруари 1918)
- Щабофицерски курс на Военното училище (1922)
- Военна академия в София (1923 ? 1926)
На Кръстовден 1919 г. Атанас Стефанов се сгодява за Кръстина Атанасова Стамболова, родом от Търново от известния Стамболов род. Венчавката се извършва в църквата ?Св. Марина“ на 23 ноември 1919 г. в Търново. Срещу Коледа 1921 г. се ражда единствената им дъщеря Кръстина.
- 1912 ? Командир на взвод в 18-и пехотен полк
- 22 септември 1912 ? Командир на 6-а рота на 18-и пехотен полк
- 21 декември 1912 ? Командир на взвод, после на 2-ра рота във 2-ри пехотен полк
- 30 януари 1913 ? Командир на 6-а рота на 18-и пехотен полк
- август 1913 ? 1914 ? Командир на взвод и временен командир на рота в 18-и пехотен полк
- 1915 ? Адютант на 2-ра бригада на 5-а пехотна дивизия
- 10 септември 1915 ? 25 ноември 1916 ? Командир на 6-а рота на 18-и пехотен полк
- 25 ноември 1916 ? 1 септември 1917 ? Инструктор в Школата за запасни подпоручици (Командир на 3-ти взвод на 4-та тежкокартечна рота)
- 1 септември 1917 ? 30 септември 1918 ? Командир на рота (6-а, после 4-та тежкокартечна) и заместник-командир на 1-ва дружина (25 август 1918) на 18-и пехотен полк
- 1919 ? 1920 ? Командир на нестроевата рота в Търново
- 1921 ? 1922 ? Командир на рота и домакин (13 юни 1922) в 4-та пехотна дружина
- 1923 ? 3-ти пограничен сектор; 1923 ? 1924 ? Командир на 2-ра рота юнкери във Военното училище
- 17 май 1926 ? 1 август 1927 ? Стаж в секция IIв на Мобилизационния отдел на Щаба на армията
- 31 август 1927 ? 4 март 1928 ? Стаж в Дирекцията на Въздухоплаването
- 1 април 1928 ? 1 юни 1933 ? Командир на учебната дружина при Пехотната школа (ПО от ШРБЕК)
- 1 юни 1933 ? 1 юли 1935 ? Началник на отделение в Щаба на войската
- 1 юли 1935 ? 1 ноември 1935 ? Началник-щаб на 4-та армейска област
- 1 ноември 1935 ? 18 ноември 1935 ? Началник на Оперативния отдел в Щаба на войската
- 18 ноември 1935 ? 1 ноември 1936 ? Началник на Пехотната школа и редактор на списание ?Съвременна пехота“
- 1 ноември 1936 ? Командир на 5-а пехотна дивизия
- 25 септември 1940 ? Командир на Прикриващия фронт
- 11 август 1941 ? Командир на 4-та армия
На 17 септември 1912 г. започва обща мобилизация на българската армия, а на 5 октомври се обявява Балканската война. В нея подпоручик Атанас Стефанов участва като командир на 6-а рота от 18-и пехотен Етърски на Н. В. Фердинанд I полк в състава на 5-а Дунавска дивизия. Подпоручик Иван Стефанов е командир на 1-ва рота от 20-и пехотен Добруджански на Н. В. Княз Кирил Преславски полк. Той загива на 5 март 1913 г. при езерото Деркос на Чаталджанските позиции. Погребан е в църковния двор на село Караджакьой, Източна Тракия.
[5]
Подпоручик Атанас Стефанов взема участие във всички боеве, които полкът води през 1912 ? 1913 г.: при Бунар Хисар от 16 до 20 октомври; при Чаталджа на 4 и 5 ноември; пак при Чаталджа на 5, 11, 15 и 21 март 1913 г. Той не присъства на погребението на брат си, защото се сражава на Чаталджанските позиции. В атестационната книжка е оценен от подполковник Иван Бойчев така: ?... водил ротата си бойко, мъжествено и безпределно храбро“.
[6]
На 31 декември 1912 г. Атанас Стефанов пише на баща си: ?... аз се бях сродил, тъй да се каже, с войниците, които водих в боя, заедно с които търпях лишения и трудности, и заедно с които излагах живота си на всякия всячина“.
