DVD
(
произн
. ди-ви-д?, на
английски
:
D
igital
V
ersatile
D
isc
? цифров многоцелеви (универсален) диск; също на
английски
:
D
igital
V
ideo
D
isc
? цифров видеодиск)
[1]
е
носител на информация
, изработен под формата на
диск
и предназначен за
цифров
запис. Има същия размер, както и
компактдиска
, но има по-голяма плътност на записаната информация. Благодарение използването на
лазер
с по-малка
дължина на вълната
и
обективи
с по-голяма
числова апертура
съхранява по-голям обем информация.
Техническата спецификация на DVD-ROM диск и
DVD устройство
е готова окончателно през
1995
г. През следващата година излизат на пазара първите дискове и възпроизвеждащи устройства (плейъри) за тях.
DVD
представлява усъвършенстване и развитие на
CD
технологията (последната позволява съхранение на стандартно и най-разпространено 702
MB
данни). Посредством новата технология на един диск с размерите на CD могат да се запишат данни от 4,7
GB
(DVD5) до 8,5 GB (DVD9), съответно при еднослоен и двуслоен, но едностранен диск. Съществуват и двустранни, еднослойни DVD ? DVD10, които побират до 9,4
GB
. По-рядко могат да се срещнат и двуслойни, двустранни DVD с обем 17,1 GB, т.нар. DVD18. DVD дискът се състои от две подложки с дебелина 0,6
mm
, които залепени една за друга правят 1,2 mm, което е и дебелината на един CD диск. Всяка една от подложките на DVD диска може да носи един или два информационни слоя ? оттам и разнообразието във физическата структура и обема на диска (DVD5, DVD9, DVD10, DVD18).
|
Еднослоен диск
|
Двуслоен диск
|
размер
|
GB
|
Gi
B
|
GB
|
GiB
|
12
cm
, едностранен
|
4,7
|
4,38
|
8,5
|
7,92
|
12 cm, двустранен
|
9,4
|
8,75
|
17,1
|
15,93
|
8 cm, едностранен
|
1,4
|
1,30
|
2,6
|
2,42
|
8 cm, двустранен
|
2,8
|
2,61
|
5,2
|
4,84
|
Забележка:
GB тук означава 10
9
(1 000 000 000) байта, GiB (
гиби-
) означава 2
30
(1 073 741 824) байта или 1024 мегабайта.
Поради еднаквите размери е много трудно да се различи DVD от CD диск. Основните разлики между двата формата са в
дължината на вълната
на записващия/четящия лазерен лъч, числовата апертура на обектива, както и в дължината и широчината на питовете (ямките), чрез които е кодирана информацията върху диска. Тези разлики позволяват четене и запис на по-къси питове, по-голяма гъстота на пътечките на един диск, а оттам ? по-голяма плътност на записа и по-голям обем
информация
на един носител.
От друга страна DVD технологията използва различен, макар и подобен на CD начин за
кодиране
на данните. По-различен и по-надежден е и кодът за корекция на грешките при четене, така дискът се влияе по-слабо от надрасквания и други външни въздействия.
DVD стандартът е масово разпространен и достъпен. Използва се главно за разпространение на филми и мултимедия. За разлика от обикновения CD диск, DVD носителят е защитен с допълнителни средства срещу презапис и пиратско разпространение, като
регионален DVD код
, CSS (
Content Scrambling System
) и др. Поради бума на информационния обмен са създадени новите
HD DVD
(High Definition DVD) и
BD
(
Blu-ray Disc
) технологии. Масово се продават устройства както за четене на DVD дискове, DVD плейъри, така и за записване, както за компютри, така и за системи за домашно кино.
Според физическия формат DVD дисковете се делят на следните типове: DVD-ROM,
DVD-R
, DVD-RW, DVD-RAM, DVD+R, DVD+RW, като почти всички нови устройства на пазара могат да разчитат всеки един от горе изброените типове носители (повечето домашни DVD плейъри не могат да четат DVD-RAM). Според информацията, която съдържат, DVD дисковете се подразделят на
DVD-Video
,
DVD-Audio
или DVD-ROM (за данни).
DVD-Video
е логически формат за съхранение на
аудио
-
видео
информация
върху DVD носител.
Този формат позволява върху един диск да се запишат до 8 писти цифров звук, което означава, че съпровождащото филма озвучаване може да бъде на осем различни езика, макар че в Европа са най-разпространени дискове с два или три (рядко четири) езика. DVD-Video форматът също позволява да бъдат съхранени
субтитри
на 32 езика, многоезични заглавия, автоматично разклоняване на материала на множество сюжетни линии или възрастови ограничения, както и менюта и най-различни интерактивни характеристики.
В резултат на споразумения между компаниите производители и разпространители на филми е въведено регионално кодиране за DVD-Video формата. Регионалното кодиране е проектирано така, че филм пуснат в продажба на един пазар не може да се гледа в друг район, където филмът все още не е пуснат в търговската мрежа. Регионалните кодове се състоят само от един
байт
информация, който се чете от плейъра и се проверява дали дискът може да се възпроизведе в региона, където въпросният плейър се разпространява. Регионалните кодове са задължителни за производителя на диска. Съответните дискове трябва да се продават само в региона, за който са лицензирани. ?Пиратските“ DVD най-често нямат регионален код, т.е те са с код ALL, което обаче не означава, че дискове с код ALL са пиратски.
DVD светът е разделен на 6 региона, като върху дисковете (обложката) задължително има стилизирано изображение на земното кълбо със съответното число. В някои случаи дискът е изработен така, че да може да се възпроизвежда в повече от един регион или във всички региони. Тогава върху диска (обложката) има изображение на земното кълбо с думата ALL (всички) региони.
Регионите са:
- САЩ
,
Канада
- Европа
,
Япония
,
ЮАР
,
Близкият изток
. В този регион влиза и
България
- Югоизточна Азия
,
Източна Азия
- Австралия
,
Нова Зеландия
,
Океания
,
Централна Америка
,
Южна Америка
,
Карибите
- Държавите на бившия
Съветски съюз
,
Индия
,
Африка
,
Северна Корея
,
Монголия
- Китай
С все по-масовото навлизане в употреба на преносимите компютри (
лаптопи
) регионалното кодиране на филмите сериозно ограничава крайния потребител. Производителите на лаптопи и четящи устройства не се отказват от регионалното кодиране, с което преносимите компютри стават по-малко фукнционални по отношение на възможността на потребителя да гледа DVD филми. Постигнатото съгласие между компаниите производители и разпространители на филми и производителите на компютри силно ощетява правата на потребителите.