Холандската война
(на
английски
:
Franco-Dutch War
; на
нидерландски
:
Hollandse Oorlog
; на
френски
:
La Guerre de Hollande
) се води в
западна Европа
от
1672
до
1678
г. От едната страна воюват
Франция
на
Луи XIV
и
Англия
(в началото), а от другата ?
Холандия
,
Австрия
,
Испания
и редица малки германски държавици. Войната завършва с победа на Франция.
След възкачването на трона на Луи XIV през
1643
г. Франция е във възход и се стреми да се възползва от нарастващата си сила, за да спечели определени териториални придобивки. Като основен противник тя продължава да вижда отслабващата Испания и през
1667
г. при първия сгоден случай я напада (виж
Деволюционна война
). До този момент Нидерландия, Англия и
Швеция
винаги са поддържали Франция срещу Испания, тъй като са считали Испания за хегемон и за заплаха. Но френските успехи през 1667 г. са толкова големи, че те преоценяват отношението си и за пръв път виждат Франция като агресивна и опасна държава.
[1]
Те създават съюз против нея (
Троен съюз
) и принуждават Луи XIV да се откаже от намеренията си. Той отстъпва, но е възмутен срещу предателството на Холандия, с която има съюзен договор. Тъй като не е имал агресивни намерения срещу друга държава освен Испания, френският крал не разбира защо му е било попречено. Именно в това са причините за Холандската война ? Луи решава да отмъсти на Холандия и да я неутрализира като сила, способна да подкрепя Испания.
Франция се подготвя за войната много внимателно. Тя се стреми да разруши Тройния съюз и да изолира Холандия, за да може след това с бърз удар да я унищожи. На
1 юли
1670
г. Луи XIV успява да привлече на своя страна английския крал
Чарлс II
, като срещу значителна сума го уговаря да действат заедно против Холандия (договора от Дувър).
[2]
В същото време купува с пари и
неутралитета
на
Швеция
. Окупира областите
Елзас
и
Горна Лотарингия
, за да защити тила си. Всичко това остава в тайна за холандския лидер
Ян де Вит
, който почти до нападението не подозира за надвисналата опасност.
На 6 май 1672 г. 120-хилядна френска армия (огромна сила за това време) навлиза в
Испанска Нидерландия
под командата на херцозите
Конде
и
Люксамбур
.
[3]
Само за няколко дни тя стига до холандска територия, прехвърля се през
Рейн
и излиза в гръб на малобройната (около 40 000 души) и лошо организирана холандска армия, която се командва от
щатхаутера
на Нидерландия
Уилям III
.
[4]
Тя не може да отстъпи към
Амстердам
, така че изчаква в провинцията
Оверейсел
какво ще се случи. На 23 юни французите превземат
Утрехт
, а до края на месеца стигат до големия залив
Зойдезее
в непосредствена близост до Амстердам и
Хага
. На 3 юли Ян де Вит, чувствайки се в безизходица, се решава на отчаяна постъпка ? той нарежда да се отворят шлюзовете на дигите, които задържат водите над отвоюваните от морето земи и умишлено предизвиква наводнение. Макар то да спасява столиците, загиват много хора, а две провинции са съсипани.
[5]
Това довежда до
революция
през август, до зверското убийство на Ян де Вит и до поемането на властта от Уилям III, тогава само на 22 години. Уилям III е много по-войнствено настроен и представлява сериозен противник на френския крал.
Докато французите са принудени да спрат по такъв брутален начин, английският флот организира
десант
, с който Нидерландската република да бъде довършена. Войната по море е известна също като
Трета англо-холандска война
. Тя е решена на 21 юли 1673 г., когато прочутият нидерландски адмирал
де Ройтер
(най-успешният адмирал в холандската история) побеждава съюзниците край остров
Тексел
.
