Преди Новата ера редактиране

Първите сведения за еврейския народ датират от XIII век пр.н.е. и са открити върху Мернептахската стела , който показва, че те са населявали земите на Израел, където понастоящем е разположена и държавата Израел .

Там те развиват монотеистична религия юдаизъм. През XI век пр.н.е. , под натиска на филистимците , израилтяните се обединяват под ръководството на един цар. Обединеното царство съществува от 1050 до 920 г. пр.н.е., когато се разделя на две?? Царство на Израел (северната част от страната) и Царството на Юдея (южната част). През 722 г. пр.н.е. асирийците завладяват северното царство и разгонват част от населението. Южното царство пада под ударите на Вавилон през 586 г. пр.н.е.

В резултат на завоевателни войни и последвали изселвания, започнали в VIII век пр.н.е. , се формира и еврейска диаспора ?? евреи, които са пленени или бягат в Египет, Сирия, Месопотамия или Персия.

Евреите успели да оцелеят в условия, при които не един път загубват национално-политическата си идентичност. ^[3] Юдея е васално царство по време на Римската империя (завлядяна през 63 г. пр.н.е.), което постепенно се превръща в провинция. През 65 г. избухва въстание срещу римляните, потушено от императорите Веспериан и Тит Флавий. През 135 г. император Адриан потушава поредното еврейско въстание, като този път изгонва населението от Юдея и преименува територията от Юдея на Палестина .

В Средновековието редактиране

Евреите се заселват в Европа, като този процес се засилва особено след IV век . Църквата успява да привлече в лоното си всички европейци едва през IX век , като налага каноничното право сред европейските народи, вкл. и правилата за общуване с хората от други вероизповедания. В този смисъл е и наложената на практика забрана за общуване с евреите, които продължават да запазват своите религиозни обичаи и традиции и не се покръстват.

От друга страна, Църквата се вижда принудена да направи от евреите добри граждани, тъй като библейските принципи забраняват лихвата и единственият начин за финансови операции е те да се извършват със заеми от друговерци, но при предварително уговорени условия. Съдбата на евреите е различна в различните европейски страни и често зависи от конюнктурна политика.

В повечето страни евреите живеят в мир, но не след дълго все повече проблеми създава тяхното нежелание да се покръстят и да изповядват християнството?? нещо, което Църквата започва да налага активно, особено след IX век. Не е за пренебрегване и фактът, че евреите са сравнително заможни, което е предпоставка за редица владетели да конфискуват имотите им или да изискват ?откупуване“ на мирното съществуване от страна на евреите.

В редица страни те са подложени на изселвания и преследвания, особено силни по време на кръстоносните походи . Така например през 1290 г. на евреите е забранено да живеят в Англия (забраната отпада едва през 1655 г.). Обяснението за тези преследвания е в престъпленията, които се приписват на евреите. Те биват държани отговорни за престъпления, датиращи на хиляди години, както и за всяко природно или човешко бедствие. През XIII век евреите са обвинени за нашествието на монголските орди. 100 години по-късно евреите са обвинени за чумата, обхванала континента. През 1394 г. те са изгонени от Франция, а по-късно и от редица области в Германия, Италия и Балканите. Със себе си евреите донасят и немския език, който продължават да използват и до днес ( идиш ).

Църквата обаче продължава да се опитва да наложи християнството върху евреите, а съпротивата им довежда до различни ограничения на гражданските им права. Така се появяват и отделните квартали ( гета ) в градовете?? само за евреи, както и отличителни знаци върху дрехите им (по-късно Хитлер заимства този опит по време на ? Третия райх “). Това ги прави изкупителни жертви в обект на присмех и омраза от страна на съгражданите им.

Най-голямото изселване на евреите се осъществява от Испания през 1492 г., от Сицилия през следващата година, и от Португалия през 1496 г. Те намират подслон в земите на турската империя, прието от султан Баязид II .

Еврейско просвещение (хаскала) редактиране

   Основна статия: Хаскала

Хаскала е движение сред европейските евреи, зародило се във втората половина на XVIII век , което пропагандира налагането на ценностите на Просвещението сред еврейския народ с цел по-добра интеграция в европейското общество, наблягане на образованието. В резултат от Хаскалата се стига до създаването на първите еврейски политически движения .

Ционизъм редактиране

   Основна статия: Ционизъм

Много от евреите?? привърженици на Хаскала , с тревога наблюдават продължаващия антисемитизъм в края на XIX век , особено погромите през 1880 г. в Русия, аферата Драйфус във Франция през 1894 г. и др. Много евреи в Източна Европа приемат социализма като изход от гоненията срещу евреите, но други, ционисти , водени от Теодор Херцел , виждат решението на тези проблеми в създаването на еврейска държава.

Холокост редактиране

Антисемитизмът достига най-деструктивната си форма в политиката на Нацистка Германия , която е насочена към унищожаването на евреите. Тази политика довежда до убийството на приблизително 6 милиона евреи, в газовите камери на нацистките концлагери през 1941?? 1945 г. ^[4]

В началото нацистите използват специални групи, ръководени от СС, чиято цел е ?унищожаването на евреите, циганите и политкомисарите“ (по думите на СС-генерала Ерих фон дем Бах-Целевски пред Нюрнбергския процес ). В 1942 г. нацисткото ръководство достига до идеята за ?окончателното решение на еврейския въпрос“, като създава специални лагери за унищожение на евреите. Невъзможността на евреите да напуснат пределите на Третия райх и жертвите, които падат в лагерите на смъртта допълнително засилват ционизма за установяване на еврейската държава.

След Първата световна война и мирна конференция в Париж през 1919 г. прието е решение от Общество на народите , според което земите на Израел трябва да стане подмандатна територия Палестина на Великобритания.

