Антон Костов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за дойранския революционер . За пехчевския вижте Андон Костов (Пехчево) .

Антон Костов
български революционер
Роден
1873  г.
Починал
23 март 1939  г. (66 г.)

Учил в Солунска българска мъжка гимназия
От ляво надясно учителите Георги Кулишев , Тенчо Тенчов , Никола Хаджиташов , Никола Сурльовски, Антон Костов, Евтим Спространов и Димитър Михайлов . Между тях ? свещеник Александър Попевтимев . Между жените са учителките Мария Хаджипопова, Екатерина Бадачева (от Воден), Екатерина Н. Телятинова (от Дойран) и Мария Поппетрова (от Дойран). Снимката е направена в двора на квартирата на руския пратеник Воронин (къщата на Тенчови) в Дойран.

Антон или Андон Костов е български революционер , деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Костов е роден в 1873 година в град Дойран , тогава в Османската империя . Завършва в 1892 година със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия [1] и става учител.

Като учител в родния си град през 1894 година получава писмо от своя съученик от гимназията Гоце Делчев за основаване на комитет на ВМОРО. [2] През август 1895 година Делчев лично основава комитета в Дойран, [3] а Костов е избран за негов ръководител. Тази длъжност заема до 1898 година. [4] След тази година учителства в Гевгели , Солун и други места. През 1901 година по време на Солунската афера е арестуван и заточен в Подрум кале , Мала Азия. Амнистиран е през март 1903 година. [5] [6]

Жени се за Деспина Каневчева , учителка в Сяр , която също е деятелка на ВМОРО. [7]

След войните е председател на Бургаското македонско благотворително братство . [8]

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. Кандиларовъ, Георги Ст . Българскит? гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскит? български гимназии) . София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  2. Хаджидинев, Кирил. Дойран. Разцветът и гибелта на един град . София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1960. с. 19.
  3. ?Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, ?Македония прес“, София, 2004, стр.109.
  4. Хаджидинев, Кирил. Дойран. Разцветът и гибелта на един град . София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1960. с. 20.
  5. Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство ?Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 83.
  6. Пелтеков, Александър Г . Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022 . с. 234.
  7. Александрова, Елена. Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX ? началото на ХХ в.). София, Иврай, 2022. ISBN 978-954-9388-00-8 . с. 174 - 175.
  8. Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XL?V (1). София, МНИ, 2021. с. 70.