Следвайки
Съветската космическа програма
, която успешно изстрелва първия
изкуствен спътник
в космоса (
Спутник-1
), САЩ също насочват усилията си към космоса.
Конгресът на САЩ
алармира за заплаха, свързана с американската безопасност и технологично лидерство (познато е като ?
Кризата Спутник
“), което налага взимането на незабавни мерки. Президентът
Дуайт Айзенхауер
и неговите съветници обсъждат по-находчиви мерки. След няколко месеца е решено, че е нужна нова федерална агенция, която да ръководи всички невоенни дейности в космоса. По това време е създадена и
DARPA
и по-късно много нейни ранни проекти са прехвърлени към НАСА.
Експлорър 1
е първият изкуствен спътник на САЩ изстрелян на
31 януари
1958
г. Същата година на
29 юли
президентът подписва договор, с който основава
Националното управление на САЩ по въздухоплаване и изследване на космическото пространство
. Когато започва работа по операции на
1 октомври
, НАСА разполага с четири лаборатории, 80 работници от 46-годишната правителствена организация
Национален консултативен комитет по въздухоплаване
. Отличителният съдружник на НАСА, който ? предоставя възможност да влезе в
Космическо състезание
със
СССР
е немският инженер получил американско гражданство
Вернер фон Браун
.
Първите програми на НАСА включват изследвания върху
космическия полет
и са ръководени от натиска, оказан от състезанието между САЩ и СССР (наречено е
Космическото състезание
), което е част от
Студената война
.
Програмата Мъркюри
стартира през 1958 г. и поставя началото на изследването на космоса от човек с мисии, планирани просто да открият дали човек може да оцелее в космоса. На
5 май
1961
астронавтът
Алън Шепърд
става първият американец в космоса, като пилотира
Фрийдъм 7
за 15-минутен
суборбитален полет
.
Джон Глен
става първият американец летял около Земята на
20 февруари
1962
по време на 5,5-часовия полет с Френдшип 7.
Веднъж след като Мъркюри доказва, че човешкият полет в космоса е възможен,
проектът Джемини
е наход, за да ръководи изследванията и работата по крайната цел, а именно достигане на Луната. Първият Джемини лети с астронавти на борда.
Джемини 3
е с екипаж
Върджил Грисъм
и
Джон Йънг
, излита на
23 март
1965
. Още девет мисии са осъществени, които доказват, че човек може да лети в космоса, че е възможно доближаването и скачването на два кораба в космоса и е събрана много информация за ефекта на
безтегловността
върху човешките същества.
Програма Аполо е проектирана да изпрати хора до
Луната
и да ги върне безпрепятствено на
Земята
.
Аполо 8
и
Аполо 10
тестват разнообразни компоненти. Докато обикалят около Луната успяват и да я фотографират. На
20 юли
1969
Аполо 11
каца на Луната и
Нийл Армстронг
става първият човек, който стъпва на повърхността ?.
Аполо 13
не успява да кацне на естествения ни спътник поради неизправност, но успява да я заснеме. Шестте извършени полета, кацнали на Луната, се връщат с много събрана информация и над 400 кг лунни проби. Изследванията включват: проверка състава на
почвата
,
метеорити
,
сеизмичност
,
магнитно поле
и изследвания върху
слънчевия вятър
.
[3]
Скайлаб е първата
космическа станция
, която САЩ извеждат в космоса. 75-тонната станция се движи в орбита около Земята в периода от
1973
до
1979
г. Посещавана е от екипаж три пъти, през 1973?? 1974. Първоначално Скайлаб трябва да изучава аномалиите в
гравитацията
в
Слънчевата система
, но поради липса на интерес тази задача е изоставена. В станцията има възможност да се изследва
безтегловността
, освен това служи и като слънчева
обсерватория
. Предвиждало се е
Спейс Шатъл
да се скачи със Скайлаб, но станцията навлиза отново в земната атмосфера и се разрушава преди да бъде изстреляна първата совалка.
НАСА се фокусира напълно върху Спейс Шатъл в края на 1970-те и началото на 1980-те. Совалките са планирани да бъдат изстрелвани често и да бъдат
космически кораби за многократно ползване
. До
1985
са построени четири космически совалки. Първото си излитане
Колумбия
прави на
12 април
1981
г.
[4]
Совалките не са толкова перфектни, тъй като полетите са много по-скъпи от предвиденото и особено след инцидента с
Чалънджър
, показващ колко са опасни космическите полети, обществото губи интерес и космическите полети стават все по-обикновени. Започва работа по
космическа станция Фрийдъм
, за да се поддържа фокусът върху пилотираните космически програми, но вътре в НАСА има спор за това, че тези програми са много по-скъпи от по-подходящите непилотирани мисии, като сондите
Вояджър
например. Инцидентът с Чалънджър бележи слабия период на НАСА.
На
4 декември
2006 НАСА обявява, че планира да построи
постоянна база на Луната
.
[5]
Скот Хоровиц от администрацията на агенцията обяви, че очакванията са базата да започне да се изгражда през 2020 и до 2024 да е напълно функционираща, което да позволи посещаването ? от екипаж, който непрестанно да се сменя (подобно на
Международната космическа станция
, на която винаги има екипаж, който се заменя от идването на следващия). НАСА смята да си сътрудничи с други агенции за този проект.
[6]
На
28 септември
2007
директорът на НАСА Майкъл Грифин обяви, че смята до 2037 г. да прати човек на
Марс
.
?През 2057 ще празнуваме 20 години от стъпването на човек на Марс“
, казва Грифин
[7]