След появата на ционизма в края на XIX век евреите са насочват към преселване в земите на Израел. Това се осъществява на няколко ?вълни“?? след 1881 г., между 1904 и 1914 г., 1919?? 1923 г., 1924?? 1929 г., както и след появата на нацизма в Германия през 1933 г. До края на Втората световна война в района се преселват близо 600 000 евреи. Броят на преселниците е сравнително малък поради наложения от Великобритания лимит в размер на 75 000 преселници годишно въпреки Декларацията Балфур , че Британия ?гледа положително на основаването в Палестина на Национален дом за еврейския народ“.

В 1947 г. напрежението между евреи и араби кара Великобритания да се оттегли от Палестинския мандат. Общото събрание на ООН одобрява Плана на ООН за разделяне , който предвижда около 55?% от земята в Палестина да бъде дадена на евреите, останалите на арабите. Йерусалим следва да бъде международен район под управлението на ООН. Веднага след приемането на Плана, Давид Бен-Гурион приема разделението, докато Арабската лига го отхвърля. На 14 май 1948 е обявена независимата държава Израел . ООН я приема за член на 11 май 1949 г.

Преди Новата ера редактиране

Следи за присъствие на евреи по българските земи има в най-различни и най-често?? противоречиви в твърденията си източници.

От Новата ера до Освобождението редактиране

Първите доказателства за присъствието на евреите на Балканите датират от II век ?? това е камъкът от Ескус (село Гиген ), с паметен надпис на латински от архисинагогус Йосиф. Синагогата в Пловдив ( Филипополис ) датира от III?? IV век. По време на Първото българско царство пристигат и първите заселници от т.нар. евреи романьоти. Втората компактна маса евреи, преселили се от Унгария, Бохемия и Бавария през XI век, са ашкеназите .

Цар Иван Александър (1331?? 1371) се жени за еврейката Сара (приела християнската вяра под името Теодора), която е и майка на българския цар Иван Шишман .

През 1492 г. по българските земи пристигат първите бежанци от Иберийския полуостров. Голяма група от сефаради започва да устройва своите общности заедно и покрай романьотите в Никопол , София , Филипополис, Татар-Пазарджик. Сеферадските евреи стават определящият компонент в иначе разнородната мозайка, от която е съставено българското еврейство с преселници от Германия , Гърция , Италия , Южна Франция и др.

През 1597 г. Морисън пише, че евреите и гърците ?държат“ търговията на Турция. ^[5]

След Освобождението редактиране

След Освобождението от османско владичество , евреите в България се реализират в условията на толерантно отношение от страна на българите. Търновската конституция гарантира еднакви граждански права на всички общности в България, вкл. и на евреите.

Българските евреи участват активно в защитата на Отечеството през Сръбско-българската война, както и в Балканските войни. В началото на 30-те години в Еврейската болница (днес бившата Ендокринология) в София е открит паметник в памет на загиналите във войните за обединение на България евреи. През социализма, преди да бъде направена сградата ? в Лозенец, тук е устроена ?Правителствена болница“ и паметникът изчезва. ^[6]

В София е построена и най-голямата в Европа сефарадска синагога (открита на 9 септември 1909 г.)

Спасяване на българските евреи през Втората световна война редактиране

   Основна статия: Спасяване на евреите в България

Своеобразен връх в това отношение е спасяването на 48 хиляди евреи от изпращане в концлагерите в нацистка Германия . Започналата от правителството на Цар Борис III депортация на еврейското население е спряна както от действията на Светия синод на Българската православна църква, така и в резултат на граждански протести. Съществена роля за спирането на депортацията на българските евреи има и официалната съпротива на част от депутатите в Парламента, организирани от заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев , който изпраща остро писмо-протест до министър-председателя Богдан Филов . Важна роля изиграва вдовицата на държавника Петко Каравелов , Екатерина Каравелова ?? една от създателките на Комитет за защита на евреите. ^[7]

След приемането на Закона за защита на нацията в 1940 г., евреите в България са изселени в провинцията, имуществото им е конфискувано, а голяма част от мъжете са изпратени в трудови лагери. 11 343 евреи от Тракия и Македония са депортирани в нацисткия концлагер Треблинка , Полша . Повече информация по темата има в статията Холокост в България .

След Втората световна война редактиране

След края на Втората световна война по-голямата част от българските евреи се изселва в Израел . През 1961?? 1962 г. държавата отнема всички имоти, принадлежали на еврейската общност. Собствеността им е възстановена след 10 ноември 1989 г., с изключение на имота, върху който е построен хотел ?Рила“. ^[8]

• Организация на евреите в България ?Шалом“
• Еврейски комитет ?Цион“
• Организация ?Макаби“

Религията на евреите е юдаизмът, монотеистична религия?? за разлика от дотогавашните гръко-римски политеизми, на базата на която по-късно възникват монотеистичните изповедания (деноминации) на християнството и исляма .

Евреите вярват в Йехова и в това, че те са богоизбран народ, с обещано спасение и обетована земя. ^[3]

• Васил Левски пише в ? Нареда на работниците за освобождението на българския народ “: ?Българи, турци, евреи и др. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в каквото и да било...“. ^[9]
• Бета израел (фалаша) е етническа група с произход от Етиопия , която изповядва юдаизма и днес е изселена почти изцяло в Израел
• Жутане рома ? потомци на смесени бракове между цигани и евреи. В началото на XX век в София еврейската и циганската махала са в непосредствена близост и от 20-те и 30-те години започват все по-често да се срещат смесени бракове между цигани и евреи. Процесът се засилва през Втората световна война, когато евреите и част от циганите са интернирани в провинцията, например в Дупница . По-късно голяма част от потомците на смесените бракове емигрира в Израел. ^[10]