한국   대만   중국   일본 
Яндзъ ? Уикипедия Направо към съдържанието

Яндзъ

Яндзъ
?江
Средното течение на река Яндзъ по време на здрач, 2002 г.
Средното течение на река Яндзъ по време на здрач, 2002 г.
33.4431° с. ш. 90.9361° и. д.
31.3846° с. ш. 122.0382° и. д.
Местоположение в Китай
? начало, ? устие
Общи сведения
Местоположение Китай
Дължина 6300 km
Водосб. басейн 1 808 500 km²
Отток 30 166 m³/s
Начало
Място Кунлун
Координати 33°26′35.16″ с. ш. 90°56′09.96″ и. д. ? / ? 33.4431° с. ш. 90.9361° и. д.
Устие
Място Източнокитайско море
Координати 31°23′04.56″ с. ш. 122°02′17.52″ и. д. ? / ? 31.3846° с. ш. 122.0382° и. д.
Надм. височина 0 m
Яндзъ в Общомедия

Яндзъ (на традиционен китайски : 長江 , на опростен китайски : ?江 , на пинин : Chang Ji?ng или Yangzi ), но срещана още като Яндзъдзян или Дълга река , е най-голямата река в Китай , най-дългата река в Азия и третата най-дълга река в света. Яндзъ е с дължина от около 6300 km, извира от Тибетската планинска земя ? Цинхай-тибетското плато , разположено на 5000 m надморска височина, и се влива с делта в Източнокитайското море на изток.

Яндзъ оформя основния плавателен воден път на Китай и представлява естествена граница между северната и южната част на страната. Водите ? се използват за транспорт, като плавателните съдове навлизат по течението на стотици километри от делтата. На река Яндзъ е изградена най-мощната ВЕЦ в света ? ? Три клисури [1] [2] .

Поради дължината и размера на водосборния ? басейн, река Яндзъ е от съществено историческо, културно и икономическо значение за Китай . Предполага се, че по долината на реката е възникнала древна китайска цивилизация, създала богата култура.

Яндзъ протича през широк спектър от екосистеми и е дом на няколко ендемични и застрашени видове, включително китайския алигатор , Neophocaena asiaeorientalis (вид делфин), китайски веслонос, китайския речен делфин и есетрата Янцзе . През последните години реката страда от индустриално замърсяване, пластмасово замърсяване [3] , оттичане за селскостопански отрасли, затлачване и загуба на влажни зони и езера, което засилва сезонното наводнение . Някои участъци на реката днес са защитени като природни резервати. Участък от река Яндзъ, преминаваща през провинция Юнан , е включен в Списъка на ЮНЕСКО като природно наследство, част от парка ? Три успоредни реки “.

География [ редактиране | редактиране на кода ]

Водосборен басейн на Яндзъ.

Река Яндзъ извира от Кунлуншан в Тибет , тя води началото си от няколко притока в източната част на Тибетското плато, два от които обикновено се наричат извори. Китайското правителство разпознава като извор притокът Туотуо в основата на ледник , разположен на запад от планината Геландандонг [4] в планинската верига Тангула. Истинският източник на Яндзъ, хидрологично най-дългото речно разстояние от морето, е на хълма Яри на притока Дам Ку.