[7]
При сключване на примирието споделя: ?На Чаталджа отсреща турската музика също свири и турци, и българи еднакво ликуват. Чуден контраст, чудна игра на съдбата ? вчера два разярени и непримирими врага ? днес приятели и другари; вчера топове и пушки ? днес музика и песни!?... Таквоз чудо било туй войната“.
[8]
В автобиографията си лаконично споменава: ?Аз взех участие във всички боеве, които полкът ни води през 1912 ? 1913 г. с турците и бях награден с Орден за храброст“.
[9]
Подпоручик Стефанов участва и в Междусъюзническата война, избухнала на 16 юни 1913 г. Отново командва 6-а рота от 18-и пех. Етърски полк в боевете при Тумба и Черни връх на 24 юни; при връх Св. Илия на Милева планина на 1, 2 и 3 юли; при Острика, Кървав камък, Царица, Панджин гроб, Стретер и връх Бобик на 7, 8, 9, 10, 11, 14, 15,16 и 17 юли 1913 г. Пак в автобиографията си спомнава, че е взел участие: ?... във всички боеве срещу сърбите през 1913 година, без да бъда ранен нито веднъж“.
На 2 август 1914 г. Атанас Стефанов е произведен в чин поручик. Новата мобилизация на българската армия на 10 септември 1915 г. го заварва адютант на 2/5 пех. бригада в Търново. По негово настояване отново поема командването на 6-а рота от 18-и пех. Етърски полк по време на Първата световна война. В продължение на 10 дни, от 22 до 31 октомври, и на 1 и 2 ноември 1915 г. се бие срещу сърбите при Геляне. Най-кръвопролитни са сраженията на 26 октомври, които той описва така: ?Пукащите се шрапнели в небето приличаха или спомняха огнения дъжд, що Данте описва в своя Ад“. В този бой поручик Стефанов при отбиване атаките на сърбите сам действа с ръчни бомби. Сраженията продължават от 3 до 8 ноември 1915 г. при Кулата, с. Бостан. При атаката на Кулата той първи от 6-а рота се хвърля в неприятелските окопи и действа с ръчни бомби. За тези боеве е награден с Орден за храброст IV ст., 1 клас. От 25. ХI. 1916 до 1. IХ. 1917 г. е инструктор в Школата за запасни подпоручици в Княжево. След това участва в боевете при Гевгели от 1. ХI. 1917 до 20. IХ. 1918 година. Като командир на 1-ва дружина запазва прохода Демир капия до преминаването на частите от 5-а дивизия при Вардар. В боевете срещу французи, англичани и гърци капитан Стефанов ?... всякога се е държал образцово. Доблестен, храбър, смел, служи за личен пример на подчинените си“.
[10]
Запазените писма от фронта свидетелстват, че кап. Стефанов с интерес следи военните новини. От български, френски и руски вестници той се информира за хода на войната и положението по фронтовете. Към края на войната не може да допусне, че ?... толкова подвизи, толкова победи и толкова слава“
[11]
са отишли напразно. Писмата му от началото на октомври 1918 година са изпълнени с много болка и страдание: ?... в тези критични за народа и Отечеството дни“, ?като смаян стоя и се чудя на това, което става през последните двадесет дни“.
[12]
На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт. С височайша заповед № 146 от 11 август 1941 година се назначава ?командирът на 5-а пехотна Дунавска дивизия генерал-майор Атанас Стефанов за командващ IV армия (началник на армейска област)“.
[13]
През 1943 година Атанас Стефанов се повишава в чин генерал-лейтенант. До 25 декември 1943 година той е командир на Прикривающия фронт.
Името на генерал-лейтенант Атанас Стефанов се обсъжда за министър на войната в трите правителства на България през 1944 г. На 31 януари в дневника си той пише: ?... Хаджипетков ми каза, че много се говорело за мен да стана Министър на войната... Отговорих, че съм скромен човек и такива аспирации не съм имал...“.
[14]
Повече сведения има за третото обсъждане при съставяне правителството на Константин Муравиев на 2 септември 1944 г. Регентът
Богдан Филов
пише в дневника си: ?... обядвахме във Военното министерство. За военен министър Князът и Михов се спряха върху Атанас Стефанов“.
