한국   대만   중국   일본 
Хърс ? Уикипедия Направо към съдържанието

Хърс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хърс
Характеристики
Описание бог на слънцето в славянската митология
Хърс в Общомедия

Хърс (още Хърсой , Хръс , Хорс ) е предполагаем бог на слънцето , почитан от източните славяни през 10 век . Споменава се в ? Начална руска летопис “, ? Слово за похода на Игор “ [1] , ?Слово и откровение святых апостолов“, ?Ходене на Богородица по мъките“ и ?О идолах Владимировых“. В ?Слово о покаянии“ се казва:

? ...иные по оукран?амь молятся емоу проклятым бълваном Переноу, Хърсоу, Мокъши, виламь... [2] “

Провъзгласен е за едно от шестте висши божества в пантеона на киевския княз Владимир , където е посочен веднага след Перун и преди Даждбог (в ?Начална руска летопис“). Така косвено може да се съди за важността на това божество.

Етимологията на името на бог Хърс сочи по всяка вероятност ирански произход и се свързва още в началото на 20 век от някои изследователи с иранското словосъчетание x v ar-x?a?ta ?сияйно слънце“, засвидетелствано в авест. x v ar?-x?a?t?m, пехл. xvar??t, перс. ?????? [xor?id] ?слънце“ (Милер, Корш, Горяев [3] ). Други изследователи (Абаев) смятат, че произходът на думата е свързан с осет. xorz/xwærz ?добър“ [4] . Борис Рибаков свързва произхода на името Хорс с древноскитския (сколотския) период, докато Валентин Седов ограничива иранското (скито-сарматското) влияние на антите от периода на Черняховската култура (II?IV век).

В Северозападните Родопи езическият обичай Пеперуда е на Летен Никулден , 9 май , когато е надирът на Плеядите . Доколкото той е бил предназначен за бог Перун, то за бога на светлината ? Хърс Жидовин, остава денят на техния зенит на 8 ноември , Архангеловден . Няма научно задоволително обяснение за епитета ?жидовин“, но в контекста на фрагмент от фолклорната версия на мита за Сътворението, според който хората от първото поколение на човешкия род били несъразмерно високи, наречени ?житове“, ?жидовци“ (СбНУ 2, с. 164; СбНУ 3, с. 202), може да се приеме значението ?висок“ (?изправен“) в противовес на ?старец“ (?прегърбен“).

Съществуват фолклорни легенди, според които последователи на бог Хърс са местните жители на Русенско и Беленско ? хърцоите (?хора на Хърс“, ?хърсови хора“).

Първородният син на княз Борис I е носел езическото име Владимир-Расате , за което има предположения, че произлиза от думата ?хръс“ (?Владимир-Хръсате“).

През Втората българска държава селището до съвременния Разград се е наричало Хръсград. Първата хипотеза за това название е, че носи отражение от славянското божество Хърс.

В България, Егейска Македония , Кравара и Северна Добруджа има още няколко населени места, които са наречени Хърсово. Наред с това в землището на с. Кипилово, община Котел, област Сливен, се намират останките на древна крепост, известна с името Хърсовград. Освен в апокрифа ? Ходене на Богородица по мъките “ името на божеството се споменава и в другите три основни паметника, които имат българска подложка ? ?Беседа на тримата светители“, ?Слово на Христолюбеца“ и ?Слово на тълкователя“ (в преписите от Новгород на последните два името се изписва също във формата Хърс). В ? Беседа на тримата светители “, той е наречен ?Хорсъ жидовинъ“, който заедно с ?елинския старец Перун“ е един от двамата ?ангела на мълнията“.

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. ↑ Хорс // Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера. dic.academic.ru. Посетен на 15 октомври 2009.
  2. ↑ Славянска митология // World for dreamers. venihandmadeart.blogspot.com. Посетен на 5 февруари 2011.
  3. ↑ Хорс // Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера. dic.academic.ru. Посетен на 15 октомври 2009.
  4. ↑ Абаев, В. Историко-этимологический словарь осетинского языка. т. 4. Ленинград. Наука 1989.

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Взето от ? https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хърс&oldid=12239247 “.