Притоците се съединяват и реката тече на изток през Цинхай , след което продължава пътя си на югоизток по границата на Съчуан и Тибет до достигането на провинция Юнан . При достигането на тази точка реката е разположена на надморска височина от около 1000 m, което е значителен спад в сравнение с извора, който се намира на височина над 5000 m. Непосредствено до град Шигу реката прави първия от поредица големи завои, водещи до резки промени в посоката на течението. Постепенно Яндзъ достига до надморска височина от около 300 m при Ибин , провинция Съчуан. Надолу по течението от тази точка, в т.нар. Съчуанска котловина , в реката се вливат няколко изключително пълноводни притоци, което значително увеличава дебита на Яндзъ. Реката преминава през Чунцин (192 m надморска височина) и навлиза в провинция Хубей . Между Чунцин и Ичан, на надморска височина от 40 метра и разстояние от около 320 километра, тя преминава през грандиозните проломи Яндзъ, които се отличават с естествената си красота, но са опасни за корабоплаване. В този участък от реката се разполага и язовирът ? Три клисури “. Първият голям град след язовирната стена е Ичан . Река Яндзъ продължава пътя си, като в нея се вливат огромно количество езера, правещи я по-пълноводна. Най-голямото от тези езера е езерото Донгинг, което се намира на границата на провинциите Хунан и Хубей. Край Ухан в реката се влива и най-големият ? приток ? река Ханшуй , носещ води от Шънси в северната част на страната. Надолу по течението, в най-северната точка на провинция Дзянси , в река Яндзъ се влива и най-голямото сладководно езеро в Китай ? Поянху . Реката продължава течението си в провинциите Анхуей и Дзянсу . В последните няколко километра Яндзъ преминава покрай Шанхай , където посредством огромна делта се влива в Източнокитайско море .

Четири от петте основни сладководни езера в Китай допринасят с водите си към река Яндзъ. Традиционно горната част на река Яндзъ се отнася до участъка от Ибин до Ичан; средната част се отнася до участъка от Ичан до окръг Хуку, където езерото Поянху се влива в реката; долната част на течението е от Хуку до Шанхай.

Датата на възникване на Река Яндзъ се счита от някои геолози за преди около 45 милиона години [5] .

Особености [ редактиране | редактиране на кода ]

Ферибот, пътуващ на юг, близо до Нантун .

Реката Яндзъ се влива в Източнокитайско море , поради което последните 1000 km от делтата са използвани за транспорт на океански товари, още преди построяването на язовирната стена ? Три клисури “. От юни 2003 г. строежът на язовирната стена на реката е започнат, при което целенасочено се наводняват части от Чунцин , а по-късно и други градове в страната, като част от проекта. Тъй като ?Три клисури“ е най-мащабният енергиен и напоителен проект в света, влиянието му върху китайската икономика е огромно. Поддръжниците на проекта твърдят, че язовирната стена предпазва местното население от наводнения, като предлага транспорт и най-вече електричество в региона, дори на цената на целенасочено и перманентно наводняване на няколко съществуващи града (включително и редица антични архитектурни паметници). Противниците на строежа сочат, че наводненията по протежение на Яндзъ са три типа ? в долните течения на реката, в горните течения и по цялата дължина, като ?Три клисури“ утежнява наводненията в горните течения и няма почти никакъв ефект върху наводненията по долните течения.

От двете страни на река Яндзъ, в различни региони, се разполагат множество металургични, химически, енергийни, машиностроителни и промишлени предприятия, включително и високотехнологични заводи. Тези предприятия са от съществено значение за икономическото развитие на региона и Китай като цяло, поради което реката се превръща в естествена връзка между провинциите и съответните индустрии. Реката е и основна транспортна артерия, свързваща вътрешно-континенталните части на Китай с бреговата ивица.

Яндзъ е една от най-оживените водни пътища, като трафикът на товари през 2005 г. достига 795 милиона тона [6] [7] . По реката се правят и екскурзионни пътувания, продължаващи до няколко дни, особено към язовирната стена ?Три клисури“ ? част от проектите, свързани с развитие на туризма в Китай.

Наводненията по протежението на река Яндзъ представляват сериозен проблем. Дъждовният сезон в южните части на реката е от май до юни, а в северните ? от юли до август. Огромната речна система се оводнява от север и от юг, което е причина сезонът на наводненията да е практически от май до август. Тъй като повечето градове и села около реката са гъсто населени, наводненията на Яндзъ са причина за огромни човешки жертви. Последното голямо наводнение е от 1998 г., но най-смъртоносни са наводненията от 1954 г. (30 000 загинали души), от 1911 г. (100 000 загинали души), от 1931 г. (145 000 загинали души) и от 1935 г. (142 000 загинали души).

