Чертеж на детайл
Чертежът
е
документ
, съдържащ графичното изображение на дадено изделие и други
данни
, необходими както за производството (физическото възпроизвеждане) на изделието, за неговия контрол и
идентификация
, така и за операции със самия документ.
[1]
Чертежите намират широко приложение в
архитектурата
и
машиностроенето
.
Техническите чертежи предават следната критична информация:
- Информационната табличка (основният надпис) има най-голяма концентрация на информация върху листа от техническия чертеж и обикновено се намира в долния десен ъгъл на листа. Това е вратата към разбирането на идентификацията на чертежа,
мащаба
и теглото на частта и включва цялата информация, която позволява на чертежа да бъде интерпретиран и архивиран. Например, последните три цифри могат да бъдат номера, присвоен на частта (001, 002, 003 и т.н.).
- Геометрия ? формата на обект; представени като видове. Основата за много инженерни чертежи е ортографското представяне (
проекция
).
- Размери ? размерът на обекта се взема предвид в приетите единици.
- Допуските са допустимите отклонения от номиналния размер за всеки размер.
- Материал
? представлява формата на детайла и класа според стандарта, от който е изработен артикула.
- Повърхностно покритие ? определя
качеството
на грапавостта на повърхността на
продукта
.
- Защитни покрития и процеси, необходими за направата на крайния продукт.
В съответствие със стандартите проектният обект в чертежа може да бъде изпълнен в пълен размер, намален или увеличен. Съотношението на линейните размери на обекта в чертежа към действителния им размер се нарича мащаб. В България това е БДС EN ISO 5455:2000 Технически чертежи. Мащаби (ISO 5455:1979). Съгласно този стандарт при проектирането трябва да се използват следните скали:
Мащаб за намаляване 1: 2; 1: 2,5; 1:4; 15; 1:10; 1:15; 1:20; 1:25; 1:40; 1:50; 1:75; 1: 100; 1:200; 1:400; 1:500; 1:800; 1:1000
Естествена стойност 1:1
Мащаб за увеличение 2:1; 2,5:1; 4:1; 5:1; 10:1; 20:1; 40:1; 50:1; 100:1.
При проектирането на генерални планове за големи обекти е позволено да се използва мащаб 1:2000; 1:5000; 1:10000; 1:20 000; 1:25 000; 1:50 000.
По индустрия: технически чертежи, строителни чертежи.
От своя страна техническите и строителните чертежи могат да бъдат разделени според предназначението.
Технически: монтажен чертеж, чертеж с размери, монтажен чертеж, чертеж на опаковката и др.
Строителство: архитектурни решения, генерален план, хладилна техника, интериор и др.
По метода на проектиране: първо изграждане на 3D, след това чертежи и обратно.
По медии: цифрови, хартиени
В чертежите обикновено се използват девет вида линии, чиято цел е максимална изразителност:
Означение
|
Линия
|
Наименование
|
Приложения
|
A
|
|
Дебела непрекъсната линия
|
- Видими контури
- Видими ръбове
|
B
|
|
Тънка непрекъсната линия
|
- Размерни линии
- Спомагателни размерни линии
- Показни линии
- Щриховки
- Къси оси
|
C
|
|
Тънка непрекъсната вълнообразна линия
|
- Граници на изображения (изгледи, разрези, сечения, изнесени елементи) частични или непълни, ако тези граници са оси
|
D
|
|
Тънка непрекъсната линия с чупка
|
Същите като C, но се използва при компютърния
CAD
софтуер.
|
E
|
|
Дебела прекъсната линия
|
- Невидими контури
- Невидими ръбове
|
F
|
|
Тънка прекъсната линия
|
Същите като Е
|
G
|
|
Тънка прекъсвана с точки линия
|
- Проекции на оси на симетрия
- Проекции на равнини на симетрия
- Траектории
|
H
|
|
Тънка прекъсвана с точки линия, комбинирана в краищата и при смяна на посоката с къси дебели отсечки
|
- Проекции на секущи равнини
|
J
|
|
Дебела прекъсвана с точка линия
|
- Означаване на линии и повърхнини със специфични изисквания
|
K
|
|
Тънка прекъсвана с две точки линия
|
- Контури на подвижни обекти в крайни и междинни положения
|
Листови размери тип А, по ISO 216
Чертежите се изработват върху листове със стандартни размери, наречени
хартиени формати
. Основните формати, използвани в чертежите, са A0, A1, A2, A3 и A4.
[2]
Формат
|
Размери (mm)
|
А0
|
1189x841
|
A1
|
594x841
|
A2
|
594x420
|
A3
|
297x420
|
A4
|
297x210
|
Всеки чертеж се състои от две части ? гранична ивица и чертожно поле. Граничната ивица е празна рамка, обхващаща чертожното поле, върху която да станат всички евентуални намачквания и повреди по ръбовете и краищата на листа, без да развалят самия чертеж. При форматите A0 и A1 граничната ивица трябва да бъде не по-малко от 20 mm, а при A2, A3 и A4 ? не по-малко от 10 mm. В миналото лявата част на рамката се е била с 10 mm по-голяма, за да остане място за перфорация на листа, но в днешно време това не се използва, тъй като чертежите се поставят в найлонови пликове (джобове).
Чертежът може да бъде разположен по два начина ? тип X и тип Y. При разположение тип X дългата страна на листа е хоризонтална, а при тип Y ? дългата е вертикална. И в двата случая информационната табличка се поставя в долния десен ъгъл. Ако се наложи лист тип X да бъде използван за чертеж, който ще бъде по-добре разположен върху тип Y и табличката няма как да бъде преместена (например ако чертожният лист е шаблонно напечатан), той може да бъде завъртян така, че табличката да отиде в горния десен ъгъл.
Общомедия
Общомедия
разполага с мултимедийно съдържание за