[6]
Там французите изоставят англичаните сами на съдбата, което скоро довежда до оттеглянето на Англия от войната. От друга страна
Австрия
и
Бранденбург
се притичват на помощ на Холандия, но твърде неуверено. Вялите военни действия през втората половина на 1673 г. са без особено значение. Освен това срещу тях е изпратен опитният маршал
Тюрен
, който парира всички по-енергични инициативи. Съюзът на тези държави срещу Франция, известен като Първа Хагска коалиция, скоро се разпада.
През 1673 г. се водят преговори в
Кьолн
, на които Луи XIV се явява с искреното желание за мир, но с много високи искания. Ако имаше насреща си Ян де Вит, той може би би успял, но Уилям III е войнствено настроен, а освен това войната му е необходима, за да поддържа властта му. Тези преговори се провалят и Франция се оказва сама срещу нов съюз (Втора Хагска коалиция), в която влизат Нидерландия, Испания, Австрия и Бранденбург. Луи приема да продължи войната, която се води на три фронта ? в Нидерландия, по Рейн и в
Пиренеите
.
Първата задача на Франция, когато се очертава продължителна война, е да окупира испанското владение по своите източни граници
Франш-Конте
. Това е извършено от самия крал през 1674 г. при минимална съпротива от страна на испанските власти и местното население.
В Нидерландия французите определено доминират под командата на
Конде
и
Люксамбур
. Още през 1673 г. те се оттеглят от територията на Холандия и се отказват от плана за нейното унищожаване. Сега те се концентрират върху идеята да завладеят колкото се може повече територии, най-вече за сметка на Испания. През 1674 г. те печелят трудна победа при
Сенефе
, възползвайки се от противоречията между генералите в армията на съюзниците.
[7]
След това напрежението там спада и като главен военен театър се очертава Рейн.
С малката си армия Тюрен навлиза в Германия и побеждава бранденбургците при
Зинсхайм
, после се оттегля зад реката. Когато противниците му, вече обединени с австрийците, го последват, той ги изненадва през януари 1675 г. и отново ги побеждава при
Тюркхайм
.
[8]
Макар че успехите му не са категорични, той принуждава германците да отстъпят, поради което лично е приет от Луи XIV, за да получи благодарност. Още през същата година обаче в едно друга сражение той пада убит и това предизвиква криза във френското командване по Рейн. Съюзниците обаче също се отказват от идеята да нахлуват във Франция оттам.
В началото на 1675 г. Франция вкарва последния си дипломатически коз във войната ?
Швеция
. Срещу солидни
субсидии
шведите нападат Бранденбург, но през юни претърпяват толкова унизително поражение при
Фербелин
, че бранденбургския
курфюрст
се прочува по цяла
Европа
, а Швеция е нападната също от
Дания
, така че се налага да се отбранява. Все пак Франция печели оттеглянето на бранденбургците от военните действия и на част от нидерландския флот. След този епизод Луи XIV осъзнава, че няма вече кой да му се притече на помощ и ще трябва да победи само чрез сила.
В Испания френският крал изпраща своя талантлив маршал
Шомберг
, който превзема
Фигерас
и
Херона
, но не успява да стигне до
Барселона
. През 1674 г. избухва въстание в
Месина
,
Сицилия
, която по това време е испанско владение. Въстаниците се обръщат с молба към Луи XIV да анексира острова и той изпраща на помощ силна
ескадра
, начело с
Абрам Дюкен
.
[9]
Испанците също викат на помощ холандски флот, оглавен лично от де Ройтер. В битката при
Аугуста
де Ройтер пада убит от оръдейно
гюле
(също като Тюрен) и след това за Дюкен не представлява трудност да подпали холандско-испанския флот. Въпреки това той не подкрепя достатъчно въстаниците и когато се оттегля, испанците си връщат целия остров.
През 1677 и 1678 г. военните действия по Рейн се поемат от
Франсоа дьо Креки
от френска и херцога на Лорен от имперска страна. След много перипетии Креки превзема Фрайбург и побеждава при Райнвелд (юли 1678), така че възпрепятства всякакво нахлуване във Франция.
