Дирижабълът ?Хинденбург“
(на
немски
:
Hindenburg
) е построен през
1936
г. в
Германия
и е най-големият пътнически
летателен апарат
от този вид.
Името му е дадено в чест на президента на Германия
Паул фон Хинденбург
. Бордовият му номер е
LZ 129
, от поредицата построени и експлоатирани за транспорт дирижабли от фирмата на
Фердинанд Граф фон Цепелин
(Ferdinand von Zeppelin) (1838 ? 1917). Първият полет на дирижабъла е на
4 март
1936 г.
- Дължина ? 245 m;
- Най-голям диаметър ? 41 m;
- Вместимост на газове (
водород
или
хелий
) ? 190 000 m³;
- Съоръжен с 4 дизелови двигателя ?
Даймлер
“ с мощност 1100 к.с.;
- Максимална скорост (при попътен вятър) ? 150 km/h;
- Полезен товар ? 90 т;
- Максимално разстояние за прелитане без зареждане ? 15 000 km;
?Хинденбург“ започва редовни пътнически полети още през
май
1936
г., прелитайки многократно и успешно до
САЩ
и
Рио де Жанейро
. За една година дирижабълът извършва 37 рейса над
Атлантическия океан
, превозвайки общо 3000 пътници. Най-краткото прелитане е за 43 часа.
Пътуването в дирижабъла било доста комфортно. Пътниците разполагали:
Основната мярка за безопасност била строга забрана на
пушенето
. При качване в дирижабъла от пътниците са вземани всички
цигари
,
кибрити
и всякакви устройства, които могат да предизвикат искра. Все пак на пушачите е било разрешено пушенето в специална добре изолирана стая.
Всички членове на екипажа са били задължени да носят специални антистатични дрехи и обувки с изолирани подметки.
Дирижабълът открива новия сезон на 3 май
1937
г., излитайки от Германия за Ню Йорк. На борда му има 36 пътници, 14 стюарди, 22 механика и 25 летци. В багажното отделение има 900 kg куфари и 2 кучета. Капитан на цепелина е Макс Прус ? опитен пилот, ветеран от Първата световна война.
След 77-часов полет ?Хинденбург“ достига
Ню Йорк
, на
6 май
, където на наблюдателна площадка на
Емпайър Стейт Билдинг
го очакват много любопитни граждани, включително и
журналисти
. Дирижабълът прави една обиколка над града и се насочва към базата за приземяване. Оттам му е отказано приземяване поради лошото време и дирижабълът кръжи известно време, очаквайки разрешение.
Към 19 часа се получава разрешение за кацане и ?Хинденбург“ се снижава до 180 m. По време на захождането му към пистата за кацане се появява силен страничен вятър и капитанът нарежда да направят остър завой. Заради тази рязка маневра едно от стоманените въжета се скъсва, удря и пробива една от водородните клетки. Започва да изтича водород ? пилотите забелязали, че опашката натежава, но не се досетили, че може да се дължи на утечка. От влажността на въздуха и от движението на дирижабъла, той се наелектризирал и когато въжетата са спуснати и са хванати от хората, намиращи се долу, от контакта на въжето със земята протича
електрически разряд
към металната рамка. Вследствие на това избухва водородът, изтичащ от 4 сектор. Капитанът успява частично да овладее ситуацията и с риск за живота си да спусне бавно дирижабъла на земята. Това помага на част от намиращите се на борда да оцелеят, изскачайки през панорамните прозорци в залата за наблюдение. По тази причина от намиращите се на борда 97 пътници и екипаж, 62 души успяват да се спасят.
След катастрофата останките от дирижабъла са изпратени в Германия за
експертиза
.
През
1938
г. в Германия е построен нов голям дирижабъл ? копие на ?Хинденбург“, кръстен ?Граф Цепелин II“ (LZ 130). Но този дирижабъл никога не полита с пътници, тъй като използването на водород за пълнене на дирижабли е забранено, а заместването му с
хелий
става икономически неоправдано.
Общомедия
разполага с мултимедийно съдържание за