Централният рилски резерват
е най-големият
резерват
на
Балканския полуостров
, намира се в
Рила
,
България
.
Обявен е за резерват с обща площ 12393,7 хектара със Заповед No.114 на Министерството на околната среда от 24.02.1992 година, с цел запазване на екосистеми, характерни за райони с различна надморска височина в първоначалното им състояние.
В резервата се намират най-високите точки от
национален парк ?Рила“
-
Мусала
,
Дено
,
Голям Скакавец
,
Малък Скакавец
и други, както и ниските долини на реките
Марица
,
Леви Искър
и
Бели Искър
. Резерватът обхваща също така и голям брой
езера
и езерни групи -
Маричини
,
Мусаленски
,
Скакавишки
и др. Релефът на резервата в по-високите чести е предимно алпийски, т.е. представен е от множество скални зъбери, сипеи и други.
След създаването на Централния рилски резерват в него е включен вече съществуващият
биосферен резерват
?
Маричини езера
“, като териториите на стария резерват запазват своя статут на биосферни по програмата на
ЮНЕСКО
?Човек и биосфера“.
Най-големи територии от резервата обхващат иглолистните гори, образувани основно от
бяла мура
и
обикновен смърч
. В по-високите зони ? в субалпийския пояс, са разположени обширни формации от
клек
, които на места са на възраст над 70 години. Растителният свят е изключително богат. Едни от най-често срещаните видове са
рилска иглика
,
петниста тинтява
,
пролетно котенце
,
българско омайниче
,
крайснежно звънче
.
Голям е броят на животните от видовете дива коза, кафява мечка, златка, глухар и други. Изключително многобройни са представителите на безгръбначните животни, както и в целия Национален парк ?Рила“. Установени са няколко ендемични и реликтни видове животни.