Карл Мюлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Александър Мюлер )
Тази статия е за швейцарския физик . За немския филолог и историк вижте Карл Мюлер (филолог) .

Карл Мюлер
Karl Alexander Muller
швейцарски физик
Карл Мюлер, 2001 г.
Карл Мюлер, 2001 г.

Роден
Починал
9 януари 2023  г. (95 г.)

Националност   Швейцария
Учил в Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих
Научна дейност
Област Физика
Учил при Волфганг Паули
Работил в IBM
Известен с откриването на свръхпроводимост при керамичните материали
Награди Нобелова награда за физика (1987)
Семейство
Деца 2
Карл Мюлер в Общомедия

Карл Мюлер (на немски : Karl Alexander Muller ) е швейцарски физик , носител на Нобелова награда за физика за 1987 г., за откриването на свръхпроводимост при керамичните материали .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Роден е на 20 април 1927 г. в Базел , Швейцария. Малко след раждането на Мюлер семейството се премества в Залцбург , където баща му учи музика . След смъртта на майка му през 1928 г. той е изпратен да учи в Евангелски колеж в Шиър , Източна Швейцария. Там през 1945 г. завършва средното си образование. През Втората световна война следва физика в неутрална държава, което оказва силно влияние върху кариерата му. Следва физика в Швейцарския федерален технологичен институт ( ETH-Zurich ), където слуша лекциите на Волфганг Паули , след което се и дипломира. Защитата докторска дисертация през 1957 г.

Научна кариера [ редактиране | редактиране на кода ]

Дипломната му работа в ETH-Zurich е върху ефекта на Хол в сив калай .

Посвещава 15 години от работата си в IBM ( 1963  ? 1985 ) на SrTiO 3 и подобните перовскити . Изследва фотохроматичните им свойства на перовскитите, примесени с йони на преходни елементи, техните химични съединения , фероелектрични свойства, както и термодинамиката на техните фазови преходи .

Свръхпроводимост при високи температури [ редактиране | редактиране на кода ]

В началото на 80-те години при Мюлер постъпва на работа Йохан Беднорц , с когото търсят свръхпроводими при високи температури. Двамата учени изследват оксидите на различни елементи, за които имало индикации ще могат да проявят свойства на свръхпроводници. През 1986 г. Мюлер и Беднорц наблюдават свръхпроводимост в барий - лантан - меден оксид на температура от 35°K, което е значително повече от последната най-висока температура на свръхпроводимост ? 23°K, постигната през 1973 г. Към края на годината Пол Чу от Хюстънския университет потвърждава резултатите им, като постига температура от 93°K.

През 1987 г. те получават Нобелова награда за физика, което е най-краткият интервал между откритие и Нобелова награда за него.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]


Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]