[15]
На 7 септември 1944 г. няколко хиляди души разбиват
Плевенския затвор
и освобождават политическите затворници. Генерал Стефанов и войската се намесват; затворниците са върнати и ?размириците са прекратени без жертви“. През нощта на 7 срещу 8 септември ген. Стефанов получава заповед с щаба си да замине в Дупница на западната граница. Превратът на 9 септември го заварва в Министерство на войната. На 10 септември той вече е в Дупница на фронт срещу германците в 22-ри пех. полк. За съветската армия в Добруджа той пише: ?Русите днес влязоха в България като приятели в Русе, Шумен и Варна“.
[16]
След
Деветосептемврийския преврат
, въпреки че има на разположение самолет, разузнавателна и лека кола, той не напуска България. Остава верен на войнския си дълг и Отечество.
На 12 септември 1944 г. на път от София за Плевен ген. Стефанов е убит без съд и присъда в Луковит от
партизанката
Митка Гръбчева
. Самата тя по-късно твърди, че е извършила убийството при самоотбрана, но това се отхвърля от други присъствали на инцидента комунисти.
[17]
В смъртния акт като причина за смъртта се посочва: кръвоизлив от рани, причинени от огнестрелно оръжие. Опелото се извършва в църквата ?Св. Марина“ в Търново на 13 септември.
С Царска заповед № 117 от 14 септември 1944 г., подписана от новите отечественофронтовски регенти, убитият ген. Стефанов се уволнява поради навършване на 25-годишна служба.
Убитият генерал Стефанов е осъден с присъда № 2 от 2 април 1945 г.
Плевенският народен съд
, II състав: ?присъжда всички имоти посмъртно на починалия генерал-лейтенант Атанас Стефанов в полза на държавното съкровище“.
Единствената му дъщеря Кръстина Атанасова Чолакова подава молба за преглед по реда на надзора на издадената присъда, вх. № 14651/ 1993 година ? VI на
Главна прокуратура
. На 12 юни 1997 г. Главна прокуратура внася във
Върховния касационен съд
предложение. На 28 януари 1998 година Върховният касационен съд ? I наказателно отделение ?оставя без уважение“ предложението на главния прокурор срещу влязлата в сила присъда.
За военната си служба от подпоручик до генерал-лайтенант Атанас Стефанов е награден със следните ордени и медали:
- Орден ?
Свети Александър
“ III ст.;
- Народен орден за военна заслуга III ст.;
- Народен орден за военна заслуга IV ст.;
- Орден ?Свети Александър“ V ст.;
- Знак за ХХ-годишна отлична непрекъсната служба;
- Знак за 10 години непрекъсната служба;
- Орден ?За бойна заслуга“ с лавров венец;
- Почетен знак ?Червен кръст“;
През 1931 година става председател на Комитета за постройка на Военния клуб и основава аероклуб в Търново. През 1935 година е подпредседател на Изпълнителния комитет за честване 100 години от Велчовата завера. Прави лични дарения и открива войнишки паметници на загиналите във войните за национално обединение. Генерал Стефанов подема и друга инициатива ? издигане на паметници по пътя на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868 година. Прави лични дарения за селата Вардим ? 1000 лева; Хаджидимитрово ? 1000 лева; Караисен ? 1000 лева и Бяла черква ? 1000 лева. Поддържа оживени контакти с организации, комитети, сдружения, духовници, с местните власти и институции, среща се с фелдмаршал фон Макензен, майор Годлей ? председател на Британския легион, английския адмирал Търл и много други.
Неоспорим факт е, че Атанас Стефанов не членува в никакви партии, военни съюзи и не участва в никакви преврати. За него пише, че по ?... пътя към висшата армейска длъжност не се увлича да участва в конюнктурни политически течения и не е поблазнен да участва в политическия живот“.
[18]
Със сигурност не е с леви или комунистически убеждения. В неговите дневници е отделено изключително малко място на партизани, нелегални, на комунистически саботажи и конспирации във войската. Във външно-политически аспект някои биха го нарекли ?германофил“. Генерал Стефанов се възхищава от дисциплината, реда и успехите на германските войски в двете световни войни. Същевременно критикува Германия, че продава на България старите си самолети и с това прави нашата военна авиация непригодна. Други биха го нарекли ?русофил“ ? идеалът му за военен е руският генерал Скобелев. Същевременно изразява възхищението си от Англия, Франция и Америка за успехите им в развитието на военната и гражданска авиация още през 20-те години на ХХ век. Целият живот на генерал Стефанов доказва неоспоримо едно, че той е преди всичко ?българофил“.
