|
Настройки:
Разшири
Стесни
|
Уголеми
Умали
|
Потъмни
|
Стандартни
ПРАЗНИКЪТ И ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ
Николай Фенерски
web
Днес, неделя, 25 май, премиерът се завръща у нас от ?ползотворно“ посещение
в Италия. Там той посрещна нашия национален празник на писмеността и културата
и със сигурност е общувал предимно на различен от българския език. Което е ясен
белег, че да се говори за национално чувство и националност днес е ретроградно
и безперспективно.
Разделението на празника на светски и църковен, като всяко едно календарно
разделение на празниците ни, започва всъщност през 1969. ?Според последни изследвания,
точно преди 200 години в Шумен е било първото светско честване на равноапостолите
у нас. Досега се смяташе, че това е станало през 1851 г. в Пловдив по инициатива
на Найден Геров.“ - тези думи на председателя на БАН акад. Юхновски пред събралите
се на празника политици и граждани не опровергават твърдението и не показват
някакво разделение още през Възраждането. А свидетелстват, че църковният празник,
писмеността и културата преди два века са били ценени от държавността. И празникът,
отбелязван от държава и Църква, се е състоял на един ден - 24 май. За разлика
от днес, когато вече си имаме два празника, а ерата на т.нар. комунизъм е успяла
да потули 11 май като ден, в който да отбелязваме светците, и последствията
са забележими на всички нива. Незаинтересованите ще кажат: проблемът е църковен,
църквата си е сменила датата... А на кого е било изгодно календарът да се променя?
На Църквата ли?
Големият проблем на България е, че почти е нямала в най-новата си история период,
в който да притежава национален образ. До Освобождението никой не се е интересувал
от нас. А след това пък порочното племе на политиците по един или друг начин
работи за тая кауза - да нямаме национален образ. И никога не се е случвало
всички българи да бъдат обединени от държавна граница, вяра и език.
Ньойският договор унизява държавността ни. Следващата стъпка е да се унищожи
вярата, която е по-силна през всички столетия на робството, отколкото през 20
век (за сравнение, през Възраждането във всяко село е имало жива църква, свещеник,
а някъде се е служело дори всеки ден, виж ?Българи от старо време“, Л. Каравелов).
Стъпката е направена съвсем естествено през т.нар. комунизъм - през 1969 г.
се провежда изкуствена комунистическа секуларизация чрез отделянето на църковния
от светския календар.
И неделимият дотогава празник на Светите братя Кирил и Методий и тяхното дело
е бил раздвоен. Разочарованите от промяната в календара енориаши щат не щат
започват да честват 11 май, а ?светлите бъднини“ се вместват твърде удобно
в безбожната идеология на държавния апарат.
Остава третата стъпка - да сменим кирилицата с латиница. В подкрепа на предложението
на ?австриеца“ Ото Кронщайнер, впрочем, работят, може би и несъзнателно, някои
най-нови тенденции в изследването на езика. Съмнявам се обаче, че е несъзнателно.
Опитват се, например, да докажат, че българският език изобщо не е славянски
и че у днешния българин няма нищо славянско. Че още прабългарите имат развита
писменост и култура, едва ли не велика древна цивилизация. Пример за такова
мнение е ?Славяни ли са българите?“ на доц. П. Цветков. Други умишлено нанесени
повреди в споровете са объркването на терминологията и насаждането на сляп шовинизъм...
Така или иначе, Кирил и Методий донасят обединението не просто във формата
на писменост, а преди всичко чрез Благовестието за Христос към цялото ?славянско
море“.
По този повод също вчера на празника няколко верни думи каза и М. Карбовски:
?Тука трябва да се каже ?Да живеят Кирил и Методий“, нали, въпреки, че те трудно
живеят в Интернет, трудно живеят в инвазията на англосаксонската писменост и
култура, но мисля си, че ако продължаваме да пишем на кирилица, кирилицата ще
победи.“
Та за какъв национален образ можем да говорим, след като сме тръстика, люлееща
се, накъдето я вее вятърът! Защо се срамуваме да честваме празника си тържествено
и подобаващо, сякаш и той е остатък от т.нар. комунизъм!
Културата на повечето днешни политици е нищожна, те дори не знаят, че едно
от правилата на диалога е другият да бъде различен. Само ако е различен, ще
предизвика интерес. Културата на останалите (политици) пък не е българска и
целта им явно е заличаването на всичко българско - вяра, език, държава.
Унифицирането, към което толкова се стремят днес, е антиправославно и неславянско.
Щом могат да целуват ръце на папата и кардиналите, премиерът и външният министър
?в името на благоденствието“ ще бъдат съгласни на всичко, което е ?за доброто
на България“, дори на официално отричане от Православието и кирилицата. А акцентът
в новините на К1 падна не върху поклонението пред гроба на Св. Кирил, а върху
икономическите изгоди от посещението. (?Не само с хляб ще живее човек...“) Навръх
националния празник 24 май Симеон е в Рим. На 11 май пък присъства на тържествената
Литургия, отслужена от патриарх Максим. Ето я проявата на уеднаквяването между
едното и другото, политикът е вездесъщ и универсален. И след като той е политик
и търси политическите дивиденти, какво търсят в Рим по същото време и няколкото
български митрополити? И отслужват Литургия в църквата, дадена от папата за
честване на празника, тоест в католическа църква. Мястото на висшите свещеници
на националния празник е у нас и всеки опит за извъртане и ?разумно“ обяснение
на въпроса е вреден компромис.
Течението за обединение на църквите е известно като икуменизъм и ?ако допреди
време икуменистите търсеха ?единство“, основано на общата вяра в съществуването
на Христа, то сега се говори за ?единство“ само поради факта, че има Бог...“
(Църковен вестник, 2002, бр. 13 <
http://cv.dir.bg/13-2002/ikumenizum.htm
>).
Не бива да забравяме, че Св. Кирил и Св. Методий приобщават българите и другите
славянски народи не просто към наука и просвета, а към Словото и Православието.
(Славяните католици не устояват на католическата експанзия.) И че докато Православната
църква ги канонизира само няколко години след смъртта им, католическата е сторила
това едва през 19. век. Същата католическа църква, която хвърля Методий в тъмница
и продава най-позорно учениците им като роби във Венеция, а други прогонва.
Но ?защо да ровим в миналото“! Нали такова е оправданието днес за миналите грехове...
Защо да се впускаме в подробности как кръстоносците, пратени от папата, бесели
атонските монаси, как Рим сключвал договор с мюсюлманите за ненападение, без
да се вълнува от съдбата на братята си християни... Да оставим това, Друг ще
съди.
Но просто да имаме съзнание кои сме и откъде идваме, както призовава още отец
Паисий. И да отделяме зърното от плявата, въпреки че в лукавото и коварно време,
когато всеки говори за ?доброта“, ?любов“, ?разбирателство“ и ?обединение“,
изкушенията и капаните са безбройни.
Не искам с никого да се обединявам под благовиден претекст! ?Мислите, че дойдох
мир да дам на земята? Не, казвам ви, а раздяла“ (Лук. 12:51).
ⓒ Николай Фенерски, 2003
ⓒ Издателство
LiterNet
,
26. 05. 2003
=============================
Първо издание, електронно.
|