한국   대만   중국   일본 
Австрийци ? Уикипедия Направо към съдържанието

Австрийци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Австрийци
Общ брой ок. 8 ? 8,5 милиона
По места   Австрия 6,75 милиона
  САЩ 684 184
  Германия 345 620
  Канада 197 990
  Австралия 45 530
  Швейцария 40 300 ? 65 090
  Великобритания 21 600 ? 25 000
  Франция 20 000
  Аржентина 17 000
  Италия 16 331
  Нидерландия 15 771
  ЮАР 14 000
  Испания 10 100
  Бразилия 10 000
Език немски ( австро-баварски и алемански )
Религия християнство
Сродни групи германци , швейцарци
Австрийци в Общомедия
Първият текст, съдържащ думата ?Ostarrichi“, оградена с червено.

Австрийците (на немски : Osterreicher ) са германски народ, [1] традиционно населяващ Австрия и Южен Тирол . Първоначално така се наричат гражданите на Хабсбургската монархия , през 19 век терминът обозначава жителите на Австрийската империя , а от 1867 до 1918 г. ? жителите на Цислейтания .

В исторически план, австрийците често се разглеждат като етнически германци и гледат на себе си като такива. [2] [3] [4] Австрия е чест от Свещената римска империя и Германската конфедерация до Австро-пруската война през 1866 г., след която Австрия е отлъчена от конфедерацията. [3] Така, когато Германската империя е основана през 1871 г., Австрия не е част от нея [3] и вместо това образува Австро-Унгария . След края на Първата световна война Австрия става република, но малко преди началото на Втората световна война е анексирана в хода на Аншлуса на Нацистка Германия през 1938 г. След падането на нацисткия режим през 1945 г. политическата идеология на пангерманизма и обединението с Германия се дискредитира, поради свързването ? с нацизма . Така австрийците започват да развиват своя собствена и отделна национална идентичност . В днешно време повечето австрийците не считат себе си за германци. [2] [5] [6] [7]

Етногенезис [ редактиране | редактиране на кода ]

Първите исторически народи на територията на днешна Австрия са келтите и ретите . На мястото на днешна Виена в античността се е намирало келтското селище Виндобона . След това територията на Австрия влиза в състава на Римската империя (провинции Норик и Реция ). За пръв път думата Австрия ( Ostarrichi  ? Остаричи ) се появява в текст от 996 г. С нея вероятно се назовава източната граница на Свещената римска империя . По време на Великото преселение на народите , на територията на Австрия се заселват хорутани . Със славянска етимология е австрийският град Грац (от ?градец“). Впоследствие, славяните попадат под властта на Германия и са асимилирани от южните немци. До средата на 20 век австрийците не се определят като различни от немците. След разпадането на Австро-Унгария е забранено на Австрия да се обединява с Германия, за да се избегне създаването на мощна германска държава в Европа. През 1938 г. Германия анексира Австрия. До края на Втората световна война Австрия не съществува като независима държава. След войната е взето решение да се потискат всякакви опити за създаването на единна немско-австрийска държава, поради опасения за пораждане на пангермански и крайни националистически настроения в страната. Във връзка с това, след обявяването на неутралитета на Австрия през 1955 г., в конституцията на двете страни е добавена поправка относно забраната за обединяването им. В днешно време повечето австрийци не се считат за немци, но са членове на голямото немскоезично общество, което сближава двата народа.

Език [ редактиране | редактиране на кода ]

Австрийците говорят на немски език . Единственият официален език на федерално ниво в Австрия е немският, а използваният стандарт се нарича австрийски немски, тъй като немският се счита за плурицентричен език . Всички официални изявления, уебсайтове и повечето медии в Австрия са на австрийски немски. Ще се отнася до местния език, често това е местен диалект от австро-баварското или алеманското семейства. Все пак, повечето австрийци могат да говорят стандартен австрийски немски освен родния си диалект, тъй като той се препродава във всички съвременни училища.

