한국   대만   중국   일본 
Нова Маала (Серско) ? Википеди?а Пре?ди на содржината

Нова Маала (Серско)

Координати : 40°59.16′N 23°31.0′E  /  40.98600° СГШ; 23.5167° ИГД  / 40.98600; 23.5167
Од Википеди?а ? слободната енциклопеди?а
Нова Маала
Πεπονι?
Нова Маала is located in Грција
Нова Маала
Нова Маала
Местоположба во областа
Нова Маала во рамките на Сер (општина)
Нова Маала
Местоположба на Нова Маала во Серскиот округ и областа Централна Македони?а
Координати: 40°59.16′N 23°31.0′E  /  40.98600° СГШ; 23.5167° ИГД  / 40.98600; 23.5167
Зем?а Грци?а
Област Централна Македони?а
Округ Серски
Општина Сер
Општ. единица Киспикеси
Надм. вис. &10000000000000012000000 12 м
Население (2021) [1]
 ? Вкупно 330
Час. по?ас EET ( UTC+2 )
 ? Лето ( ЛСВ ) EEST ( UTC+3 )

Нова Маала или Ени Маала ( грчки : Πεπονι? , Пепони?а ; до 1927 г. Γεν? Μαχαλ?? , ?ени Махалас [2] ) ? село во Серско , Еге?ска Македони?а , денес во општината Сер на Серскиот округ , Грци?а. Сe до 1920-тите било населено исклучиво со Македонци , а денес е мешано. [3]

Географи?а [ уреди | уреди извор ]

Селото се нао?а во Серското Поле на 12 км ?ужно од градот Сер и на 3 км ?ужно од Киспикеси .

Истори?а [ уреди | уреди извор ]

Во Отоманското Царство [ уреди | уреди извор ]

Нова Маала настанала како чифлигарска населба во средината на XIX век во Серската каза. [4] Подоцна населението си ?а откупило зем?ата од грчката сопственичка на чифликот. [5] Во ? Етнографи?а на вилаетите Адри?анопол, Монастир и Салоника “ се вели дека во 1873 г. Новата Махала (Novata-mahala) била село во Серската каза со 8 дома?инства сочинети од 30 жители Македонци. [6] [7] Во 1886 г. во селото имало 120 христи?ани. [8]

Во 1891 г. Георги Стрезов напишал за селото:

? Ени Махала, чифлик на ?И од горното село , на расто?ание околу 4 часа од градот. Ова селот е до самата Струма, па за време на поплава плива над водата како остров. Нивите му се прилично плодни. Ку?и 45 со 180 души Македонци. [9] Во црквата се служи на грчки. [10]

Според Васил К’нчов (? Македони?а. Етнографи?а и статистика “) на почетокот на XX век Ени Махала имала 70 жители, сите Македонци христи?ани. [6] [11]

На почетокот на XX век населението на Нова Маала било под врховенството на Цариградската патри?арши?а . По податоци на егзархискиот секретар Димитар Мишев (? La Macedoine et sa Population Chretienne “) во 1905 г. селото (Yeni-Mahala) е претставено еднаш со 480 Македонци патри?аршисти, а другпат со 200 Македонци, исто така патри?аршисти. [6] [12] Подоцна селото прешло под врховенството на Бугарската егзархи?а и во него работело бугарско училиште . Во 1910 г. според егзархискиот училиштен инспектор Константин Георгиев, во Нова Маала имало 45 ку?и и чифлик на еден Грк. Во селото се градела нова црква биде??и старата била во лоша состо?ба, а учител бил Н. Стоянов, ко? предавал на 35 деца (23 машки и 13 женски). [13] Во 1908 г. по грчки податоци во селото имало 270 православни жители. [14]

Селяаните од Нова Маала се жалеле на европските конзули и властите го осудиле кметот на селото. [15]

Во Грци?а [ уреди | уреди извор ]

За време на Првата балканска во?на селото е окупирано од бугарска во?ска, а по Втората балканска во?на во 1913 г. е припоено кон Грци?а согласно Букурешкиот договор . Таа година населението броело 376 жители. [3]

Во 1918 г. 30 ку?и од селото се иселиле во Бугари?а . Во 1920 г. во Нова Маала е попишано 361 лице. [3] Во 1923 г. во селото се доведени грчки колонисти, а селскиот атар е проширен со откупува?е на чифликот од бегот иселен во Турци?а, со оту?ени имоти на манастирот ? Св. ?ован Претеча “ и со зем?а од пресушеното езеро Тахинско Езеро . [4]