- ↑
Подробно вж.: Чолаков, Г. Един априлец ? свещеник Иван Златарски, В: Априлското въстание и българската православна църква, С., 1977, с. 243 ? 250; Чолаков, Г. Един възрожденец от Златарица, В: Еленски сборник, С., 1968, с. 375 ? 378
- ↑
а
б
Чолаков, Г. Общественият живот в Златарица през Възраждането отразен в кондиката на църквата ?Св. Никола“, В: Златарица. Страници от многовековната ? история, Велико Търново, 1999, с. 40 ? 53
- ↑
Оригиналът е дарен и е в постоянната експозиция ?Възраждане и учредително събрание“ на ГИМ ? Велико Търново.
- ↑
Възпоменателен сборник, 32 випуск на Военното на Н. В. Училище (1905 ? 1912 ? 1938), С., 1938, с. 104
- ↑
Възпоменателен сборник, 32 випуск на Военното на Н. В. Училище (1905 ? 1912 ? 1938), С., 1938, с. 88
- ↑
Атестационна книжка, Сведение за капитан Стефанов Атанас през време на войните 1912, 1913 и 1915 ? 1918 г., съставено на 1 май 1919 г., л. 9
- ↑
Писмо на Атанас Стефанов до баща му, Странджа, 31 декември 1912 г.
- ↑
Писмо на Атанас Стефанов до баща му, Чаталджа, 1 април 1913 г.
- ↑
Автобиография на Атанас Стефанов, частично запазаена, Дневник от 1940 г.
- ↑
Атестационна книжка, атестация на капитан Стефанов Атанас, от полковник Ковачев, 14 юни 1919 г., л. 10 ? 11
- ↑
Писмо на Атанас Стефанов до майка му, 18 септември 1918 г.
- ↑
Писмо на Атанас Стефанов до баща му, 1 октомври 1918 г.
- ↑
ЦВА, ф. 1, оп. V, а.е. 588.
- ↑
Дневник на генерал-лейтенант Атанас Стефанов от 1944 г.
- ↑
Филов, Б. Дневник, С., 1990, с. 758
- ↑
Писмо на Атанас Стефанов до майка му, София 8 септември 1944 г.
- ↑
Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014.
ISBN 978-954-28-1199-2
. с. 390.
- ↑
Семерджиев, П. Народният съд в България 1944 ? 1945, Ерусалим, 1997, с. 244 ? 245
- Възпоменателен сборник, 32 випуск на Военното на Н. В. Училище (1905 ? 1912 ? 1938), С., 1938, с. 104
- Генерал-лейтенант Атанас Стефанов (1891 ? 1944), личен архив, Велико Търново, 2001, 358 с.
- Муривиев, К., Събития и хора, С., 1992, с. 330
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 ? 1944 г. Т. 5 и 6. София,
Издателство на Министерството на отбраната ?Св. Георги Победоносец“
, 1996.
- Семерджиев, П., Народният съд в България 1944 ? 1945, Ерусалим, 1997, с. 244 ? 245.
- Филов, Б., Дневник, С., 1990, с. 758 ? 759
- Чолаков, Г., Един априлец ? свещеник Иван Златарски, В: Априлското въстание и българската православна църква, С., 1977, с. 243 ? 250
- Чолаков, Г., Един възрожденец от Златарица, В: Еленски сборник, С., 1968, с. 375 ? 378
- Чолакова, М., Балканската война през погледа на подпоручик Атанас Стефанов от Търново (писма от фронта), В: ГМСБ, кн. ХIХ, Велико Търново, 1993, с. 337 ? 357
- Чолакова, М., Участието на капитан Атанас Стефанов от Търново в Първата световна война, В: ГМСБ, кн. ХХ, Велико Търново, 1995, с. 413 ? 427
- ЦВА, ф. 1, оп. V, а. е. 580, 588, 596