от Уикипедия, свободната енциклопедия
Историците от 21 век все повече описват 1970-те години на 20 век като ?повратна точка“ в световната история, имайки предвид преди всичко икономическите сътресения.
[1]
В
западния свят
продължават да се развиват социално-прогресивните тенденции, зародили се през 1960-те, като нарастваща политическа активност и икономическа свобода на жените. През 1979 г. изборите в
Обединеното кралство
са спечелени от
Консервативната партия
начело с
Маргарет Тачър
и тя става първата жена на поста
министър-председател
. Развитите индустриални страни (с изключение на Япония) влизат в икономическа
рецесия
, предизвикана от
петролната криза от 1973 г.
. За първи път се наблюдава
стагфлация
и това дава начало на тенденция за замяна на
кейнсианската
икономическа теория с
неолиберална
. Първото неолиберално правителство е в
Чили
след извършения от генерал Пиночет през 1973 г. преврат.
[2]
В Азия ситуацията се променя след признаването на
Китайската народна република
от ООН, смъртта на
Мао Дзъдун
и началото на либерализация на икономиката от неговите наследници. В същия период японската икономика бележи голям възход и става втора в света, изпреварвайки икономиката на
ГФР
.
[3]
САЩ
изтеглят войските си и
войната във Виетнам
приключва. През 1979 г. СССР нахлува в Афганистан и започва
война
, продължила десет години.
В Близкия изток
Египет
и
Сирия
обявяват
война
на
Израел
, но към края на десетилетието е подписано
Кемпдейвидското споразумение
от
Ануар Садат
и
Менахем Бегин
. То обаче не е прието добре в арабския и мюсюлманския свят.
[4]
Политическото напрежение в Иран кулминира в
иранската революция
от 1979, която събаря
династията Пахлави
и установява ислямска република начело с
аятолах Хомейни
.
В Африка продължава политическата нестабилност и военните преврати. През 1974 г. в
Етиопия
император
Хайле Селасие
е свален чрез преврат от
промарксистки
настроени офицери и през 1977 г.
Менгисту Хайле Мариам
взема властта и поема курс към
социализъм
. Продължава и процесът на
деколонизация
, като след
възстановяването на демокрацията в Португалия
Ангола
и
Мозамбик
получават независимост през 1975 г.
- ↑
Howard Brick, ?Review“,
American Historical Review
(2012) 117#5 p. 1537
- ↑
Chossudovsky, Michel.
Chile, September 11, 1973: The Inauguration of Neoliberalism, ?Shock Treatment“ and the Instruments of Economic Repression: The Junta’s Deadly ?Economic Medicine“
// Global Research, 17 септември 2016. Посетен на 5 април 2017.
(на английски)
- ↑
Hays, Jeffrey.
Economic History of Japan in the 1970s and 80s
// Facts and Details, август 2012. Архивиран от
оригинала
на 2012-05-19. Посетен на 2 декември 2012.
- ↑
Vatikiotis, P. J. The History of Modern Egypt. Fourth. Baltimore, Johns Hopkins University, 1992.
ISBN 0-8018-4214-X
. с. 443.