Герман
(на
гръцки
:
Γερμαν??
,
Германос
) е виден
гръцки
духовник
,
костурски митрополит
и основен двигател на
Гръцката въоръжена пропаганда
в
Западна Македония
.
[1]
[2]
Роден е под името
Стилианос Каравангелис
(
Στυλιαν?? Καραβαγγ?λη?
) на 16 юни 1866 година в село
Стипси
на остров
Лесбос
, но в 1868 година семейството му се мести в
Адрамити
в
Мала Азия
, където той израства.
[3]
В 1888 година завършва
семинарията на Халки
. На 3 юли 1888 година е ръкоположен за дякон под името Герман от партиарх
Дионисий V Константинополски
.
[1]
Заминава да учи богословие и философия в
Лайпцигския
и
Бонския университет
. В 1891 година получава докторска степен по философия от Лайпциг, връща се в Османската империя и преподава в училището в Халки от 1891 до 1896 година.
[1]
В 1894 година патриарх
Неофит VIII Константинополски
го ръкополага за свещеник и му дава офикията архимандрит. В 1896 година е избран и на 25 февруари 1896 година е ръкоположен за
хариуполски епископ
, архиерейски наместник в Ставродроми,
[1]
където работи за неутрализирането на френската католическа пропаганда в района.
[3]
Ръкополагането му е извършено от патриарх
Антим VII Константинополски
в съслужение с митрополитите
Филотей Никомидийски
,
Йероним Никейски
,
Натанаил Бурсенски
,
Стефан Митимнийски
,
Атанасий Лемноски
,
Висарион Драчки
,
Доротей Белградски
,
Никодим Еласонски
,
Софроний Карпатоски
,
Дионисий Елевтеруполски
и
Дионисий Рашко-Призренски
.
[1]
На 21 октомври 1900 година
[1]
Каравангелис оглавява
епархията
в западномакедонския град
Костур
. Каравангелис става основен организатор на Гръцката въоръжена пропаганда в Костур, като сътрудничи активно с гръцкия Македонски комитет, начело с
Павлос Мелас
,
Йон Драгумис
и
Ламброс Коромилас
. Каравангелис организира посрещането в Костурско на първите гръцки чети, съставени от гръцки военни, и привлича с пари някои дейци на
ВМОРО
в Костурско и Леринско като
Коте Христов
,
Вангел Георгиев
,
Геле Търсиянски
и
Павел Киров
и с тяхна помощ организира местни
гъркомански
чети. Каравангелис посочва за унищожение около 30 села в Костурско като
Апоскеп
,
Бобища
,
Българска Блаца
,
Вишени
,
Дреновени
,
Загоричани
,
Дъмбени
,
Косинец
,
Мокрени
,
Орман
,
Смърдеш
и други. За постигане на тази цел той казва на своите агенти:
?
|
Всяка постъпка, без оглед от характера на деянието, предварително е благословена от Бога
|
“
|
.
В помощ на гръцките интереси естествен съюзник са турската армия и администрация. Пред британския журналист
Хенри Брайлсфорд
Каравангелис заявява, че
?
|
съюзът с турците е само временен. Ще дойде великият ден, когато елинизмът ще предяви своите права. Но е необходимо първо да се смажат българите.
[4]
|
“
|
Герман Каравангелис по-късно отрича да е говорил за това с Брайлсфорд и го нарича ?враг на гърците“.
[5]
Каравангелис директно координира действията си с турските офицери и организира съвместни акции срещу ВМОРО. На 10 август 1902 година той пише послание до солунския митрополит:
?
|
Турският всеобщ главатар Несат паша чрез моите разузнавачи поиска да узнае моето мнение за изпращане на поделение да прогони българските шайки. Отговорих му, за да се унищожат българските шайки, ще трябва в една нощ да се обсадят поне 40 села и да се хванат живи всички членове на шайките. Изпратих и каталог на тези села. Разбрах от каймакамина, че предстои пристигането на войскова сила от 1000 войници с цел да подгонят Комитета... след няколко дни ще имаме чудесно разтрисане из селата.
