За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници . Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Damnatio memoriae (на латински : проклятие на паметта ) е особена форма на посмъртно наказание, прилагана в Древен Рим към държавни престъпници ? узурпатори на властта, участници в заговори и опетнили себе си императори.

Неин израз е унищожаването на материални свидетелства за същестуването на престъпника ? статуи, стенни и надгробни надписи, споменавания в закони и летописи, за да може паметта на престъпника да бъде изтрита. Понякога са убивани и всички членове на семейството му (виж случая със Сеян ).

Damnatio memoriae е неримски термин, с относително съвременен произход. В римските източници се използват някои други формулировки със същия смисъл ? memoria damnata , abolitio memoriae .

Като правило damnatio memoriae по политически мотиви не е било абсолютно. Нерон е бил проклет след смъртта си, но скоро след като Вителий идва на власт, Нерон е удостоен с държавни почести. След смъртта на Калигула , Сенатът предлага да се изтрие паметта за него, но на това се въпротивява принцепса Клавдий . Единственият император, за кого damnatio memoriae е била официална и впоследствие не е оспорена е на Домициан . Често изображения на недостойните императори се отстраняват от публичните монументи в Рим (например от релефа на Марк Аврелий е изтрито изображението на Комод ), но продължават да се пазят в частни домове и в провинциалните градове. Освен това Комод, веднъж проклет, после е обожествен при Септимий Север .

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

• Damnatio ad bestias