Цеко Петков Пешев
, известен като
Цеко Дългошевски
и
дядо Цеко войвода
?
български
хайдутин
и
националреволюционер
, борец за освобождение на
България
от
османско владичество
.
Цеко Петков е роден на 10 март 1807 г. в семейството на Петко Пешев от село Дългошевци (днес
Замфир
). Семейството му произхожда от рода на участника в
Чипровското въстание
Тодор Терзията (Комитата). Цеко Петков се жени за Руса Петкова, с която има три дъщери ? Камена, Цвета и Сава, и един син ? Иван.
Младият Цеко Петков е активен ятак на хайдушките войводи, действащи в Северозападна България ?
Саво войвода
от
Голинци
,
Точо войвода
и
Иван Кулин
от
Медковец
. След като турци посягат на двете му сестри Вълкана и Гена Цеко Петков излиза хайдутин в четата на Иван Кулин. Скоро по съвет на Кулин, Цеко се отделя като войвода на самостоятелна чета от 9 души. С четата си извършва многобройни нападения над тероризиращи раята турци, като за по-големите акции Цеко Петков обединява силите си с четата на Иван Кулин.
През 1836 г. с четата си участва в
Манчовата буна
в
Берковско
. След потушаването на въстанието Цеко се връща в родното
Ломско
. През 1841 г. минава Дунава и взима участие в
Браилските бунтове
в четата на
Владислав Тадич
, а след това и във Втория браилски бунт под ръководството на
Георги Раковски
. След провалянето на бунта заедно със стария му четник
Димитър Панов
успява да избяга в Русия.
След завръщането си в Ломско Цеко Петков е избран за
кнез
в
Момин брод
и взима дейно участие в подготвянето на
Въстанието в Северозападна България
от 1850 г. ? избора на въстаническия комитет, сформирането на въстаническите чети и съставянето на оперативния план. Заедно с 232 други кнезове подписва и молба за помощ до сръбския княз
Александър Караджорджевич
. След избухването на въстанието на
29 май
1850
г. застава начело на отряд от 150 ? 200 въстаници, разположен около Момин брод и Дългошевци, който обаче е разбит от силни турски части настъпили откъм Лом. Остатъците от отряда, начело с Цеко войвода и Димитър Панов се присъединяват към отряда на Иван Кулин, който обаче отново е разбит при
Белоградчик
и при село Гърци (днес
Градец
).
След неуспеха на въстанието през 1851 г. застава начело на няколко мирни демонстрации във Видин, при една от които е арестуван. Три години престоява в окови във Видинската крепост, като е подложен на мъчения. Освободен е през 1853 г. след застъпничество на руското пратеничество начело с княз
Александър Меншиков
и емигрира във Влашко. Включва се като доброволец в
Кримската война
и участва в отбраната на
Севастопол
.
Участва в
Руско-турската война (1877 ? 1878)
. При освещаване на Самарското знаме на 6/18 май 1877 г. старият войвода Цеко Петков благославя светинята с думите ?Да помогне Бог на това свято знаме да премине от край до край нещастната българска земя. Всичко нечисто поганско И зло да бяга от страх пред него, а по дире му да настане траен мир и благоденствие!“. Войвода на
българска доброволческа чета
по време на Руско-турската война (1877 ? 1878). Проявява се при
Преминаване на Троянския отряд през Стара планина
.
[1]
След Освобождението е избран за народен представител от Ломски окръг (Видинска губерния) в
Учредителното събрание
. Участва в приемането на
Търновската конституция
. Народен представител в
I обикновено народно събрание
.
- ↑
Кузманов, Петър. ?Войводата Цеко Петков“, Военно издателство, София, 1989.