[6]
|
“
|
Разказ на Бай Танас от
Бобища
за дейността на Каравангелис при потушаването на Илинденското въстание в 1903 г.
Сл?дъ 3?4 дни... въ
Клисура
пристигна и гръцкия владика отъ Костуръ, Германъ Каравангели. Запов?дь се даде, всички селяни отъ изгоренит? села, заб?гнали въ Клисура, да се събератъ въ черквата
св. Никола
. Тукъ дойдоха Етхемь бей и владиката Каравангели. Командантинътъ силно разгн?венъ взе да се разхожда въ черквата между населението... Етхемъ паша се намираше между живи трупове. Мъртвит? трупове се търкаляха по изгоренит? села и по планинит? и даваха богата храна на кучетата и хищнит? зв?рове. Пашата крачеше и викаше: ?Всички ще б?дете изклани, защото всички сте комити!“ Пашата говори много, заплашва ни... Най-сетн? Етхемъ бей прибави: ?Нъ има едно ср?дство да се отървете. То е ако вие речете, че ставате гърци и всичкит? ц?лунете р?ка на деспотъ ефенди.“ Тогава всички живи трупове... се спуснаха по посока къмъ гръцкия владика. Нъ той ги спр?,
[7]
като покани най-напр?дъ свещеницит?. Нареди ги пр?дъ царскит? врата на черквата и ги накара да легнатъ. Владиката взе да гази вс?ки трупъ отд?лно, като запов?дваше да изл?зе злия духъ отъ него. Сл?дъ това всички ц?лунаха му р&ка, а неговит? хора пр?дставиха на селянит? отъ вс?ко село да подпишатъ по едно заявление на турски езикъ, чр?зъ което се явяваше на властьта, че за напр?дъ селото, като се отметнува отъ
Бълг. екзархия
, ще припознава
Гръцката патриаршия
. Тогава гръцкиятъ владика запов?да да ни се раздаде по половинъ ока хл?бъ вс?киму.
[8]
Разказ на
Григорий Бейдов
за дейността на Каравангелис при потушаването на Илинденското въстание в 1903 г.
...гръцкиятъ владика Каравангели вл?зълъ съ войска, изпочупилъ портретит? въ училището и кандилата въ параклиса, като е грабналъ и изнелъ по ск?пит? вещи. Войскит? едва пр?ди м?сецъ освободиха училището. Повикаха ме да ми го пр?дадатъ, ала азъ не го приехъ, защото въ него и параклиса останаха само голи ст?ни. Властьта тогава го запечати, та и до сега стои така. Нъ гръцкиятъ владика не се задоволи само съ тоя си подвигъ. Той се възползува отъ положението, когато ц?лата страна б? окупирана отъ многобройни войски, изл?зе по селата и извърши редъ злод?яния, за които ца друго м?сто би билъ с?денъ като истински разбойникъ. Той пр?длагаше на населението и на свещеницит? да подписватъ заявления, че ставатъ гърци.
[9]
Който се против?ше, убиваше се. Така м?ченически загинаха по исканието на гръцкия митрополитъ, осв?нъ двамата свещеници, които по-гор? споменахъ, още и свещ. Михаилъ стъ с.
Апоскепъ
, свещ. Трифунъ отъ с.
Вишени
, свещ. Данаилъ отъ с.
Мокрени
и свещеницит? отъ
Черновища
и Др?новени. А ония български свещеници, които не усп?ха да убиятъ, хвърлиха ги въ затворъ, д?то и до сега лежатъ. Чисти екзархийски села не останаха въ епархията. Нъ скоро бурята замина. Българското население сега вече гледа на гръцкия владика, като на най гол?мъ свой неприятель и счита себе си въ духовно отношение, така както е било пр?ди възстанието. Даже и ония български села, които до възстанието с? завис?ли духовно отъ Патриаршията, сега я отхвърлятъ, като гледатъ д?лата на владицит?. Подписанит? заявления пр?зъ вр?ме на потушвание на възстанието отъ само себе се анюлиратъ.
