|
Настройки:
Разшири
Стесни
|
Уголеми
Умали
|
Потъмни
|
Стандартни
СВЕТЛА ПЕТРОВА, НЕШКА РОБЕВА,
IQ ИЛИ КАКВО СЕ ОПИТА ДА КАЖЕ ЦЪРКВАТА
Николай Фенерски
web
В предаването ?Сеизмограф“ на bТВ, 03.05.2003, водещата Светла Петрова като
добра журналистка се опита да покаже колкото се може повече гледни точки по
темата
Строенето на храмове в България
. В началото на разговора всичко
изглеждаше безконфликтно, въпреки опитите на водещата да създаде конфронтация,
провокирайки поканения представител на БПЦ отец Николай. Не се получи спор,
защото свещеникът тактично отбягваше провокациите и отговаряше ?миролюбиво“.
Всъщност той не можеше да отговаря по друг начин - разговорът според думите
на журналистката се водеше ?между равноправни“. Така че с тази уговорка се очерта
?демократичното“ равенство между участниците, което трябваше да означава, че
водещата роля на Църквата е поначало отречена. Когато в една българска телевизия
(поне говорят на български в нея) на масата седят журналистка, православен свещеник,
известна треньорка по художествена гимнастика, кмет на ихтиманско село и други
двама гости, то се предполага, че духовният център на разговора ще бъде у свещеника,
като представител на официалната и традиционна Църква у нас. Вместо това обаче
съвременното разбиране за равноправие в лицето на госпожите Петрова и Робева
?изравни“ Църквата с останалите. Може би, ако отец Николай бе дошъл с цивилните
си дрехи, нямаше да има проблем дебатиращите да бъдат равнопоставени. Но той
бе там не като частно лице, а като представител на Църквата. А Църквата е духовен
водач, Църквата е повече от мира сего и не може да бъде въвличана в спор, чиято
същност известната журналистка и още по-известната спортистка разбират дълбоко
и принципно различно. Тук може да се добави, че присъствието на Н. Робева, като
човек, който ?подкрепя изграждането на всякакъв храм“ (което сигурно включва
будистки, мормонски, вуду и т.н.), подкрепено изцяло от позицията на ?независимата“
журналистка, правеше разговора съвсем не равноправен. Известната С. Петрова
и популярната Н. Робева срещу ?изключително богатата и неразбираща хората Българска
Православна Църква“. Резултатът от подобен дебат е предизвестен.
Отредената роля на свещеника всъщност е ?най-малкият“ проблем,
както не си струва да се отбелязват нито подхвърлянията на водещата за финансовото
състояние на църквата и нейната абсолютна отчужденост от ?обикновените хора“,
нито репликите на Н. Робева за ?леля Ванга“, храмовете и собствените й схващания
за вяра и религия.
По-интересното е, че към края на предаването конфликтът все пак
започна да се очертава. След чисто журналистическите въпросчета и спокойните
отговори на свещеника, напрежението, таено у двете жени, просто не можеше да
не избие.
Кметът на ихтиманското село държеше да изтъкне, че е изпълнил
предизборните си обещания. Друго той не каза. Единият от гостите застана на
позицията на Робева и Петрова, като дори допълни, че е ходил на Запад и е видял
как там църквата се модернизира и ?слиза“ при хората - в храмовете пеят, играят,
организират дискотека, младите хора идват и се веселят. И направо разби всички
недомлъвки и срамежливи усмивки и нещата си дойдоха на мястото. Това им се въртеше
на езиците на журналистката и спортистката, но някак още се свеняха да го кажат.
След това обаче задръжките отпаднаха.
От другата страна останаха да се бранят отец Николай и вторият
от гостите, който, изхождайки от личния си духовен опит, не противоречеше, а
със съвсем разумни доводи защитаваше позицията на Църквата.
Когато стане въпрос за Българската църква, повечето хора са склонни
да хвърлят обвинения - вижте как постъпват свещениците, вижте ги как живеят,
с какво се занимават... Но не отчитат, че Българската църква не започва и не
свършва с няколкото самозабравили се свещеници. Не отчитат също така, че няма
безгрешни хора, а свещениците са хора, не светци. И не на последно място - забравят,
че не на тях е дадено да съдят този или онзи.
