Хрононът е хипотетичен квант на времето ; неделима единица на времето, използвана в теории, които приемат неговата прекъснатост.

В стандартната квантовата механика , времето е непрекъсната величина. Но още в ранните години на формулирането ? се прави преположение, че и то би могло, подобно на енергията, да се състои от минимални неделими интервали. В този смисъл, през 1927 г. Робер Леви предлага схващането и термина за хронон . Първите разработки се появяват две десетилетия по-късно. ^[1]

Конкретен модел за хронона е бил предложен от Пиеро Калдирола през 1980 година. В работата му един хронон съответства на 2 × 10 ^?23 секунди. ^[2]

Стойността на хронона, отбелязвана като θ _0, се изчислява по формулата: ^[2]

${\displaystyle \theta _{0}={\frac {1}{6\pi \varepsilon _{0}}}{\frac {e^{2}}{m_{0}c^{3}}}\approx }$ 6,97 × 10 ^?24 с

където:

${\displaystyle \varepsilon _{0}}$ ? диелектрична проницаемост

e ? елементарен електрически заряд

${\displaystyle m_{0}}$ ? маса на електрон

c ? скорост на светлината във вакуум .

Кордиола, както и други физици смятат, че моделът на прекъснато време може да бъде полезен, напр. в квантовата гравитация (т.е. общата теория на относителността съчетана с правила за квантуване). ^[3]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Тази статия, свързана с физика , все още е мъниче . Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.