한국   대만   중국   일본 
Рид ? Википеди?а Пре?ди на содржината

Рид

Од Википеди?а ? слободната енциклопеди?а
Панорамски поглед на големиот рид Гроот ка? Велес
Поглед на За?чев Рид ка? Скоп?е
Чоколадните Ридови во покраината Бохол на Филипините

Рид или брдо [1] ? зем?иштен облик што се издава над околниот терен и има сво? врв , иако то? може да биде благ и неизразен.

Образба и терминологи?а [ уреди | уреди извор ]

Разликата поме?у рид и планина не е секогаш ?асна и честопати е суб?ективна. Начелно се смета дека ридот е понизок и поблаг, а планината е пострмна.

Ридови во ?уде?ската Пустина

Ридовите се образуваат со геоморфни по?ави како раседи , ерози?а на поголеми зем?ишни облици и со седимент донесен од ледници . Во случа? да е седиментен, ридот настанува поради по?авата на морени и друмлини или пак со ерози?а на карпите, кои со абе?е стануваат ридови. Заобленоста ка? ридовите се ?авува поради дифузивното надолно движе?е на почвата и реголитниот матери?ал.

Посто?ат пове?е називи за разни водови на природни и вештачки ридови, зависно од нивниот изглед и начин на образба. Такви се хумката , тумбата , чуката , тумулот , друмлинот и др. На?голем вештачки рид на светот е Блекстрепскиот Ски?ачки Рид ( Blackstrap Ski Hill , 45 м) во околината на Саскатун во покраината Саскачеван , Канада , направен за ски?а?е . [2]

Историско значе?е [ уреди | уреди извор ]

Ридовите играат знача?на улога во истори?ата на човештвото. Многу населби и градови во праистори?ата стариот век се изградени токму на ридови заради безбедност од природни непогоди и непри?ателски напади. Познато нао?алиште во Македони?а е Вардарски Рид , но во зем?ата посто?ат голем бро? други археолошки подрач?а на ридови. Истори?ата на Рим започнува со неговиот разво? на седум рида . Од слични причини, ридовите имале клучно значе?е во во?ува?ето , како во минатото, така и денес. Доказ за ова се бро?ните тврдини изградени на ридовите.

Ридот како тема во уметноста и во популарната култура [ уреди | уреди извор ]

Поврзано [ уреди | уреди извор ]

Наводи [ уреди | уреди извор ]

  1. брдо ? Дигитален речник на македонскиот ?азик
  2. ?Покраински парк Блекстреп“ . Влада на Саскачеван. Архивирано од изворникот на 2010-06-10 . Посетено на 19 февруари 2011 . (англиски)
  3. ?Андре Бретон (био-библиографски летопис)“, во: Андре Бретон, Ра?от не е наполно загубен . Скоп?е: Култура, 1989, стр. 101.
  4. Viljem Batler Jejts, Kula . Beograd: Beogradski izdava?ko-grafi?ki zavod, 1978, стр. 190-194.
  5. Ацо Шопов, Песни . Скоп?е: Македонска книга, Мисла и Култура, 1988, стр. 156.
  6. ?Хронологи?а“, во: Ацо Шопов, Песни . Скоп?е: Македонска книга, Мисла и Култура, 1988, стр. 160.
  7. Иво Андри?, Ex Ponto - Немири - Лирика . Београд: Просвета, 1977, стр. 111-139.
  8. Milo? đorđevi?, ?Novele Tomasa Mana“, во: Tomas Man, Tonio Kreger - Smrt u Veneciji . Beograd: Rad, 1963, стр. 138.
  9. Jugana Stojanovi?, ??ezare Paveze“, во: ?ezare Paveze, Među usamljenim ?enama . Beograd: Rad, 1964, стр. 121.
  10. Анте Поповски, Дрво што крвави . Скоп?е: Детска радост, Наша книга, Македонска книга, Култура, Мисла, 1991, стр. 130.
  11. Bauhaus, Mask , Beggars Banquet BBL 29CD.
  12. U2, The Joshua Tree , Cai 9218, Jugoton.
  13. DISCOGS, The Clash ?? Sandinista! (пристапено на 10.6.2020)
  14. Антена , бро? 857, 28.11.2014, стр. 22.
  15. Антена , бро? 864, 16.1.2015, стр. 22.

Надворешни врски [ уреди | уреди извор ]