Светла Петрова е известна журналистка. Думата, която може да я характеризира,
е професионализъм. Тя е тясно специализирал журналист, нейният мироглед е ограничено
журналистически - търси интригата, подвежда се по общоприетото, работи заради
скандала. В това си качество на добър журналист тя си представя, че позицията,
която застъпва, е най-обективна, меродавна, едва ли не най-истинна. Всичко това
личи от самочувствието, което излъчва. И ако в много други предавания тя е доказала,
че може да се държи достойно, то тази събота тя прехвърли границата на своя
професионализъм и си позволи да задава въпроси, чиито отговори дори не може
да подозира: ?Дяволът изкушава хората да си мислят, че трябва да променят Църквата,
традициите, догматите...“, каза свещеникът. ?А кой е създал дявола?“, ?Вие всички
хора, които не мислят като вас, ли анатемосвате?“.
Коя е Нешка Робева? Коя ли не. Знаем я. Но тя показа, че е
вярваща християнка,
колкото всички средностатистически политици и публични
личности, които напоследък взеха и да се попрекръстват. Проблемът им на всички
тях е, че начинът им на живот, популярността и изживяването им като съвестта
на обществото, ги карат да забравят, че не във всичко са компетентни и че не
всичко подлежи на техния критичен поглед. Преклонението й пред Ванга, убежденията
й, че вярата на всички е еднаква, няма значение какво име дават на предмета
на вярата си, думите й за това, че догматите в строежа на една църква не са
чак толкова задължителни ясно очертават нейната религиозна всеядност. Тя се
показа като вярваща, но не и като
християнка
- и вмъкнатите й думи за
Христос никак не променят впечатлението. Всеки може да говори за Христос - и
сектите го правят. Човекът обаче е достатъчно отговорно същество, за да може
да познае Името на своя Бог и да може да отстоява позициите си на Православен
християнин. В противен случай просто да го кажат на всеослушание - ние не сме
православни.
Може би все още се свенят за такова открито обявяване...
Относно ?модернизирането“ на Църквата и ?слизането“ й при хората
отец Николай заяви от екрана: ?Църквата е пред-стояща, тя трябва да води хората.
Децата могат да намерят музиката, забавленията и танците и в дискотеката. Но
там няма да намерят иконите, уханието на тамяна. Те трябва да знаят, че като
отидат в храма, ще намерят в него нещо различно, нещо, което ще им говори за
Вечността, за Спасението. Не църквата трябва да се променя заради хората, а
в душата на всеки човек трябва да настъпи промяната, за да стигне до Църквата.“
Духовният път не може да бъде ?слизане“, той е само изкачване, човек се устремява
нагоре. Ако Църквата иска да остане вярна на Христос и Истината, тя не може
да се промени, да стане ?по-атрактивна“. По обратната логика - дай да направим
малък компромис, за да привлечем младите хора... Но малкият компромис вече отклонява
от правия път и по отношение на Истината няма малък и голям компромис. Ами хайде
да направим барчета към църквите и да сложим вътре пепелници, за да бъде привлекателна.
И да пуснем една рекламка в телевизиите...
В този смисъл Истината и Църквата са по-скъпи на християнина от
останалите хора, които не правят разликата между Православната църква и останалите.
А такива днес са по-голямата част от хората в България.
В края на предаването Светла Петрова заключи: ?За кой ли път Църквата
и хората говорят на различни езици.“ Правилно, така е. Но не по вина на Църквата.
Тя не може да си криви езика. Наистина, Църквата е за хората, а не обратното.
Но това изобщо не означава, че духовният път на човека няма ясни закони и правила
и че всеки може да си променя както си иска догматите, за да са му по-удобни
на него. Вярата и духовният живот нямат много общо с удобството и удоволствието
в общоприет смисъл. Вярата е стръмнина, която се изкачва през целия земен живот.
Апропо - с последното изречение водещата противопоставя хората и Църквата,
сякаш не разбира, че Църква са хората, а храмът е само постройка, в която същите
тези хора да служат на Бога.
ⓒ Николай Фенерски, 2003
ⓒ Издателство
LiterNet
,
08. 05. 2003
=============================
Първо издание, електронно.
|