Култура [ редактиране | редактиране на кода ]

Австрийската култура е силно повлияна от съседните държави Швейцария , Германия , Италия , Унгария , Чехия и дори от Балканите

Музика [ редактиране | редактиране на кода ]

Виена , столицата на Австрия, е дългогодишен важен център на музикална иновация. Композитори през 18 и 19 век се привличат в града под патронажа на Хабсбургите и правят Виена европейска столица на класическата музика. С града се свързват най-вече Волфганг Амадеус Моцарт , Франц Шуберт и Йохан Щраус . В периода на барока , славянски и унгарски фолклорни форми повлияват на австрийската музика.

Литература [ редактиране | редактиране на кода ]

Освен статута си на страна на музиканти, Австрия се радва също на много известни писатели и поети. Това е родината на романисти като Артур Шницлер , Стефан Цвайг , Томас Бернхард и Роберт Музил , както и на поети като Георг Тракъл , Франц Верфел , Франц Грилпарцер , Райнер Мария Рилке и Адалберт Щифтер . Виенският кръг e философски кръг, обединяващ около 30 учени от Виенския университет .

Кухня [ редактиране | редактиране на кода ]

Австрийската кухня, която често се приравнява с виенската кухня, намира корените си в Австро-Унгария. Освен от местните религиозни традиции, тя е почерпила от немската, унгарската, чешката, еврейската, италианската и полската кухни, от които са заети както начини на приготвяне, така и цели ястия. Един такъв пример е гулашът . Извън Австрия австрийската кухня е най-известна със своите сладкиши.

Религия [ редактиране | редактиране на кода ]

Мнозинството от австрийците по традиция са римокатолици . Католическата църква в Австрия е изиграла значителна роля както в културата, така и в политиката на страната. Тя позволява на Хабсбургите да управляват Испания и империята ? като католическа монархия след 16 век и определя ролята на Хабсбургска Австрия в Тридесетгодишната война . Музиката във виенския класицизъм в значителна степен е религиозна.

Секуларизмът набира популярност след 1980-те години. Около 66% от австрийците изповядват католицизъм през 2009 г., докато през 1991 г. процентът е 78%, а през 1961 г. ? 89%. Съществува и лутеранско малцинство, към което принадлежат 4% от населението към 2009 г. (6% към 1961 г.). Около 17% са нерелигиозни към 2005 г.

Ислямът в Австрия нараства значително през 1990-те и 2000-те години, от 0,8% през 1971 г. на 6% през 2010 г., изпреварвайки по численост лутеранската общност в страната. [8] Това бързо покачване на мюсюлманите се дължи на голямата имиграция в Австрия от Турция и бивша Югославия .

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. Minahan, James. One Europe, many nations: a historical dictionary of European national groups . Greenwood Publishing Group, 2000. ISBN 0313309841 . с. 769. Посетен на 25 май 2013.
  2. а б Robert H. Keyserlingk. Austria in World War II: An Anglo-American Dilemma . McGill-Queen's Press ? MQUP, 1 юли 1990. ISBN 978-0-7735-0800-2 . с. 138?.
  3. а б в Peter Thaler. The Ambivalence of Identity: The Austrian Experience of Nation-Building in a Modern Society . Purdue University Press, 2001. ISBN 978-1-55753-201-5 . с. 72?.
  4. Ruth Wodak. The Discursive Construction of National Identity . Edinburgh University Press, 2009. ISBN 978-0-7486-3734-8 . с. 56?.
  5. derStandard.at. Osterreicher fuhlen sich heute als Nation ? Februar 1934 ? derStandard.at ? Wissenschaft // Derstandard.at. Посетен на 14 юли 2014.
  6. Thaler, Peter (2001), op. cit., pages 166 ? 175
  7. Bischof, Gunter, Pelinka, Anton. Austrian historical memory & national identity . Transaction Publishers, 1997. ISBN 978-1-56000-902-3 . с. 32 ? 63.
  8. Islam in Europe: Austria: Muslims to overtake Protestants