Хосе? Мари?я Баке?ро Ескуде?ро
(на
испански
:
Jose Maria Bakero Escudero
), по-популярен като
Хосе Мари Бакеро
или просто
Бакеро
е бивш
испански
футболист
, играл като атакуващ
полузащитник
, и настоящ треньор по футбол.
С
испанския национален отбор
участва на две
световни
и едно
европейско първенство
.
В началото на 90-те години като състезател на
Барселона
е част от
?Дрийм тийма“
на
Йохан Кройф
[1]
с който печели четири поредни шампионски титли на
Примера дивисион
, две
купи на Краля
, четири
суперкупи на Испания
, една
Шампионска лига
, една
Суперкупа на УЕФА
и две
купи на носителите на национални купи
.
През 17-годишната си професионална кариера изиграва 483 срещи в испанската
Ла Лига
, в които отбелязва 139 гола и печели общо 18 титли. През 2000 г. започва треньорска кариера.
Хосе Мари Бакеро започва да тренира футбол в Реал Сосиедад. На
6 септември
1980
г., когато е само на 17 години прави своя дебют за първия състав при загубата с 2:3 от
Валенсия
. Завършва дебютният си сезон с цели 27 мача и спечелена шампионска титла на Испания. През следващия сезон отново става шампион и печели
суперкупата на Испания
.
В продължение на осем години (между 1980 и 1988 г.) Бакеро е част от легендарния отбор на Реал Сосиедад който печели последователно две шампионски титли, една купа и една суперкупа на Испания, а съотборници са му
Хесус Мари Самора
,
Чики Бегиристайн
,
Лопес Уфарте
,
Лопес Рекарте
и един от най-добрите вратари на Испания за всички времена -
Луис Арконада
.
[2]
В последния си сезон с екипа на клуба Хосе Мари Бакеро отбелязва 17 гола в Примера дивисион и става трети голмайстор на
Трофей Пичичи
за
сезон 1987-88
след
Уго Санчес
и
Рубен Соса
, а след него остават нападатели като
Хулио Салинас
и
Гари Линекер
.
През лятото на 1988 г. заедно със своите съотборници
Чики Бегиристайн
и
Лопес Рекарте
преминават във водения от тандема
Йохан Кройф
/
Карлос Рексач
отбор на Барселона за да се превърнат в част от т.нар.
?Дрийм тийм“
на клуба.
[3]
С отбора на Барселона постигна най-добрите успехи в своята кариера. Играе пет европейски финала, печели четири поредни шампионски титли на
Примера дивисион
, две
купи на Краля
, четири
суперкупи на Испания
, една
Шампионска лига
, една
Суперкупа на УЕФА
и две
купи на носителите на национални купи
.
Бакеро записва общо 30 мача за Испания в които отбелязва 7 гола.
Дебютът му за националния отбор е на 14 октомври 1987 г. в квалификационен мач за
европейско първенство
срещу състава на
Австрия
.
[4]
Месец по-късно в мач от същите квалификации отбелязва
хеттрик
за победата с 5:0 срещу
Албания
.
[5]
Впоследствие играе на самото
Евро 88
, представлява нацията и на две
световни първенства по футбол
, през
1990
и
1994
г.
След края на състезателната си дейност през 1997 г. Бакеро започва кариера като треньор, първоначално като асистент в треньорския щаб на
Барселона
. Бил е част от екипите на
Лоренцо Сера Ферер
и
Луис ван Гаал
.
Първият му опит като старши треньор е през сезон 2004-05, когато води ?Б“ отбора на Малага и го спасява от изпадане в по-долни дивизии. През август 2005 г. става спортно-технически директор на
Реал Сосиедад
, а през следващата година е негов старши треньор. Поради слаби резултати е уволнен от поста си на 26 октомври 2006 г.
[6]
През сезон 2007?08 е асистент на
Роналд Куман
във
Валенсия
.
[7]
През сезон 2009?10 поема закъсалия
полски
Полония Варшава
, като го спасява от изпадане, но след края на сезона напуска поради конфликт с президента на клуба.
[8]
През ноември 2010 г. е назначен за треньор на шампиона
Лех Познан
.
[9]
Отбора току-що е загубил третия квалификационен кръг на
Шампионската лига
и е уволнил треньора си. С Бакеро начело Лех преодолява плейофа и се класира за груповата фаза на
Лига Европа
. Завършва на второ място с 11 точки колкото имат и
Манчестър Сити
, но с по-лоша голова разлика и пред отбори като
Ювентус
и
Ред Бул Залцбург
. Отпада на 1/16 финалите от бъдещия финалист
Спортинг Брага
. Уволнен е на 25 февруари 2012 г. след загубата с 3:0 от
Рух Хожов
.
От началото на 2013 г. Бакеро поема
перуанския
Клуб Хуан Аурих
.
[10]
- Реал Сосиедад
- Барселона
Хосе Мари Бакеро има още 10 братя. По-големите Иняки, Сантяго и Хосе Хавиер също са футболисти, както и по-малките от него Йон и Изиар.
[11]
От тях само двама стигат до професионалния футбол. Със
Сантяго Бакеро
са съотборници в Сосиедад
[12]
, а Йон Бакеро играе за
Алмерия
и ?Б“ отбора на
Барселона
.
[13]
По-късно е негов асистент в
полските
Полония Варшава
и
Лех Познан
.