Австрийците
(на
немски
:
Osterreicher
) са
германски
народ,
[1]
традиционно населяващ
Австрия
и
Южен Тирол
. Първоначално така се наричат гражданите на
Хабсбургската монархия
, през 19 век терминът обозначава жителите на
Австрийската империя
, а от 1867 до 1918 г. ? жителите на
Цислейтания
.
В исторически план, австрийците често се разглеждат като етнически
германци
и гледат на себе си като такива.
[2]
[3]
[4]
Австрия е чест от
Свещената римска империя
и
Германската конфедерация
до
Австро-пруската война
през 1866 г., след която Австрия е отлъчена от конфедерацията.
[3]
Така, когато
Германската империя
е
основана
през 1871 г., Австрия
не е част от нея
[3]
и вместо това образува
Австро-Унгария
. След края на
Първата световна война
Австрия става република, но малко преди началото на
Втората световна война
е анексирана в хода на
Аншлуса
на
Нацистка Германия
през 1938 г. След падането на нацисткия режим през 1945 г. политическата идеология на
пангерманизма
и обединението с Германия се дискредитира, поради свързването ? с
нацизма
. Така австрийците започват да развиват своя собствена и отделна
национална идентичност
. В днешно време повечето австрийците не считат себе си за германци.
[2]
[5]
[6]
[7]
Първите исторически народи на територията на днешна Австрия са
келтите
и
ретите
. На мястото на днешна Виена в античността се е намирало келтското селище
Виндобона
. След това територията на Австрия влиза в състава на
Римската империя
(провинции
Норик
и
Реция
). За пръв път думата Австрия (
Ostarrichi
?
Остаричи
) се появява в текст от 996 г. С нея вероятно се назовава източната граница на
Свещената римска империя
. По време на
Великото преселение на народите
, на територията на Австрия се заселват
хорутани
. Със славянска етимология е австрийският град
Грац
(от ?градец“). Впоследствие, славяните попадат под властта на Германия и са асимилирани от южните немци. До средата на 20 век австрийците не се определят като различни от немците. След разпадането на Австро-Унгария е забранено на Австрия да се обединява с Германия, за да се избегне създаването на мощна германска държава в Европа. През 1938 г. Германия анексира Австрия. До края на Втората световна война Австрия не съществува като независима държава. След войната е взето решение да се потискат всякакви опити за създаването на единна немско-австрийска държава, поради опасения за пораждане на пангермански и крайни националистически настроения в страната. Във връзка с това, след обявяването на неутралитета на Австрия през 1955 г., в конституцията на двете страни е добавена поправка относно забраната за обединяването им. В днешно време повечето австрийци не се считат за немци, но са членове на голямото немскоезично общество, което сближава двата народа.
Австрийците говорят на
немски език
. Единственият официален език на федерално ниво в Австрия е немският, а използваният стандарт се нарича австрийски немски, тъй като немският се счита за
плурицентричен език
. Всички официални изявления, уебсайтове и повечето медии в Австрия са на австрийски немски. Ще се отнася до местния език, често това е местен диалект от
австро-баварското
или
алеманското
семейства. Все пак, повечето австрийци могат да говорят стандартен австрийски немски освен родния си диалект, тъй като той се препродава във всички съвременни училища.
Австрийската култура е силно повлияна от съседните държави
Швейцария
,
Германия
,
Италия
,
Унгария
,
Чехия
и дори от
Балканите
Виена
, столицата на Австрия, е дългогодишен важен център на музикална иновация. Композитори през 18 и 19 век се привличат в града под патронажа на
Хабсбургите
и правят Виена европейска столица на класическата музика. С града се свързват най-вече
Волфганг Амадеус Моцарт
,
Франц Шуберт
и
Йохан Щраус
. В периода на
барока
,
славянски
и
унгарски
фолклорни форми повлияват на австрийската музика.
Освен статута си на страна на музиканти, Австрия се радва също на много известни писатели и поети. Това е родината на романисти като
Артур Шницлер
,
Стефан Цвайг
,
Томас Бернхард
и
Роберт Музил
, както и на поети като
Георг Тракъл
,
Франц Верфел
,
Франц Грилпарцер
,
Райнер Мария Рилке
и
Адалберт Щифтер
.
Виенският кръг
e философски кръг, обединяващ около 30 учени от
Виенския университет
.
Австрийската кухня, която често се приравнява с виенската кухня, намира корените си в Австро-Унгария. Освен от местните религиозни традиции, тя е почерпила от немската, унгарската, чешката, еврейската, италианската и полската кухни, от които са заети както начини на приготвяне, така и цели ястия. Един такъв пример е
гулашът
. Извън Австрия австрийската кухня е най-известна със своите сладкиши.
Мнозинството от австрийците по традиция са
римокатолици
. Католическата църква в Австрия е изиграла значителна роля както в културата, така и в политиката на страната. Тя позволява на Хабсбургите да управляват
Испания
и
империята ?
като католическа монархия след 16 век и определя ролята на
Хабсбургска Австрия
в
Тридесетгодишната война
. Музиката във виенския
класицизъм
в значителна степен е религиозна.
Секуларизмът набира популярност след 1980-те години. Около 66% от австрийците изповядват католицизъм през 2009 г., докато през 1991 г. процентът е 78%, а през 1961 г. ? 89%. Съществува и
лутеранско
малцинство, към което принадлежат 4% от населението към 2009 г. (6% към 1961 г.). Около 17% са
нерелигиозни
към 2005 г.
Ислямът в Австрия нараства значително през 1990-те и 2000-те години, от 0,8% през 1971 г. на 6% през 2010 г., изпреварвайки по численост лутеранската общност в страната.
[8]
Това бързо покачване на мюсюлманите се дължи на голямата имиграция в Австрия от
Турция
и бивша
Югославия
.
- ↑
Minahan, James.
One Europe, many nations: a historical dictionary of European national groups
. Greenwood Publishing Group, 2000.
ISBN 0313309841
. с. 769. Посетен на 25 май 2013.
- ↑
а
б
Robert H. Keyserlingk.
Austria in World War II: An Anglo-American Dilemma
. McGill-Queen's Press ? MQUP, 1 юли 1990.
ISBN 978-0-7735-0800-2
. с. 138?.
- ↑
а
б
в
Peter Thaler.
The Ambivalence of Identity: The Austrian Experience of Nation-Building in a Modern Society
. Purdue University Press, 2001.
ISBN 978-1-55753-201-5
. с. 72?.
- ↑
Ruth Wodak.
The Discursive Construction of National Identity
. Edinburgh University Press, 2009.
ISBN 978-0-7486-3734-8
. с. 56?.
- ↑
derStandard.at.
Osterreicher fuhlen sich heute als Nation ? Februar 1934 ? derStandard.at ? Wissenschaft
// Derstandard.at. Посетен на 14 юли 2014.
- ↑
Thaler, Peter (2001), op. cit., pages 166 ? 175
- ↑
Bischof, Gunter, Pelinka, Anton.
Austrian historical memory & national identity
. Transaction Publishers, 1997.
ISBN 978-1-56000-902-3
. с. 32 ? 63.
- ↑
Islam in Europe: Austria: Muslims to overtake Protestants