Асен Николов Николов е български офицер ( генерал-лейтенант ), командир на Първи окупационен корпус .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Асен Николов е роден е на 12 септември 1891 година в град Ямбол . Завършва Военното училище в София и на 2 август 1912 г. е произведен в чин подпоручик . На 2 август 1914 г. е произведен в чин поручик . Взема участие в Първата световна война (1915 ? 1918) като командир на батарея от 8 ^-и артилерийски полк . На 20 юли 1917 г. е произведен в чин капитан . ^[1]

По-късно служи в 6-о планинско артилерийско отделение, на 27 ноември 1923 г. е произведен в чин майор и същата година е назначен на служба във Варненския брегови укрепен пункт. През 1927 г. е назначен за домакин на 2 ^-ри армейски артилерийски полк ^[2] , като на 5 декември 1927 г. е произведен в чин подполковник , след което през 1931 г. е назначен за командир на отделение в 4 ^-ти дивизионен артилерийски полк ^[3] . На 18 юли 1934 г. е произведен в чин полковник и през същата година е назначен за началник на Артилерийската школа ^[4] . ^[1]

През 1936 г. полковник Николов е назначен за началник на артилерийския отдел на 2 ^-ра военноинспекционна област ^[5] , а по-късно същата година е назначен за началник на противовъздушната отбрана към артилерийската инспекция ^[6] . В началото 1938 г. поема командването на 2 ^-ра пехотна тракийска дивизия ^[7] , през 1940 г. е произведен в чин генерал-майор , а от 1942 г. поема командването на 1 ^-ви окупационен корпус дислоциран в Сърбия , Поморавието и Македония . През 1943 г. е произведен в чин генерал-лейтенант . ^[1]

На 4 септември 1944 е пленен от немската армия. През октомври 1944 отказва предложението да се включи в създаването на българска военна част, която да се бие на немска страна. През декември Александър Цанков му предлага да се включи в неговото задгранично правителство, но той отказва. В периода декември 1944 ? 1945 е военнопленник в лагера Офлаг-8. На 15 март 1945 е осъден на смърт от четвърти върховен състав на т. нар. Народен съд , но Върховният касационен съд отменя присъдата, тъй като му е доказан статута на военнопленник. Завръща се в България същата година, но през 1946 е разстрелян.

Военни [ редактиране | редактиране на кода ]

• Подпоручик (2 август 1912)
• Поручик (2 август 1914)
• Капитан (20 юли 1917)
• Майор (27 ноември 1923)
• Подполковник (5 декември 1927)
• Полковник (18 юли 1934)
• Генерал-майор (1940)
• Генерал-лейтенант (1943)

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 ? 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната ?Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 330.

• Портал ?Военна история на България“