Реката Яндзъ е изключително замърсена, особено в провинция Хубей .

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Въпреки че устието на Жълтата река се колебае широко на север и на юг от полуостров Шандун в рамките на историческите записи, Яндзъ остава до голяма степен неизменена. Въз основа на проучвания на степента на седиментация обаче е малко вероятно настоящото течение да предхожда късния миоцен [8] . Преди това главните ? води се оттичат на юг в залива на Тонкин по протежение на днешната Червена река или близо до нея [9] .

Река Яндзъ е важна не само от икономическа, но и от историческа и културна гледна точка. Тя е важна за културния произход както на Южен Китай, така и Япония [10] . Документирана е човешка активност около района на язовира ? Три клисури “, датираща от преди около 27 000 години. Тази активност поражда редица дискусии за произхода на китайците [11] .

Яндзе отдавна е гръбнакът на системата за вътрешен воден транспорт на Китай, който остава особено важен почти две хиляди години, до изграждането на националната железопътна мрежа през 20 век.

Градове [ редактиране | редактиране на кода ]

Язовири [ редактиране | редактиране на кода ]

По протежение на река Яндзъ са изградени два язовира.

  • язовир ? Гъджоуба “ ? изграден в периода 1970 ? 1988 г. в западните предградия на Ичан , провинция Хубей . Изграден е за производство на енергия.
  • язовир ? Три клисури “ ? това е най-големият язовир в света, разположен в близост до град Ичан, провинция Хубей. Притежава огромна язовирна стена, която е завършена и пусната в действие през 2008 г. Язовирът е предназначен за производството на електроенергия, като това става без прекъсване на транспортния поток по реката ? има изграден корабоподемник.

Започнат е и проект за трети язовир в горните течения на Яндзъ. Строежът е спрян през 2005 г. от китайското правителство поради недостатъчното данни за ефекта на проекта върху околната среда.

Мостове и тунели [ редактиране | редактиране на кода ]

Плувец в мътните води на Яндзъ край Ухан

До 1957 г. по цялото протежение на реката ? от Ибин до Шанхай, няма никакви мостове. В течение на няколко хилядолетия единственият начин за преминаване през Яндзъ са лодките или фериботите. В редица случаи подобно пътешествие може да бъде доста опасно; за това свидетелства катастрофата на ферибота ?Джунанлун“ на 15 октомври 1945 г., в която загиват над 800 души.

По такъв начин, в течение на дълъг период от време реката е сериозна географска бариера, разделяща северен и Южен Китай. През първата половина на 20 век пасажерите по железопътните линии от Пекин до Гуанджоу или Шанхай е трябвало да слизат от влака, да пресекат Яндзъ с ферибот и после отново да се качат на влак.

След образуването на Китайската народна република през 1949 г., съветски инженери оказват помощ за проектирането и строителството на комбиниран мост при град Ухан с разделено железопътно и автомобилно движение. Строителството трае от 1955 до 1957 г. Това съоръжение е първият мост през реката. Вторият мост през Яндзъ, железопътен, е построен нагоре по течението, в Чунцин , през 1959 г. В долното течение по-късно е построен още един комбиниран мост ? в Нанкин , като неговото строителство е завършено през 1968 г., вече без чуждестранно съдействие. Освен тях, през (1971 и 1980 г. са построени други два железопътно-автомобилни моста ? съответно в Джичън и Чунцин.

Процесът на строителство на нови мостове се забавя през 1980-те години и е възобновен десетилетие по-късно. До началото на XXI век е завършен мостът в Дзюдзян ( 1992 г.), както и вторият мост в Ухан. Към 2005 г. Яндзъ е пресечена общо от 56 моста и един тунел. През реката преминават някои от най-дългите висящи и вантови мостове в света: в Дзянин (1385 m, открит през 1999 г.), в Жунян (1490 m, 2005 г.), в Янло (1280 m, 2007 г.) и в Сутун (1088 m, 2008 г.). Активното строителство продължава и в следващите години: само при град Ухан реката е пресечена от общо шест моста и един тунел.

