Коцбек завършва основно училище в Свети Юрий, до Шчавница, след което записва класическа гимназия в Марибор, но продължава средното си образование в Птуй. Следва две години
теология
в
Марибор
, след което заминава за
Любляна
, където записва романистика. От
1931
г. работи като учител и редактор на католическото списание ?Кръст“ (на
словенски
Kri?
). По-късно заминава за
Париж
, където се запознава отблизо с френския
персонализъм
и след завръщането си в Словения продължава преподавателската си дейност, като същевременно сътрудничи и на известното по това време списание ?Дом и свят“.
След публикуването на негова статия за обезпокояващата обвързаност на
католическата
църква с фашизма, редакционният състав на списанието е уволнен и излизането му е прекратено за около година. През
1938
г. започва да издава персоналисткото списание ?Дело“, което излиза до
1943
г. По време на
II световна война
е водач на християнските социалисти, а след края на войната, от
7 март
до
5 май
1945
г. е министър за Словения в съюзното югославско правителство, заместник-председател на Народното събрание на Народна република Словения, както и председател на комисията по помилванията. В
Белград
Едвард Коцбек се залага за двупартийна политическа система и постоянно поставя въпроса за политическата свобода и правото на свободно изразяване.
С книгата си ?Страх и кураж“ (1951) скандализира комунистическата власт, която го поставя не просто в политическа, а в пълна житейска изолация. За наблюдението на Коцбек са привлечени 69 специални агенти от югославските тайни служби, а единствено благодарение на поддръжката на западни интелектуалци, сред които и
Хайнрих Бьол
, словенският интелектуалец не е ликвидиран физически, макар че до края на живота си остава в своеобразен домашен арест под непрекъснатото наблюдение на службите.
- Поезия
- Първи стихове (
1924
),
- Земя (
1934
),
- Ужас (
1963
),
- Съобщение (
1969
),
- Избрани стихотворения, (
1977
),
- Проза
- Другари (
1949
),
- Страх и кураж: четири новели (
1951
),
- Документ (
1967
),
- Вътрешни кръгове (
1977
).
- Драматургия
- Факел (
192?
),
- Майка и син (192?),
- Нощ под Хмелник (
1943
)