Аведик Исаакян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аведик Исаакян
?????? ?????? ?????????
арменски писател
Паметник на Исаакян в Гюмри
Паметник на Исаакян в Гюмри

Роден
Починал
Погребан Пантеон Комитас , Ереван , Армения

Етнос арменци [1]
Учил в Лайпцигски университет [1]
Цюрихски университет
Партия Арменска революционна федерация (1895 г.)
Награди Орден ?Ленин“ (24 юли 1945)
Орден ?Ленин“ (29 октомври 1955)
Литература
Период от 1890 г.
Жанрове стих
Семейство
Подпис
Аведик Исаакян в Общомедия

Аведик Исаакян (на арменски : ?????? ????????? ) е арменски поет , писател и общественик .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Аведик Исаакян е роден през 1875 година в Александропол (днес Гюмри ). След като завършва духовната академия в Ечмиадзин , следва философия и антропология в Лайпцигския университет . След завръщането си в Армения през 1895 година се включва в Арменската революционна федерация . През 1896 година е арестуван и прекарва една година в затвора в Ереван .

След освобождаването си Исаакян посещава лекции по литература и история на философията в Цюрихския университет . През 1902 година се връща в Армения, а след това се премества в Тифлис . През 1908 година отново е арестуван, заедно с други 158 арменски общественици, и остава половин година в затвора в Тифлис. Дълги години живее и твори в Париж и Венеция .

През 1911 година Аведик Исаакян заминава за Берлин , където се включва в група от арменски и германски интелектуалци, опитваща се да подтикне германското правителство да предприеме стъпки в защита на арменците в Османската империя . Последвалият Арменски геноцид се превръща в основна тема на публицистиката и лириката му.

Исаакян се връща в Армения през 1936 година и става председател на казионния Съюз на писателите. От 1943 година е академик на Арменската академия на науките , а през 1946 година получава Сталинска награда , избиран е за депутат в парламента на Арменската съветска социалистическа република .

Аведик Исаакян умира през 1957 година в Ереван.

Творби [ редактиране | редактиране на кода ]

  • ?Абу Лала Махари“ ? поема

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. а б Арменска съветска енциклопедия.
  • ?История на арменския народ“, издателство ?Наука и изкуство“ София, 1998 година