Чумата е заразна епидемична болест , причинявана от бактерията Yersinia pestis (синоним Pasteurella pestis ). Тя се е превърнала в смъртоносна болест заради появата на един излишен ген при случайна мутация , като преди нея тя е била само бактерия , причиняващи леки храносмилателни проблеми.

В препарат от заразена тъкан чумните бактерии обикновено изглеждат като овални телца, които се оцветяват характерно биполярно (по-бледи в средата и по-ярко оцветени към полюсите). В препарат от посявка върху хранителни среди бактериите могат да приемат друга форма ? продълговати, подвижни форми, понякога с камшиче.

Дълго време се е смятало, че ендемичното огнище на чумата е Средна Азия , където се е разпространявала сред полските гризачи , но на 30 юни 2021 учени съобщават, че са открили първата човешка жертва на болестта ? 20-годишен ловец събирач от Латвия , умрял преди 5 хиляди години. ^[1] От време на време нейни щамове успяват да се прехвърлят върху хора и в миналото са причинявали епидемии.

Пътища на предаване [ редактиране | редактиране на кода ]

Чумата се предава по три основни пътя:

• Дихателен

При него чумните бактерии попадат в белите дробове , след като бъдат вдишани. Във въздуха попадат обикновено с пръските от кашлицата на заразени болни, по-рядко с вдигнат прах.

• Хранителен

При него чумните бактерии се приемат през устата със заразена храна или вода. Храната най-често може да бъде заразена чрез пипане от заразени хора или полазване/нагризване от заразени гризачи. Водата може да бъде заразена от попадане в нея на заразени гризачи или от просмукване на фекални води, заразени с бактерията.

• Пряк

При него бактериите попадат в организма чрез ухапване от заразено насекомо, най-често бълха .

Когато смуче кръв от болен, бълхата поема заедно с кръвта и чумни бактерии. След всмукването кръвта попада в хитиновото предстомахче на бълхата (специален орган, подобен на торбичка с много хитинови гънки в нея), където кръвта се съхранява до последващо смилане. Чумните бактерии се размножават там бързо и запушват предстомахчето, образувайки т. нар. чумна запушалка. Достъпът на кръв към стомаха на бълхата спира, тя огладнява и се опитва да смуче отново кръв. Тъй като предстомахчето е запушено, тя обаче повръща всмуканата кръв обратно в раната, заедно с отмити от чумната запушалка бактерии.

Различните видове бълхи са различно опасни. Отбелязан е паралел между нагънатостта на предстомахчето и способността на съответния вид да заразява. Най-опасна е плъховата бълха.

Форми на заболяването [ редактиране | редактиране на кода ]

Кожна форма [ редактиране | редактиране на кода ]

При заразяване, чрез ухапване от бълха, първата реакция на организма е образуване на пъпка. Това е т. нар. кожна форма на чумата. Ако не се развие по-нататък, тя преминава без лечение . В 9% от случаите обаче тя се развива в следващата форма ? бубонната чума.

Бубонна форма [ редактиране | редактиране на кода ]

При нея чумната бактерия преодолява защитата на кожата и стига до следващия ?отбранителен рубеж“ на организма ? лимфните възли . Там тя се размножава и ги възпалява, те се подуват и срастват в характерни пакети ? бубони.

Без лечение смъртността от бубонната чума е около 90% (това е и причината тя да е споменавана като страшната чума от легендите ? след нея остават 10% оцелели, които разказват). При навременно, категорично антибиотично лечение прогнозата ? е добра.

Чревна форма [ редактиране | редактиране на кода ]

Развива се след заразяване по хранителен път. Чумната бактерия прониква през чревните стени и се размножава в тях.

Без лечение смъртността от чревната форма на чумата е 100% ? в историята на медицината няма документиран случай на самостоятелно оздравяване от чревна чума. С навременно и агресивно антибиотично лечение прогнозата ? е по-скоро добра, в по-тежките случаи е съмнителна.

Белодробна форма [ редактиране | редактиране на кода ]

Развива се първично след заразяване по въздушно-капков път или вторично, след разпространяване на инфекцията от съседни лимфни възли при бубонната форма. Чумната бактерия се загнездва в стените на белодробните алвеоли и се размножава в тях, разрушавайки ги. Те са идеалното място за размножаване на чумната бактерия в човешкия организъм.

