Якоб Бьоме
(на
немски
:
Jakob Bohme
) е
германски
философ
и
християнски
мистик, сред най-видните представители на съвременния
мистицизъм
.
Роден е на
24 април
1575
г. в
село
Алт Зайденберг край град
Гьорлиц
,
Свещена Римска империя
(днес село
Стари Завидов
в
Полша
). Израства в селско
лутеранско
семейство и работи като обущар в родния си град, като до 10-годишна възраст не получава никакво образование.
Бьоме чете
Библията
, немските мистици от
XV век
, като предпочита такива, които са повлияни от
Майстер Екхарт
(например
Валентин Вайгел
), а особен интерес показва към трудовете на
Парацелз
. Той има мистични преживявания още в детството си. През 1600 г. получава видение, наблюдавайки изключителната красота на слънчев лъч, отразен в оловна чиния. Според него това видение му разкрило духовната структура на света, както и връзката на човек с
Бога
,
доброто
и злото. Първоначално той решил да не говори открито за преживяването си, продължава работата си и създава семейство.
Когато през 1610 г. получава и второ видение, той започва да пише първия си
трактат
?Аврора“ (
Aurora или Die Morgenroete im Aufgang
). ?Аврора“ се разпространява като
ръкопис
, докато не попада в ръцете на главния пастор на Гьорлиц, който смята, че това е
ерес
и заплашва Бьоме с
отлъчване
, ако не спре да пише.
След години мълчание приятели и покровители на Бьоме го убеждават да продължи да пише и разпространяват творбите му в
преписи
. Първият му печатен труд ?Пътят към Христа“ (
Weg zu Christo
, 1623 г.) предизвиква нов скандал и Бьоме прекарва последните години от живота си в изгнание в
Дрезден
. За този кратък период Бьоме написва огромен брой трудове, сред които ?
De Signatura Rerum
“ и ?
Misterium Magnum
“.
Гробът на Якоб Бьоме
Умира на
17 ноември
1624
г. в Гьорлиц на 49-годишна възраст.
Според
космогонията
на Бьоме отдалечаването на човечеството от Бога е било необходимо, за да може всички първоначални същности да придобият различие, желание и противоречие. С бунта на
Сатаната
и разделянето на
Ева
от
Адам
, се постига
познанието
за доброто и злото. Така
сътворението
достига ново състояние на
изкупление
и
хармония
, по-съвършено от първоначалното състояние на невинност. А Бог постига ново самосъзнаване за своето творение, което е едновременно и част от Него и различно от Него. За целта обаче е необходимо съзнателно завръщане на разграничените човешки същества в първата Единност.
Подобно на Парацелз Боьме диференцира две различни светлини ? природна и божествена. Съзнанието на хората, ползващо за своите цели природната светлина, увеличава в себе си мрака, като непребиваване в Божествената светлина.
Метафизиката
на Бьоме разглежда преминаването на
небитието
към
битието
. Според Бьоме
Ungrund
(безначално) е неосъзнато, тъмно небитие, което има основните свойства празнота и необходимост от всичко. Коренът на желание се появява от бездната на нищото, и този корен се стреми към всичко. И така съществува корен на желанието, което припламва като искра, и се стреми от небитието към битието, от мрака към светлината.
В произведенията на този уж неук обущар съществуват много сходства с философските теории на немската философия от
XIX век
. Те са едновременно теологични и алхимични. Той може да бъде считан за предшественик на
Барух Спиноза
,
Фридрих Шелинг
и
Георг Хегел
и има значително влияние върху немската философия и романтиците. Свързан е освен това и със зараждането на класическото
розенкройцерство
. Хегел го нарича ?първия немски философ“.
Бьоме оказва влияние и върху философите на
Англия
,
Джон Милтън
,
Исак Нютон
и
Джордж Фокс
, основателя на движението на
квакерите
. От него е повлиян и английският художник и поет
Уилям Блейк
.
Паметник на Якоб Бьоме в Гьорлиц
Във
Франция
става известен благодарение на
Луи-Клод дьо Сен-Мартен
през
XVIII век
, друг
окултист
, който превежда петте негови произведения на
френски език
.
В Русия
Владимир Соловьов
е вдъхновен от него, а за
Николай Бердяев
Бьоме е един от най-значителните християнски
гностици
.
- Aurora (Die Morgenrote im Aufgang), 1612
Аврора или изгряваща утринна заря
. С., 1995.
- De tribus principiis (Beschreibung der Drey Gottliches Wesens), 1619
- De triplici vita hominis (Von dem Dreyfachen Leben des Menschen), 1620
- Psychologica vera (Vierzig Fragen von der Seelen), 1620
- De incarnatione verbi (Von der Menschwerdung Jesu Christi), 1620
- Sex puncta theosophica (Von sechs Theosophischen Puncten), 1620
Шестте аспекта на теософията
. С., 2011.
- Sex puncta mystica (Kurtze Erklarung Sechs Mystischer Puncte), 1620
- Mysterium pansophicum (Grundlicher Bericht von dem Irdischen und Himmlischen Mysterio), 1620
- Informatorium novissimorum (Von den letzten Zeiten an P. Kaym), 1620
- Christosophia (der Weg zu Christo), 1621
- Libri apologetici (Schutz-Schriften wider Balthasar Tilken), 1621
- Antistifelius (Bedenken uber Esaia Stiefels Buchlein), 1621
- Ingleich Vom Irrtum der Secten Esaia und Zechiel Meths, 1622
- De signatura rerum, (Von der Geburt und der Bezeichnung aller Wesen), 1622
- Mysterium Magnum (Erklarung uber das erste Buch Mosis), 1623
- De electione gratiae (Von der Gnaden-Wahl), 1623
- De testamentis Christi (Von Christi Testamenten), 1623
- Quaestiones theosophicae (Betrachtung Gottlicher Offenbarung), 1624
- Tabulae principorium (Tafeln vln den Dreyen Pricipien Gottlicher Offenbarung), 1624
- Apologia contra Gregorium Richter (Schutz-Rede wider Richter), 1624
- Libellus apologeticus (Schriftliche Verantwortgung an E.E. RAth zu Gorlitz), 1624
- Clavis (Schlussel, das ist Eine Erklarung der vornehmsten Puncten und Worter, welche in diesen Schriften gebraucht werden), 1624
- Epistolae theosophicae (Theosophische Send-Briefe), 1618 ? 1624
- Paola Mayer.
Jena Romantism and Its Appropriation of Jacob Boehme: Theosophy, Hagiography, Literature
. Montreal, McGill-Queen's University Press, 1999 (McGill-Queen’s Studies in the History of Ideas).
- Cyril O'Regan.
Gnostic Apocalypse: Jacob's Boehme's Haunted Narrative
. New York, State Univ of New York Press, 2002.
- Brian J. Gibbons.
Gender in Mystical and Occult Thought: Behmenism and its Development in England
. Cambridge, Cambridge University Press, 2003.
- П. В. Резвых.
Яков Бeме
, Православная энциклопедия
- Werner Buddecke,
Bohme, Jacob
. In:
Neue Deutsche Biographie
(NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955,
ISBN 3-428-00183-4
, S. 388 ? 390
- Julius Hamberger,
Bohme, Jacob
. In:
Allgemeine Deutsche Biographie
(ADB). Band 3, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 65 ? 72.
Нормативен контрол
 | |
|---|
|