Проспер Мериме
(на
френски
:
Prosper Merimee
, 1803 ? 1870) е
френски
драматург
,
историк
,
археолог
и автор на литературни
разкази
(
новели
). Една от неговите новели служи като основа за операта ?
Кармен
“. Член на
Френската академия
от
1845
г.
Мериме на 5 години.
Роден е на
28 септември
1803
година (според други източници ?
27 септември
1803) в
Париж
, Франция, в семейството на художници. Завършва
право
в
Сорбоната
през 1823, а освен това учи
гръцки
,
испански
,
английски
и
руски език
, история и археология. Той е един от първите преводачи на
руска литература
(
Пушкин
,
Гогол
и
Тургенев
) във
Франция
.
През 1830 е назначен на работа като главен инспектор по историческите
монументи
. С нюх на археолог и необикновена лингвистическа дарба, той е признат за забележителен учен. Увлича се по чертежите и
строителството
, като за първото има практически умения. Публикува много дописки.
Мериме се сприятелява с графиня Мария-Емануела Кирпатрик в Испания през 1830. Когато
Евгения де Монтихо
, дъщерята на графинята, става императрица на Франция през 1853, Мериме става
сенатор
.
Умира на
23 септември
1870
година в
Кан
на 66-годишна възраст.
Мериме се увлича по
мистицизма
,
историята
и необикновеното. Повлиян е от историческата
белетристика
на сър
Уолтър Скот
и жестокостта и психологическата драма в творчеството на
Александър Сергеевич Пушкин
. Действието в много от разказите и мистериите на Мериме се развива в чужди държави, като най-вече се вдъхновява от
Испания
и
Русия
.
През 1825 публикува първото си произведение ?
Театърът на Клара Гасул
“, а първата си
пиеса
?
Кромуел
“ пише на 19-годишна възраст.
Най-значителен принос към френската литература имат шедьоврите му от по-късно време, като ?
Летопис за царуването на Шарл ?Х
“ ? най-достоверното от всички исторически повествования от епохата на
романтизма
, и ?
Кармен
“ ? най-знаменитата френска
новела
, връх в световната литература.
Всички произведения на Мериме са пропити от дълбок песимизъм, за тях са характерни култът на чувствата и решителното действие, вниманието към детайлите и хладната безстрастност на разказа.
Мадмоазел Селестин Гайи-Мари в ролята на Кармен, картина на Мериме.
- Cromwell
(
1822
) ? първата му пиеса.
- Le Theatre de Clara Gazul
(
1825
)
- La Guzla
(
Гусла
,
1827
)
- La Jacquerie
(
1828
)
- La Chronique du temps de Charles IX
(
Летопис за царуването на Шарл IX
,
1829
) ? роман за придворния живот във Франция.
- Mosaique
(
1833
) ? сборник от разкази.
- Notes de voyages
(1835 ? 40) ?
пътеписи
от Гърция, Испания, Турция и Франция.
- Colomba
(
Коломба
,
1840
) ? първата му известна
новела
, в която млада
корсиканка
принуждава брат си да извърши убийство заради
вендета
.
- Carmen
(
Кармен
,
1845
) ? друга известна новела, която разказва историята на невярна
циганка
, убита от влюбен в нея войник. Кармен по-късно е направена на
опера
от
Жорж Бизе
през
1875
.
- Lokis
(
1869
) ? произведение за свръхестественото.
- La Chambre bleue
(
1872
) ? също със свръхестествена нотка.
- Lettres a une inconnue
(
1874
) ? сборник от писма от Мериме до Жени Дакин, публикуван посмъртно.
Уикицитат
Нормативен контрол
![Редактиране в Уикиданни](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/10px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png) | |
---|
|