Фанариоти

Фанариоти (на гръцки : Φαναρι?τε? ; на румънски : Fanario?i ; на турски : Fenerliler ) на български е дума с две значения: (1) знатни гръкоезични християни в османската столица Цариград (вж. също рум миллет ) и (2) служители на гръцката Цариградска патриаршия , особено по време на църковно-народната борба . ^[1] Името произлиза от това на цариградския квартал Фенер (на гръцки ?Фанари“), където след 1601 г. се намира седалището на Вселенските патриарси и където живеят повечето богати православни християни в града.

Произход [ редактиране | редактиране на кода ]

През XVII век няколко цариградски християнски семейства забогатяват от придворни доставки, откупуване на данъци и лихварство. Те получават достъп до султанския двор като лекари или преводачи и печелят влияние (най-вече чрез отпусканите от тях заеми) в избора на патриарх и митрополити. ^[2] Макар че се обявяват за потомци на старинни византийски родове, такива фамилии без изключение са пришелци в столицата. Някои са от гръцки произход ( Маврокордатос , Ипсилантис, Мурузис), други ? от албански ( Гика ), български ( Богориди , Сучо ^[3]), румънски (Раковица, Калимахи) или италиански (Росети). ^[4]

Влияние и заслуги [ редактиране | редактиране на кода ]

Тази мнима аристокрация добива монопол върху длъжностите велик драгоман (главен преводач при Високата порта ) и драгоман (преводач) на флота. Като такива те водят от името на османското правителство преговори с европейските държави. През 1669 г. великият драгоман Панайотис Никузис подпомага превземането на Кандия . ^[5] По време на Карловацкия конгрес (1698 ? 1699) султанът остава така доволен от дипломатическите умения на великия драгоман Александрос Маврокордатос , че го прави свой личен съветник. ^[6] След Прутския поход (1711) на Петър Велики , заради своето сътрудничество с русите, румънските владетели в дунавските княжества губят доверието на Високата порта. Тогава Николаос Маврокордатос , син на Александрос, бива последователно назначен за княз на Молдавия (1711) и Влашко (1715). В течение на следващите сто години двете държави са непрекъснато под властта на често сменяни от султана князе-фанариоти.

С Гръцкото въстание (1821) фанариотският режим в княжествата е отстранен. (Непосредствено след 1821 г. Влашко и Молдавия са управлявани от българина Стефан Богориди .) Породеното от това въстание недоверие на Портата към гърците и обявените с Гюлханския хатишериф (1839) реформи окончателно подриват влиянието на старите фанариотски семейства.

Историческата роля на фанариотите е противоречива. От една страна, те служат на османската власт и техните интереси са свързани с нейните. От друга, благодарение на връзките си със Западна Европа те влизат в досег с напредничавите възгледи на Просвещението . Фанариотските владетели на дунавските княжества ограбват местното население, ^[7] но и издават някои укази в духа на просветения абсолютизъм (през 1746 и 1749 г. във Влашко и Молдавия е отменено крепостничеството ). Откритите от тях в Букурещ и Яш академии (висши училища) стават разсадници на нова, светска образованост. ^[8] Отделни фанариоти, на първо място Александрос Ипсилантис , оглавяват борбата за национална независимост на Гърция .

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

Литература [ редактиране | редактиране на кода ]

Σταματι?δη?, Ε. Βιογραφ?αι των Ελλ?νων μεγ?λων διερμην?ων του Οθωμανικο? Κρ?του? . Aθ?να, 1865
Станев, Н. България под иго: Възраждане и освобождение, 1393 ? 1878. 2-ро изд. С., 1935, 92 ? 103
Symposium L'Epoque phanariote. Thessaloniki, 1974
Papachristou, P. The Three Faces of the Phanariots : An Inquiry into the Role and Motivations of the Greek Nobility under Ottoman Rule, 1683 ? 1821. Simon Fraser University, 1992
Patrinelis, C. G. The Phanariots before 1821. ? Balkan Studies, 42, 2001, 177 ? 198

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

↑ Например: ?И тоя фанариотин, архимандритът, не е дошъл за добро в Преспа “ ( Димитър Талев , ?Железният светилник“, I.5 ); ?...да прогоним фанариотите от училището и народът да се учи в свое училище, на свой език. Фанариотите ни учат по своему, те изкривяват, осакатяват и ума, и езика ни. Те не ни учат на здрава наука, а ни учат как да станем гърци.“ ?...най-напред народът да влезе в общината, народът, еснафите. Сетне ще изгоним фанариотите от църквата. Ще се откажем от патриката , както по много други места. Ще ги изгоним от църквата. Ще ги изгоним и от училището.“ Димитър Талев , ?Железният светилник“, III.4.
↑ Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. ? In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.45 ? 49.
↑ Raicevich (Ing.Stef),Osservacioni storiche, naturali e politiche intorno la Valachia e Moldova, 1788.
↑ Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. ? In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.43 ? 45; Sturdza, M.-D. Dictionnaire historique et genealogique des grandes familles de Grece, d'Albanie et de Constantinople. Paris, 1983.
↑ Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. ? In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.42; G. Hering, Panagiotis Nikousios als Dragoman der kaiserlichen Gesandtschaft in Konstantinopel. ? Jahrbuch der osterreichischen Byzantinistik, 44, 1994, 143 ? 178.
↑ Camariano, N. Alexandre Mavrocordato, le Grand Dragoman: son activite diplomatique 1673 ? 1709. Thessaloniki, 1970.
↑ Мохов, Н. А. Молдавия эпохи феодализма. Кишинев, 1964, 359 ? 370; Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. ? In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.46 ? 47.
↑ Camariano-Cioran, A. Les academies princiers de Bucarest et de Jassy et leur professeurs. Thessaloniki, 1974.

[1] Например: ?И тоя фанариотин, архимандритът, не е дошъл за добро в Преспа “ ( Димитър Талев , ?Железният светилник“, I.5 ); ?...да прогоним фанариотите от училището и народът да се учи в свое училище, на свой език. Фанариотите ни учат по своему, те изкривяват, осакатяват и ума, и езика ни. Те не ни учат на здрава наука, а ни учат как да станем гърци.“ ?...най-напред народът да влезе в общината, народът, еснафите. Сетне ще изгоним фанариотите от църквата. Ще се откажем от патриката , както по много други места. Ще ги изгоним от църквата. Ще ги изгоним и от училището.“ Димитър Талев , ?Железният светилник“, III.4.

[2] Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. ? In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.45 ? 49.

[3] Raicevich (Ing.Stef),Osservacioni storiche, naturali e politiche intorno la Valachia e Moldova, 1788.

[4] Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. ? In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.43 ? 45; Sturdza, M.-D. Dictionnaire historique et genealogique des grandes familles de Grece, d'Albanie et de Constantinople. Paris, 1983.

[5] Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. ? In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.42; G. Hering, Panagiotis Nikousios als Dragoman der kaiserlichen Gesandtschaft in Konstantinopel. ? Jahrbuch der osterreichischen Byzantinistik, 44, 1994, 143 ? 178.

[6] Camariano, N. Alexandre Mavrocordato, le Grand Dragoman: son activite diplomatique 1673 ? 1709. Thessaloniki, 1970.

[7] Мохов, Н. А. Молдавия эпохи феодализма. Кишинев, 1964, 359 ? 370; Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. ? In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.46 ? 47.

[8] Camariano-Cioran, A. Les academies princiers de Bucarest et de Jassy et leur professeurs. Thessaloniki, 1974.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]