Притоци [ редактиране | редактиране на кода ]

Река Яндзъ има около 700 притока. Най-големите от тях (с мястото си на вливане в Яндзъ) са:

Животински свят [ редактиране | редактиране на кода ]

Река Яндзъ има голямо биоразнообразие, включващо много ендемични видове. Голяма част от тях са сериозно застрашени от човешката дейност. [12]

Риба [ редактиране | редактиране на кода ]

Една от двете есетрови риби в Яндзъ, Acipenser sinensis .
Критично застрашеният китайски алигатор е един от най-малките крокодили , достигайки максимална дължина 2 m. [13]
Изцяло водният саламандър Andrias davidianus е най-голямото земноводно в света, достигайки 1,8 m дължина. [14]

Към 2011 г. са известни 416 вида риба в басейна на Яндзъ. Това включва 362 вида, които са строго сладководни. Останалите могат да живеят в солените води при естуара на реката или в Източнокитайско море . Това прави реката една от най-богатите видово в Азия и най-богатата в Китай (за сравнение, Перлената река има почти 300 вида, а Хуанхъ  ? 160 вида). [12] Ендемични са 178 вида риба, обитаващи басейна на реката. [12] Много от тях се срещат само в определени участъци на реката, най-вече в горното течение (между провинция Ичан и Тибетското плато ). В този участък се срещат 97 строги ендемита, докато в най-горната част на реката (над 4500 m надморска височина) се срещат само 8 ендемита. [12] Най-големите разреди риби, които се срещат в реката, са Шараноподобни (280 вида, 150 ендемита), Siluriformes (40 вида, 20 ендемита), Бодлоперки (50 вида, 4 ендемита), Tetraodontiformes (12 вида, 1 ендемит) и Osmeriformes (8 вида, 1 ендемит). Няма други разреди с повече от четири вида и един ендемит в реката. [12]

Голяма част от рибните видове в Яндзъ търпят драстичен упадък, като към 2009 г. 65 са обявени за застрашени в китайската Червена книга . [15] Сред тях са включени два вида, които днес се считат за напълно изчезнали ( Anabarilius liui liui и Atrilinea macrolepis ), два които са изчезнали в природата ( Anabarilius polylepis и Schizothorax parvus ) и пет, които са критично застрашени ( Psephurus gladius , Euchiloglanis kishinouyei , Megalobrama elongata , Schizothorax longibarbus и Leiocassis longibarbus ). [15] Освен това, двата есетрови вида Acipenser dabryanus и Acipenser sinensis са смятат за критично застрашени. Оцеляването на тези два вида е възможно да зависи от постоянното пускане в дивата природа на екземпляри, отгледани в изкуствена среда. Това са най-големите риби в реката и сред най-големите сладководни риби в света, достигайки дължина до 5 ? 7 m. [16] За последно екземпляр Psephurus gladius е хванат от бракониери през 2007 г. и е с дължина 3,6 m. Въпреки усилията да бъде поддържан жив, той умира малко след това. [17]

Най-голямата заплаха за местните риби в Яндзъ са прекомерният улов и загубата на местообитание (например чрез построяването на язовирни стени), но замърсяването на водата, унищожителните рибарски практики (например риболов с динамит) и интродукцията на нови видове също създават проблеми. [12] Около 2 ? 3 от всички сладководни рибарници в Китай се намират басейна на Яндзъ, [18] но се наблюдава драстичен упадък в размера на няколко важни вида. [12] Някои експерти предлагат въвеждането на 10-годишен риболовен мораториум , който да позволи на останалите популации да се възстановят. [19] Язовирните стени представляват сериозен проблем, тъй като много видове в реката мигрират при размножаване, а повече от тях не могат да скачат, което ще рече, че стандартните рибопропусквателни съоръжения , проектирани за сьомга , са неефективни. [12] В опит да се намали влиянието на язовирните стени, ВЕЦ Три клисури се опитва да изпуска вода по такъв начин, че да имитира естественото наводняване и да накара шарановите видове в долното течение да започват да се размножават. [20] Все пак, още язовирни стени продължават да се строят на реката, които могат да доведат до допълнителни проблеми за местната фауна. [20]

