Хърс
(още
Хърсой
,
Хръс
,
Хорс
) е предполагаем
бог
на
слънцето
, почитан от
източните славяни
през
10 век
. Споменава се в ?
Начална руска летопис
“, ?
Слово за похода на Игор
“
[1]
, ?Слово и откровение святых апостолов“, ?Ходене на Богородица по мъките“ и ?О идолах Владимировых“. В ?Слово о покаянии“ се казва:
?
|
...иные по оукран?амь молятся емоу проклятым бълваном Переноу, Хърсоу, Мокъши, виламь...
[2]
|
“
|
Провъзгласен е за едно от шестте висши божества в пантеона на
киевския
княз
Владимир
, където е посочен веднага след
Перун
и преди
Даждбог
(в ?Начална руска летопис“). Така косвено може да се съди за важността на това божество.
Етимологията на името на бог Хърс сочи по всяка вероятност ирански произход и се свързва още в началото на 20 век от някои изследователи с иранското словосъчетание x
v
ar-x?a?ta ?сияйно слънце“, засвидетелствано в
авест.
x
v
ar?-x?a?t?m,
пехл.
xvar??t,
перс.
?????? [xor?id] ?слънце“ (Милер, Корш, Горяев
[3]
). Други изследователи (Абаев) смятат, че произходът на думата е свързан с
осет.
xorz/xwærz ?добър“
[4]
. Борис Рибаков свързва произхода на името Хорс с древноскитския (сколотския) период, докато Валентин Седов ограничива иранското (скито-сарматското) влияние на антите от периода на Черняховската култура (II?IV век).
В Северозападните
Родопи
езическият обичай Пеперуда е на
Летен Никулден
,
9 май
, когато е
надирът
на
Плеядите
. Доколкото той е бил предназначен за бог Перун, то за бога на светлината ? Хърс Жидовин, остава денят на техния
зенит
на
8 ноември
,
Архангеловден
. Няма научно задоволително обяснение за епитета ?жидовин“, но в контекста на фрагмент от фолклорната версия на мита за Сътворението, според който хората от първото поколение на човешкия род били несъразмерно високи, наречени ?житове“, ?жидовци“ (СбНУ 2, с. 164; СбНУ 3, с. 202), може да се приеме значението ?висок“ (?изправен“) в противовес на ?старец“ (?прегърбен“).
Съществуват фолклорни легенди, според които последователи на бог Хърс са местните жители на
Русенско
и
Беленско
?
хърцоите
(?хора на Хърс“, ?хърсови хора“).
Първородният син на княз
Борис I
е носел езическото име
Владимир-Расате
, за което има предположения, че произлиза от думата ?хръс“ (?Владимир-Хръсате“).
През
Втората българска държава
селището до съвременния
Разград
се е наричало Хръсград. Първата хипотеза за това название е, че носи отражение от славянското божество Хърс.
В България,
Егейска Македония
,
Кравара
и
Северна Добруджа
има още няколко населени места, които са наречени Хърсово. Наред с това в землището на с. Кипилово, община Котел, област Сливен, се намират останките на древна крепост, известна с името Хърсовград. Освен в апокрифа ?
Ходене на Богородица по мъките
“ името на божеството се споменава и в другите три основни паметника, които имат българска подложка ? ?Беседа на тримата светители“, ?Слово на Христолюбеца“ и ?Слово на тълкователя“ (в преписите от Новгород на последните два името се изписва също във формата Хърс). В ?
Беседа на тримата светители
“, той е наречен ?Хорсъ жидовинъ“, който заедно с ?елинския старец Перун“ е един от двамата ?ангела на мълнията“.
- ↑
Хорс
// Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера. dic.academic.ru. Посетен на 15 октомври 2009.
- ↑
Славянска митология
// World for dreamers. venihandmadeart.blogspot.com. Посетен на 5 февруари 2011.
- ↑
Хорс
// Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера. dic.academic.ru. Посетен на 15 октомври 2009.
- ↑
Абаев, В. Историко-этимологический словарь осетинского языка. т. 4. Ленинград. Наука 1989.
|
---|
| Славянски божества
| |
---|
| Духове и демони
| |
---|
| Легендарни герои
| |
---|
| Необикновени хора
| |
---|
| Магически растения
и животни
| |
---|
|