[10]
През това време г. маршал
Люксамбур
печели решителна победа в Нидерландия (
битката при Касел
) и отваря път към покоряването на цялата област от Франция. Толкова много крепости са превзети от французите, че испанската власт в
Брюксел
остава островче сред френско море. Когато през 1678 г. огънят навсякъде е прекратен, французите определено имат надмощие и контролират множество чужди земи.
Основна статия:
Неймегенски договори
Както е характерно за войните от това време, мирните преговори започват три години преди края на войната и съпътстват военните действия. Когато някоя от страните постигне надмощие, тя увеличава исканията си при преговорите.
През 1677 г. започва работа мирната конференция в нидерландския град
Неймеген
. Съюзниците искат Луи XIV да се върне в границите си преди войната, но успешната за французите кампания през 1678 г. дава основание на френския крал да бъде смел.
[11]
Неговият представител граф
д'Естрад
издига претенции към цялата област
Франш Конте
и към редица крепости в Нидерландия. Това означава, че териториалните загуби ще бъдат само за Испания. Вижда се стратегията на Франция да раздели враговете си, като ощети само един от тях. Луи печели пълна победа в тази дипломатическа игра, тъй като нидерландците, доволни, че се отървават без загуби и дори без промяна на търговските си преференции, бързо се съгласяват.
Генералните щати
на Нидерландската република подписват мира с Франция на 10 август 1678 г. при яростното несъгласие от страна на Уилям III, който четири дни след мира атакува французите при
Монс
с надеждата да провокира продължение на войната. Едва след неуспеха в това начинание той се примирява.
Договорът с Испания от 17 септември е постигнат при безпомощна ярост от страна на победените, които биват наказани жестоко заради съчувствието си към нидерландците. Испания изгубва цялото Франш Конте (16 000 кв. км), както и 14 крепости в Нидерландия (
Валансиен
,
Камбре
,
Сент Омер
и
Ипр
), но получава други в замяна. Като цяло тук Франция придобива само 3800 кв. км земи с предимно стратегическо значение.
[12]
В
Рейнланд
договорът със
Свещената Римска империя
отнема
Филипсбург
от Франция за сметка на
Фрайбург
, но не внася никакви съществени промени. Равносметката за Франция е около 22 000 кв. км разширение, което е по-малко от 5% от площта ?, но това е постигнато срещу впечатляваща коалиция. Така че най-важната полза на Франция и нейния крал е постигнатото надмощие в Европа и откриването на нови възможности и налагане на власт.
- ↑
Б. Гаврилов,
Война и мир. Кризи, войни и дипломация в Европа 1559 ? 1918 г
., София 2016, с. 217 ? 219
- ↑
Виж текста в
English Historical Documents
, ed. by Andrew Browning, London 1953, vol. 8, pp. 863 ? 867
ISBN 978-0-415-35097-6
- ↑
M. C. Trevelyan,
William the Third and the Defence of Holland 1672 ? 1674
, London 1930, p. 147
- ↑
За него подробно Stephen Baxter,
William III
, London 1966
- ↑
M. C. Trevelyan,
op. cit
., p 176
- ↑
P. Padfield,
Tide of Empires. The decisive Naval Campaigns in the Rise of the West
, vol. II, pp. 84
- ↑
Baxter,
op cit
., pp. 116 ? 118
- ↑
Подробно за Тюрен виж M. Weygand,
Turenne
, Paris 1929
- ↑
Х. Нойкирхен,
Морската мощ в огледалото на историята
, Варна 1985, с. 161
- ↑
Франсоа Волтер,
Векът на Луи Х?V
, том 1, София 2015, с. 167
ISBN 978-619-152-658-1
- ↑
Vincent Cronin,
Louis XIV
, London 1967, p. 205
- ↑
Major Peace Treaties of Modern History 1648 ? 1967
, vol. 1, New York 1967, p. 135