Общо 26 местни вида риба имат комерсиално значение, [19] като най-важните от тях са: бял амур , черен амур , бял толстолоб и пъстър толстолоб . [12]

Други животни [ редактиране | редактиране на кода ]

Поради комерсиалното използване на реката, туризма и замърсяването, Яндзъ е дом и на няколко сериозно застрашени животни, освен рибата: китайски речен делфин , китайски алигатор , Neophocaena asiaeorientalis , шанхайска мекочерупчеста костенурка и Andrias davidianus . Това е единственото място извън САЩ , където се срещат алигатори . През декември 2006 г. китайският речен делфин е обявен за функционално изчезнал, след като обширно търсене из реката не намира никакви следи от делфина. [21] Това е един от шестте вида сладководни делфини.

Срещат се и много видове сухоземни животни, но повечето от тях не са пряко свързани с реката. Изключение правят видрата , водният елен и еленът на отец Давид . [22]

Освен голямата и изключително рядката шанхайска мекочерупчеста костенурка, няколко вида по-малки костенурки се срещат в басейна на реката, устието ? и долините ?: китайски трионикс , блатна костенурка на Рийвс , Cuora flavomarginata , Cuora aurocapitata , Cuora pani , Cuora yunnanensis , Mauremys mutica и Ocadia sinensis . Всичките се считат за застрашени видове. [23]

Над 160 земноводни вида са идентифицирани в басейна на Яндзъ, като сред тях се откроява най-големият саламандър и земноводно в света ? Andrias davidianus , който е критично застрашен от изчезване. [24] Популацията му е драстично намаляла, поради улов (в Китай той се счита за деликатес), загуба на местообитание и замърсяване. [14] Все пак, Hypselotriton orientalis , който живее в долното течение на реката, е един от малкото китайски саламандрови видове, които са незастрашени . [25] [26] [27]

В басейна на реката живеят голям брой сладководни раци, сред които и няколко ендемита. [28] Eriocheir sinensis мигрира между сладка и солена вода и е намиран на 1400 km нагоре по течението на реката. [29] Сладководната медуза Craspedacusta sowerbii , която днес е инвазивен вид в много краища на света, произлиза от басейна на Яндзъ. [30]