На 4 ноември 1927 г. селото е преименувано во Пепони?а, во превод ди?а . [16] Според пописот од 1928 г. Нова Маала е етнички мешано село со вкупно 441 жител, [3] од кои 151 лица (34 семе?ства) биле грчки до?денци, а останатите македонски мештани. [17]

Во 1939 г. на сретселото е подигната црквата ? Св. Димитри? “. Во северниот дел на селото е црквата ?Успение на пресв. Богородица“. [18]

Население [ уреди | уреди извор ]

Еве преглед на населението во сите пописни години, од 1940 г. до денес:

Година 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 768 759 835 717 661 602 551 432
Извор за 1940-1991 г. : Т. Симовски , Населените места во Еге?ска Македони?а

Културни и природни знаменитости [ уреди | уреди извор ]

Наводи [ уреди | уреди извор ]

  1. ?Попис на населението од 2021 г. Тра?но население“ . Државен завод за статистика на Грци?а.
  2. ?Μετονομασ?ε? των Οικισμ?ν τη? Ελλ?δα?“ . Πανδ?κτη?: Name Changes of Settlements in Greece . Посетено на 12 април 2021 .
  3. 3,0 3,1 3,2 3,3 Симовски, Тодор Христов (1998). Населените места во Егеjска Македониjа (PDF) . II дел. Скопjе: Здружение на децата-бегалци од Еге?скиот дел на Македони?а, Печатница ?Гоце Делчев“. стр. 254. ISBN   9989-9819-6-5 .
  4. 4,0 4,1 Иванов, Йордан Н (1982). Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието . София: Издателство на Българската академия на науките. стр. 23.
  5. Иванов, Йордан Н (1982). Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието . София: Издателство на Българската академия на науките. стр. 165.
  6. 6,0 6,1 6,2 Како што е општопознато, Македонците во бугарските извори се присво?уваат и водат како Бугари , и покра? признанието дека самите се из?аснувале како Македонци.
  7. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г . София: Македонски научен институт ? София, Македонска библиотека № 33. 1995. стр. 118?119. ISBN   954-8187-21-3 .
  8. Демографи?а на селата во општината Копеки , Архивирано од изворникот на 30 ноември 2007 , Посетено на 5 август 2009
  9. Нарекува??и ги ?Бугари“ под вли?ание на бугарската пропаганда.
  10. Стрезов, Георги (1891). ?Два санджака отъ Источна Македония“ (PDF) . Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Сред?цъ . Сред?цъ: Държавна печатница. Година Седма (XXXVI): 840.
  11. К?нчовъ, Василъ (1900). Македония. Етнография и статистика . София: Българското книжовно дружество. стр. 176. ISBN   954430424X .
  12. Brancoff, D. M (1905). La Macedoine et sa Population Chretienne : Avec deux cartes etnographiques (PDF) . Paris: Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Editeurs. стр. 198?199.
  13. Галчев, Илия. ?Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 144.
  14. Χαλκι?πουλο?, Αθαν?σιο?. Εθνολογικ? στατιστικ? των βιλαετ?ων Θεσσαλον?κη? και Μοναστηρ?ου, Αθ?ναι 1910. Цитирано по: Δημοτικ? Σχολε?ο Σκουτ?ρεω? Σερρ?ν Архивирано на 30 ноември 2007.
  15. Одрински глас, брой 18, 11 май 1908, стр. 4.
  16. Λιθοξ?ου, Δημ?τρη?. Μετονομασ?ε? των οικισμ?ν τη? Μακεδον?α? 1919 - 1971 , Архивирано од изворникот на 30 ?уни 2012 , Посетено на 30 ?уни 2012
  17. Κατ?λογο? των προσφυγικ?ν συνοικισμ?ν τη? Μακεδον?α? σ?μφωνα με τα στοιχε?α τη? Επιτροπ?? Αποκαταστ?σεω? Προσφ?γων (ΕΑΠ) ?το? 1928 , Архивирано од изворникот на 30 ?уни 2012 , Посетено на 30 ?уни 2012
  18. ?Ιερ?? Να?? ?γ?ου Δημητρ?ου“ . Ιερ? Μητρ?πολη Σερρ?ν και Νιγρ?τη? . Посетено на 1 ноември 2018 .