[10]
С пари и насилие Каравангелис се опитва да спре преминаването на българските села в Костурско към
Българската екзархия
. По време на потушаването на
Илинденско-Преображенското въстание
Каравангелис присъства на опожаряването на селата
Българска Блаца
,
Черешница
и
Вишени
, като лично настоява за убийството на по-видните българи. Заедно с подпомагащата османците чета на Вангел Георгиев, Каравангелис придружава османските потери и предлага на заплашените от опожаряване села ходатайство срещу минаване под лоното на Патриаршията
[11]
:
?
|
Откажете се от анатемосаната Екзархия и се завърнете в светото лоно на Светата Ортодоксална църква, ако не искате да изгорите живи като мишки в кафез.
|
“
|
По този начин около 140 села са били принудени да признаят своя ?елински произход“. Същите тези села, след като им е дадена султанска амнистия по настояване на Великите сили, отново масово и писмено се приобщават към Българската екзархия.
[13]
В 1903 година Каравангелис плаща 50 лири на Коте Христов да убие войводата
Лазар Поптрайков
и окачва снимка на отрязаната му глава в кабинета си. Признава това в спомените си
[14]
, но го отрича пред британски журналист.
[15]
Каравангелис е и организатор на
кървавата сватба
в село
Зелениче
и
клането
в
Загоричани
.
[16]
|
|
Писмо от Германос Амасийски до
Йон Драгумис
, 16 февруари 1912 г.
|
|
Заради почти откритата ревоюлюционна дейност в 1907 година Патриаршията е принудена да отзове Каравангелис от Костур и на 5 февруари 1908 година
[1]
го изпраща като митрополит в
Амасия
. От 20 ноември 1912 година до 28 януари 1913 година е наместник на патриаршеския трон в Константинопол.
[1]
В 1914 година Каравангелис успява да спре настаняването на турски бежанци в гръцките села в
Понт
, а в 1916 година спасява град
Самсун
от опожаряване. По време на
арменския геноцид
се опитва да помага на арменското население. В 1917 година е арестуван от турските власти, а по време на
Гръцко-турската война
на 7 юни 1921 година задочно е осъден на смърт, но е спасен от Патриаршията като е назначен за
янински митрополит
на 27 октомври 1922 година. В 1913 и в 1921 година е сред кандидатите за патриаршеския престол, а в 1923 година е предложен за архиепископ на Гърция, но не е избран. В 1924 година е назначен за
унгарски митрополит
и екзарх на Централна Европа със седалище във Виена. На 12 август 1924 година отново е избран за амасийски митрополит, но не пристига в епархията си поради смъртната си присъда и остава във Виена като патриаршески екзарх за Централна Европа.
[17]
[1]
Умира от инфаркт във Виена на 10 февруари 1935 година.
[1]
[18]
В 1959 година костите му са пренесени в Костур. Днес в Гърция Каравангелис е смятан за национален герой.
Открийте още информация за Герман Каравангелис в нашите
сродни проекти
:
- Τσαγκ?ρη Παναγι?τη. Γερμανο? Καραβαγγελη?. Ο Παπαφλ?σσα? τη? Λ?σβου
Архив на оригинала от
2008-06-07 в
Wayback Machine
..
- Μητροπολ?τη? Α?στρ?α? κ. Μιχα?λ Στ??κο? Η ΣΥΜΒΟΛΗ TOΥ ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΗ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΓΕΡΜΑΝΟΥ ΚΑΡΑΒΑΓΓΕΛΗ ΣΤΟΝ ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟ ΑΓΩΝΑ
[
неработеща препратка
]
- Γερμανο? Καραβαγγ?λη. ?Ο Μακεδονικ?? Αγ?ν (Απομνημονε?ματα), Εταιρ?α Μακεδονικ?ν Σπουδ?ν, ?δρυμα Μελετ?ν Χερσον?σου του Α?μου“, 1959
- Каравангелис, Германос. ?Македонската борба (спомени)“, в: Васил Чекаларов, Дневник 1901 ? 1903 г., Съставителство Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК ?Синева“ София, 2001
- Μητροπολ?τη? Γερμαν?? Καραβαγγ?λη?