Сред инфекциозните болести белодробната чума е ?експресният влак на смъртта“. До не повече от 2 часа от заразяването болният започва да кашля (и да пръска чумни бактерии). Често инфекцията прояжда стената на белодробен кръвоносен съд и първият симптом е белодробен кръвоизлив (ако съдът е по-голям, кръвоизливът може да бъде и смъртоносен). Дори без кръвоизлив състоянието продължава да се влошава много бързо.

Без лечение смъртността от белодробна чума е 100% в срок от часове до минути от първите симптоми. При моментално и агресивно лечение с мощни и бързодействащи инжекционни антибиотици, по възможност в комбинации, прогнозата е съмнителна; във всички останали случаи е безнадеждна. При белодробната чума пациентът най-често не доживява до етапа, на който чумните бактерии навлизат в кръвотока и започват да се разпространяват с него из целия организъм. При бубонната и чревната чума обаче такъв етап има. Прогнозата при белодробната форма е като правило безнадеждна, дори при лечение.

Лечение [ редактиране | редактиране на кода ]

Лечението се провежда на базата на антибиотици. При своевременно диагностицирани случаи се прилага тетрациклин . При спешни случаи може да се използват направо или в комбинация с тетрациклина, аминоглюкозидни антибиотици ? гентамицин , канамицин или дори стрептомицин . Обикновено се работи с високи дози, поради голямата опасност за болния.

Като предпазна мярка при здрави може да се предприеме ваксиниране с жива ваксина , щам EV76 или убита ваксина , щам USP. Ваксината осигурява защита с продължителност поне една година.

Преболедувалите получават траен имунитет към болестта.

История [ редактиране | редактиране на кода ]

• Първият подробен разказ за подобна епидемия е на Тукидид  ? за тази от 431? 430 г. пр.н.е. , започнала в Етиопия и угаснала в Гърция (мнозина изследователи все пак смятат, че може би става въпрос за тиф , холера или едра шарка ).
• Най-печално известната чумна епидемия е тази, която върлува в Европа между 1347 и 1351 г. ( Черна смърт ).
• Понастоящем чумата съвсем не се смята за окончателно победена: последните случаи на епидемия датират от края на 90-те години на 20 век (в Уганда , Намибия и Малави ) и в Северна и Южна Америка .
• В началото на август 2009 г. в Китайската осведомителна Агенция ?Синхуа“ съобщава за три случая на белодробна чума в град Цзикътан , провинция Цинхай , Северозападен Китай ^[2] . По официални данни жертвите на болестта са три, последната от които умира на 3 август 2009 г., а още поне 9 души са заразени ^[3] . За да предотвратят разпространението на болестта, китайските власти поставят град Цзикатън под пълна карантина ^[2] .
• През юли 2014 г. властите в Китай поставят 151 души под карантина в северозападния град Юмен , провинция Гансу след смъртен случай ^[4] . По предварителни данни починалият на 16 юли човек е заболял след контакт с мармот  ? гризач от групата на лалугерите , който живее в планинските райони. 38-годишният мъж е хранил кучето си с мъртъв мармот.
• По данни от 2015  ? та по време на съществуването си заболяването е убило общо повече от 100 милиона души по света. ^[5]

В културата [ редактиране | редактиране на кода ]

Този раздел е празен или е мъниче . Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите .

В българския фолклор чумата е пресонифицирана като злотворно демонично същество, чието име е табуирано , поради което тя обикновено е наричана с евфемизми като добрата , леля , блага-медена . ^[6] Тя е представяна като грозна стара жена с дълги разрошени коси, дълги ръце и големи нокти, облечена в черни дрипи и носеща коса , с която посича хората. ^[7] Смята се, че през повечето време тя е държана окована или затворена в шише от свети Харалампий , чийто празник на 10 февруари е наричан Чуминден . На него се приготвят пити, намазани с мед , тъй като чумата обичала мед и така ще бъде омилостивена. ^[6]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

• Чумни пандемии
• Yersinia pestis

Нормативен контрол AAT BNF GND HDS NLI J9U LCCN NDL NKC