Вас?лий Констант?нович Блю?хер
(на
руски
:
Василий Константинович Блюхер
) е съветски военен, държавен и партиен деец,
маршал
на
Съветския съюз
(
1935
). Загива по време на
сталинските репресии
. Реабилитиран след XX конгрес на КПСС през
1956
г.
Василий Блюхер е роден на
1 декември
1889
г. в с. Баршчинка (
Ярославска губерния
) в селско семейство.
Прадядото на Блюхер е селянин, зачислен като войник и върнал се от
Кримската война
с много награди.
Помешчикът
на шега го нарича на фамилията на знаменития тогава
пруски
фелдмаршал
Гебхард Блюхер
. С времето от шега става истинска фамилия.
През 1904 г., след година в църковно училище, бащата на Василий го завежда на работа в
Петербург
. Блюхер работи в магазин и като черноработник в машиностроителен завод (откъдето е уволнен за участие в работнически
митинги
). В търсене на работа Блюхер пристига в Москва. През 1909 г. постъпва като шлосер в Митишчинския вагоностроителен завод. На следващата година, за призив към стачка, е арестуван и осъден на затвор.
С началото на
Първата световна война
е изпратен на фронта като
редник
. Блюхер служи в 8-а армия, командвана от генерал
Алексей Брусилов
. За бойни отличия е награден с два
Георгиевски кръста
и други медали, и произведен в младши
унтерофицер
. През 1915 г., след тежко раняване при
Тернопол
е освободен от военна служба. Постъпва в Сормовския корабостроителен завод в
Нижни Новгород
, после се премества в
Казан
и започва работа, отново в завод. Постъпва в
болшевишката
партия.
През май 1917 г. Блюхер се запознава с
Валериан Куйбишев
, който го изпраща в 102-ри запасен
полк
за агитация. Там Василий е избран в полковия комитет и градския съвет на войнишките депутати. В началото на
Октомврийската революция
Блюхер е член на
Самарския
военнореволюционен комитет.
Блюхер е активен участник в
гражданската война
? през 1918 г., начело на отряд, е изпратен в Южен
Урал
за борба с частите на
генерал
Александър Дутов
. Партизанската армия, начело с Блюхер извършва 40-дневен
рейд
, преминавайки с боеве над 1500 км. През същата година Блюхер командва 30-а стрелкова
дивизия
в
Сибир
и се сражава срещу войските на
Александър Колчак
[1]
Проявява се като талантлив пълководец и особено се отличава в боевете за Каховския
плацдарм
и в Перекопско-Чонгарската операция.
През 1921 г. е назначен за военен министър и главнокомандващ на Народнореволюционната армия на
Далекоизточната република
, провежда нейната реорганизацията, укрепва дисциплината и удържа победа, превземайки Волочаевския укрепен район.
Награден с 4 ордена ?Червено знаме“.
От 1922 до 1924 г. е комендант и военен комисар на Петроградския укрепен район. От 1924 до 1927 г. е главен военен съветник в
Китай
, използвайки псевдонима ?Зой Галин“ (в чест на дъщеря си Зоя и жена си ? Галина). В периода 1927 ? 1929 г. служи като помощник-командир на Украинския военен окръг. През 1929 г. е назначен за командващ Специалната далекоизточна армия.
През юли 1938 г., по време на
бойните действия при езерото Хасан
, в резултат на допуснати грешки съветските войски понасят големи загуби и се сдобиват с успех едва на [10 август. Главният военен съвет (
Климент Ворошилов
,
Семьон Будьони
,
Вячеслав Молотов
,
Йосиф Сталин
и др.) отбелязва, че при езерото Хасан са се проявили ?
огромните недостатъци в състоянието на Далекоизточния фронт
“. Блюхер, заедно с другите, е обвинен, че ?
не е съумял или не е искал напълно да очисти фронта от враговете на народа
“. Едва при
Йосиф Апанасенко
(назначен за командващ фронта в началото на 1941 г.) е ликвидирана опасността от обкръжение: дотогава единственият път за снабдяване е железопътната линия, която е можела лесно да бъде прерязана от неголяма група диверсанти. Апанасенко с рекордни темпове построява паралелен автомобилен път, значително повишавайки боеготовността на Далекоизточния фронт.
Сталин
включва Блюхер в състава на Специалното съдебно присъствие на Върховния съд на СССР, осъдило на смърт група висши съветски военачалници по делото ?Тухачевски“ (юни 1937 г.) След година в хода на последвалите това дело репресии в
РККА
през 1937 ? 1938 г. е арестуван и самият Блюхер. В затвора е подложен на мъчения и побой.
[2]
На
9 ноември
1938
г., намирайки се под следствие, Блюхер умира в
Лефортовския затвор
. По заключение на съдебно-медицинската експертиза смъртта на маршала е настъпила от запушване на
артерия
на крака от
тромб
, образуван в областта на таза. Извадено е едното му око. На 10 март 1939 г., посмъртно със задна дата, е лишен от званието маршал и осъден на смърт ?за шпионаж в полза на
Япония
, участие в антисъветска дясна организация и военен заговор“.
Блюхер се е женил 3 пъти. Жените от първите му бракове Галина Покровска и Галина Колчугина, както и брат му
капитан
Павел Блюхер и жената на Павел също са разстреляни. Третата му жена Глафира Лукинична Безверхова е осъдена на 8 години изправително-трудов лагер.
[3]
Реабилитиран е след XX конгрес на КПСС през 1956 г. Тогава са реабилитирани и останалите живи членове на семейството му.
На името на Блюхер са наречени улици в
Омск
,
Ярославл
,
Херсон
,
Оха
,
Новосибирск
,
Екатеринбург
,
Челябинск
,
Озьорск
,
Уфа
,
Иркутск
,
Санкт-Петербург
,
Рибинск
,
Самара
,
Севастопол
,
Симферопол
,
Керч
,
Киров
, площад в
Хабаровск
, булевард в
Усурийск
.
На него е наименуван и най-големият речен буксир-влекач в СССР.
- Блюхер, Глафира Л. Воспоминания о муже ? Маршале В. К. Блюхере. Тюмень, Институт проблем освоения Севера СА РАН, 1996, 145 с.
Маршали на Съветския съюз
|
---|
| |
|