- Γερμαν?? Καραβαγγ?λη?: Κυνηγ?? Βουλγαρικ?ν κεφαλ?ν
Архив на оригинала от
2009-04-23 в
Wayback Machine
.
-
Герман Костурски и сираци на гръцки андарти
-
Герман Костурски и деца от костурския пансион. Най-отпред поп
Христо Попмихайлов
, 1906 г.
-
Герман Костурски, протосингелът Платон Айвадзидис, поп Христо Попмихайлов (пръв прав от дясно наляво) и други свещеници на митрополията, 1906 г.
-
Бюст на Герман Костурски в Солун
-
Статуя на Герман Костурски в Костур
- ↑
а
б
в
г
д
е
ж
з
и
к
Ο Σεβασμι?τατο? Μητροπολ?τη? Αμασε?α? κυρ?? Γερμαν??. (1863 ? 1935)
// Προσωπικ? ιστοσελ?δα του Μ?ρκου Μ?ρκου. Посетен на 13 април 2018.
- ↑
Mαζαρ?κη? - Αινι?ν, I. K
.
Ο Μακεδονικ?? αγ?να? : με ?να χ?ρτη των σχολε?ων τη? Μακεδον?α? και εικ?νε? εκτ?? κειμ?νου
. Αθ?να, Δωδ?νη, 1981. σ. 109.
(на гръцки)
- ↑
а
б
Γερμαν?? Καραβαγγ?λη?. Ο Παπαφλ?σσα? τη? Λ?σβου
// Διακ?νημα. Посетен на 21 септември 2017.
- ↑
Brailsford, Henry N. Macedonia: Its Races and Their Future, Methuen & Co., London, 1906, p.194.
// Архивиран от
оригинала
на 2007-09-30. Посетен на 2008-11-04.
- ↑
Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр. 102 ? 103
- ↑
Тзавелла, Христофор, ?Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония прес, София 2003 г., стр. 33 ? 34
- ↑
Нединъ
.
Спомени отъ една обиколка пр?зъ 1903 година
. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 34.
- ↑
Нединъ
.
Спомени отъ една обиколка пр?зъ 1903 година
. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 35.
- ↑
Нединъ
.
Спомени отъ една обиколка пр?зъ 1903 година
. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 52.
- ↑
Нединъ
.
Спомени отъ една обиколка пр?зъ 1903 година
. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 53.
- ↑
Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 44 ? 45
- ↑
Το ?δρυμα Μουσε?ου Μακεδονικο? Αγ?να
// Посетен на 1 март 2013 г.
Архив на оригинала от
2015-09-24 в
Wayback Machine
.
- ↑
Тзавелла, Христофор, ?Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония прес, София 2003 г., стр. 27 ? 28
- ↑
Каравангелис, Германос. ?Македонската борба (спомени)“, в: Васил Чекаларов, Дневник 1901 ? 1903 г., Съставителство Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК ?Синева“ София, 2001, стр. 344
- ↑
Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр.103 ? 4.
- ↑
Каравангелис, Германос, ?МАКЕДОНСКАТА БОРБА (СПОМЕНИ)“, приложение към ?ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ, ДНЕВНИК 1901 ? 1903 г.“, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК ?Синева“ София, 2001 г., стр. 359
- ↑
Kiminas, Demetrius.
The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs
. Wildside Press LLC, 31 March 2009.
ISBN 978-1434458766
. с. 97. Посетен на 13 септември 2014.
- ↑
Пелтеков, Александър Г
. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014.
ISBN 9789544961022
. с. 205.
Нормативен контрол
| |
---|
|