Червените бригади
(на
италиански
:
Brigate Rosse
, или само
BR
) е италианска
крайнолява
терористична
организация, действала в периода на 70-те и 80-те години на 20 век в
Италия
, които са известни като Годините на оловото (
Anni di piomb
o). Организацията съчетава методите на градската партизанска война с ненасилствени методи (пропаганда, създаване на полулегални организации в заводи и университети).
Първата операция на групата е на 28 ноември 1970 г. и включва поредица взривове в завода на ?
Пирели
“. Още от началото в организацията се оформят две водещи течения.
През декември
1971
г. ограбват 800 хиляди лири от магазин ?Коин“, а след това 14 милиона лири от банка ?Сан Просперо“ в
Реджо Емилия
. През
1972
г. осъществяват първото си отвличане на ръководител от
фабрика
, за да допълнят
финансите
си. През първите 2 години събират бойни отряди и изграждат организационна структура. След това започват бойни действия. Организацията рязко се отличава от другите леви групи в
Италия
със своята организираност и безкомпромисност, което ги прави много опасни противници за властите в страната.
На 17 юни 1974 г. в помещение на
Италианското социално движение
(неофашисти) са застреляни двама души. Това е първото убийство на организацията. Тук въпросът е спорен, тъй като някои анализатори смятат, че атентатът с кола-бомба довел до убийството на двама полицаи през 1972 г., е тяхно дело.
Приз септември 1974 г. основателите на организацията,
Ренато Курчо
и
Алберто Франческини
, са арестувани и осъдени на 18 години затвор, но не след дълго Ренато Курчо е освободен от въоръжен отряд на организацията, воден от жена му
Мара Кажол
, а след това е арестуван отново.
По тази причина водач на организацията става
Марио Морети
. След претърпените удари от полицията, организацията се прегрупира идеологически и организационно. Според техен манифест от
1975
г. целите ? са ?концентриран удар в сърцето на държавата, защото държавата е смес от международни корпорации“.
Създава се ?Стратегическо ръководство“, чиито членове са както нелегални, така и хора, водещи нормален живот. По това време се счита, че броят на членовете на организацията е около 500 души. През
1976
г. терорът срещу полицаи и магистрати се засилва значително, с цел да се попречи на започналите вече разследвания. Същата година е убит прокурорът на
Генуа
Франческо Коку
. Заради медийната кампания срещу организацията, на 11 юни 1976 г. е убит директорът на ?Джурнале нуово“
Индро Монтанели
. На 12 юли същата година е ранен директорът на телевизия ?Ти-Джи-1“,
Емилио Роси
. През септември същата година е ранен директорът на торинския клон на вестник ?Унита“
Нино Фераро
, а през ноември е убит заместник-директорът на вестник ?Стампа“ Казенальо. Според ?Червените бригади“ медиите са се превърнали в инструмент на държавата и като такъв ? в основен враг на народа.
През 1977 ? 1978 г. Бригадите обсъждат въпроса за преход от ?демонстративни действия“ към ?постоянни акции“ и ?разширение на кръга от цели“. Преценявайки, че са достатъчно подготвени като организация и ресурси, Бригадите преминават към преки, постоянни атаки над представители на държавната власт. До 1980 г. в Италия са убити 15 прокурори и съдии.
Световна популярност обаче добиват през 1978 г. с най-голямата си акция ? отвличането и убийството на министър-председателя на държавата и лидер на Християндемократическата партия,
Алдо Моро
. На 16 март 1978 г., преоблечени като пилоти, членове на организацията убиват петимата телохранители на Моро и го отвличат. Държат го в плен 55 дни, като се опитват да започнат преговори с правителството. Въпреки отчаяните писма, които Моро изпраща до семейството си, до различни медии, дори и до Папата, никой не взема мерки. Предполага се, че новият премиер
Джулио Андреоти
е осведомен от силите за сигурност къде е местоположението на похитения, но нарочно не взема мерки за освобождаването му.
През следващата година организацията извършва рекорден брой акции ? 2150. Убит е Гуидо Роса, лидер на профсъюз, който се обявява против дейността на организацията. Полицията и спецслужбите се активизират и значителен брой членове на организацията са задържани.
През 1984 г. е убит генерал Лемонт Хънт, командващ многонационалните сили на Синайския полуостров. През 1986 г. организацията се разделя на две ? ?Червени бригади ? комунистически бойни ядра“ и ?Червени бригади ? съюз на бойците комунисти“. През 1986 г. е убит сенатор Роберто Руфили. След масови арести същата година се смята, че организацията се е разпаднала.
Това обаче е спорен въпрос, защото през 90-те години оцелелите активисти започват да набират нови членове и активно се въоръжават, за което говорят няколко разкрити арсенала. Намерени са АК-47, югославски картечници М-70 и голямо количество взривни вещества. Повечето нови членове на организацията са между 20 и 30-годишни и са чували за акциите от миналото от разказите на старите ?бригадири“.
На 19 март 2002 г. е убит политикът от
Северната лига
на
Берлускони
Марко Биарджи
, автор на правителствените планове за промяна на законодателството, което да позволи по-лесно уволняване и наемане на работници.
Разпространено е изявление, в което се изказва подкрепа към извършителите на атентатите от 11 септември. Бригадите посочват за свой основен противник Берлускони и политиците, свързани с партията му Северна лига. Месец преди тези събития е подпален офис на неофашисткото движение ?Нова сила“. В комюнике, изпратено до медиите, се подчертава, че на прицел са компанията ?Медиасет“ и телевизията ?Скай“ на
Рупърт Мърдок
.