Галерия [ редактиране | редактиране на кода ]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. Three Gorges Dam, China: Image of the Day // earthobservatory.nasa.gov. Посетен на 3 ноември 2009.
  2. International Rivers, Three Gorges Dam profile Архив на оригинала от 2009-04-20 в Wayback Machine ., Посетен на 3 август 2009 г.
  3. 90 percent of ocean plastic waste comes from Asia and Africa ? Earth.com // Архивиран от оригинала на 2019-01-09. Посетен на 2019-01-09.
  4. Winchester, Simon. The River at the Center of the World. Henry Holt, 1996. ISBN 978-0-8050-3888-0 .
  5. Richardson, N.J. и др. Did incision of the Three Gorges begin in the Eocene? // Geology 38 (6). 2010. DOI: 10.1130/G30527.1 . с. 551 ? 554.
  6. Xinhua ? English // Архивиран от оригинала на 2009-01-12. Посетен на 2010-09-01.
  7. Xinhua ? English // Архивиран от оригинала на 2007-10-12. Посетен на 2010-09-01.
  8. Metivier, F. & al. " Mass Accumulation Rates in Asia During the Cenozoic ." Geophysical Journal International , Vol. 137, No. 2, p. 314. 1999. Accessed 5 December 2013.
  9. Clift, Peter. " The Marine Geological Record of Neogene Erosional in Asia: Interpreting the Sedimentary Record to Understand Tectonic and Climatic Evolution in the Wake of India-Asia Collision Архив на оригинала от 2012-04-18 в Wayback Machine .." Woods Hole Oceanographic Institution, 2006. Accessed 5 December 2013.
  10. Yayoi linked to Yangtze area // Посетен на 2017-03-26.
  11. Early Homo and associated artefacts from Asia
  12. а б в г д е ж з и Ye, S.; Li, Z.; Liu, J; Zhang, T.; and Xie, S. (2011). Distribution, Endemism and Conservation Status of Fishes in the Yangtze River Basin, China. pp. 41 ? 66 in: Ecosystems Biodiversity, InTech. ISBN 978-953-307-417-7 .
  13. Xing, J.H. (2010). Chinese Alligator Alligator sinensis . pp. 5 ? 9 in: Manolis, S.C., and Stevenson, C., eds. (2010). Crocodiles. Status Survey and Conservation Action Plan. Third Edition. IUCN/SSC Crocodile Specialist Group: Darwin.
  14. а б AmphibiaWeb (2013). Andrias davidianus .
  15. а б Wang, S.; and Xie, Y. (2009). China species red list. Vol. II Vertebrates ? Part 1. High Education Press, Beijing, China.
  16. Meadows, D.; and Coll, H. (2013). Status Review Report of Five Foreign Sturgeon Архив на оригинала от 2014-12-19 в Wayback Machine .. National Marine Fisheries Service, Report to Office of Protected Resources.
  17. Xinhua (12 January 2007). Chinese Paddlefish Dies in Illegal Fishing Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine .. CRIENGLISH.com (China Radio International).
  18. Liu, J.; and Cao, W. (1992). Fish resources in the Yangtze basin and the strategy for their conservation. Resources and environment in the Yangtze Valley, 1: 17 ? 23.
  19. а б Yiman, L.; and Zhouyang, D. (4 January 2013). Expert calls for 10-year fishing moratorium on Yangtze River . ChinaDialogue.
  20. а б The Nature Conservancy: China, Places We Protect: The Yangtze River .
  21. The Chinese river dolphin was functionally extinct // baiji.org, 13 декември 2006. Архивиран от оригинала на 2007-01-04. Посетен на 13 декември 2006.
  22. Smith, A.T.; and Xie, Y. (2008). A Guide to the Mammals of China. Princeton University Press, New Jersey. ISBN 978-0-691-09984-2 .
  23. van Dijk, P.P.; Iverson, J.B.; Rhodin, A.G.J.; Shaffer, H.B.; and Bour, R. (2014). Turtles of the World, 7th Edition: Annotated Checklist of Taxonomy, Synonymy, Distribution with Maps, and Conservation Status . IUCN/SSC Turtle Taxonomy Working Group.
  24. WWF Global: Yangtze River Архив на оригинала от 2018-04-25 в Wayback Machine ..
  25. Stuart, S.; Hoffman, M.; Chanson, J.; Cox, N.; Berridge, R.; Ramani, P., and Young, B. (2008). Threatened Amphibians of the World. Lynx Edicions, Barcelona. ISBN 978-84-96553-41-5
  26. Hypselotriton orientalis // IUCN Red List of Threatened Species . Version 2015.2. International Union for Conservation of Nature, 2004. Посетен на 12 ноември 2015. (на английски)
  27. AmphibiaWeb (2008). Cynops orientalis .
  28. Neil Cumberlidge, N. и др. Diversity, endemism and conservation of the freshwater crabs of China (Brachyura: Potamidae and Gecarcinucidae) // Integrative Zoology 6 (1). 2011. DOI: 10.1111/j.1749-4877.2010.00228.x . с. 45 ? 55.
  29. Veilleux, E; and de Lafontaine, Y. (2007). Biological Synopsis of the Chinese Mitten Crab (Eriocheir sinensis). Canadian Manuscript Report of Fisheries and Aquatic Sciences 2812.
  30. Did?iulis, Viktoras. NOBANIS ? Invasive Alien Species Fact Sheet ? Craspedacusta sowerbyi // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 28 септември 2016.

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]