Община Хисаря
се намира в
Южна България
и е една от съставните
общини
на
област Пловдив
.
Общината е разположена в северозападната част на
област Пловдив
. С площта си от 549,55 km
2
заема 3-то място сред 18-те общините на областта, което съставлява 9,17% от територията на областта. Границите ? са следните:
Релефът на общината е разнообразен ? от равнинен в южната част, през хълмист в централната до ниско и средно планински в северната. Територията ? попада в пределите на
Горнотракийската низина
и части от
Същинска Средна гора
.
Южните райони на община Хисаря се заемат от крайните северните части
Пазарджишко-Пловдивското поле
на Горнотракийската низина, с надморска височина между 300 и 450 m. Южно от
язовир Пясъчник
, на границата с
община Съединение
, в коритото на река
Пясъчник
се намира най-ниската ? точка ? 254 m н.в.
Останалите централни и северни райони на общината са заети от дългите и полегати южни склонове на
Същинска Средна гора
, като северната граница на общината с
община Карлово
преминава по билото на планината. Тук, на границата с
община Карлово
, в най-северната точка на общината се издига връх
Шилигарка 1577 m
? най-високата ? точка. На изток билото на
Същинска Средна гора
постепенно се понижава и югоизточно от село завършва при долината на река
Стряма
.
В най-източната част на община Хисаря, по границата с
община Карлово
, на протежение от около 9 km протича част от горното течение на река
Стряма
.
От
Същинска Средна гора
извират и текат на юг множество малки реки и потоци, които навлизайки в
Горнотракийската низина
успокояват течението си и водите им се отклоняват в изградените напоителни системи. Около 2/3 от територията на общината попада във водосборния басейн на река
Пясъчник
. Тя води началото си западно от връх Шилигарка в
Същинска Средна гора
и до село
Старосел
тече на югоизток в дълбока и залесена долина. След селото завива на юг, навлиза в
Горнотракийската низина
и след около 5 km излива водите си в големия
язовир Пясъчник
. След изтичането си от язовира реката напуска пределите на общината и навлиза в
община Съединение
. В северозападния ръкав на
язовир Пясъчник
се влива река
Калаващица
, която протича през село
Мало Крушево
и води началото си от
община Стрелча
.
Северно от град
Хисаря
, под връх Карасиври извира
Каварджиклийска река
(24 km). Тя минава през центъра на града и южно от него пълни с водите си язовир ?Синята река“. След изтичането си от язовира навлиза в
Горнотракийската низина
, минава през село
Черничево
, завива на югоизток и напуска пределите на общината, като се влива отдясно в река
Стряма
.
На територията на община Хисаря се срещат:
- представители на евросибирските видове:
лин
и
каракуда
? от рибите,
саблеклюн
? от птиците,
воден плъх
? от бозайниците;
- представители на централноевропейските видове:
голям гребенест тритон
,
обикновен тритон
,
червенокоремна бумка
,
жълтокоремна бумка
,
обикновена чесновница
,
дъждовник
? от земноводните,
медянка
? от влечугите,
златка
,
дива европейска котка
,
лешников сънливец
и
обикновен сънливец
? от бозайниците;
- представители на семействата:
Ястребови
,
Соколови
,
Сови
,
Дроздове
,
Завирушки
,
Орехчеви
,
Сврачки
,
Синигери
,
Зидарки
,
Дърволазки
,
Стърчиопашки
,
Чучулиги
,
Врабчови
,
Чинки
,
Кълвачи
,
Лястовици
,
Щъркели
и др.
[1]
Следните видове:
благороден елен
,
елен лопатар
,
сърна
;
дива свиня
;
заек
;
катерица
;
съсел
;
вълк
,
чакал
,
лисица
;
дива котка
;
белка
,
черен пор
,
язовец
;
невестулка
(защитен вид);
колхидски фазан
(отглежда се във фазанарии),
яребица
,
пъдпъдък
,
гривек
,
гургулица
,
гугутка
,
горски бекас
(рядък вид),
зеленоглава патица
,
голяма белочела гъска
,
зимно бърне
,
лятно бърне
;
шаран
,
каракуда
,
кефал
,
червеноперка
,
уклей
.
[1]
Площта на горите на територията на община Хисаря е 202 km².
Преобладават следните дървесни видове:
бял бор
;
смърч
;
бук
;
келяв габър
;
акация
;
габър
;
черен бор
;
дугласка ела
;
зимен дъб
;
благун
;
космат дъб
;
цер
; други широколистни видове.
По бреговете на реките и долната част на склоновете са се настанили някои по-влаголюбиви видове като
елши
,
тополи
и
трепетлики
. Върху най-стръмните терени естествената горска растителност се състои от насаждения с преобладаващи видове ? космат дъб и
келяв габър
, смесени с
мъждрян
,
клен
, по-рядко от слабо продуктивни цер, благун, габър,
бряст
и др.
В горите никнат различни видове гъби, горски плодове и билки като: жълт кантарион, червен кантарион, съсънка, бял равнец, жълт равнец, иглика, мащерка, ружа, бъз, шипка, глог, липов цвят и много други.
[1]
- Защитена местност ?Барикадите“ ? прекатегоризирана е със заповед № РД ? 332/31.03.2003 г. на министъра на Околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено със заповед № 77/03.02.1986 г. на председателя на КОПС, в защитена местност. Намира се в землищата на гр.
Копривщица
, община
Копривщица
и на село
Старосел
, община Хисаря. Защитената местност е с площ 119,7 ха и е обявена за такава с цел опазване на вековна букова гора и характерен ландшафт с широколистни гори и ливадни съобщества;
- Защитена местност ?Чивира “ ? прекатегоризирана е със заповед № РД ? 326/31.03.2003 г. на министъра на Околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено със заповед № 356 от 05.02.1966 г. на председателя на КГГП в защитена местност. Намира се в землищата на с. Старосел, община
Хисаря
и с.
Каравелово
, община
Карлово
. Площта на защитената територия е 106,5 ха. Обявена е за такава с цел опазване на вековната букова гора и характерен ландшафт с широколистни горски и ливадни съобщества;
- Природната забележителност ?Дванадесетте дръжкоцветни дъба“ ? обявена е за такава със Заповед № 18/8 януари 1981 г. на КОПС при МС. Намира се в местността ?Гереня“, землището на с.
Паничери
, община Хисаря. Площта на природната забележителност е 20 ха. Частна собственост. Съгласно изискванията на Закона за защитените територии, природната забележителност следва да бъде категоризирана в защитена местност. Дъбовете с чаплова колония, които са на възраст над 200 г., се намират в частни ливади, които през есенно-зимния период се използват за пасище от местното население.
[1]
Общината се състои от 12
населени места
. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:
[2]
Населено място
|
Пребр. на населението през 2021 г.
|
Площ на землището (в км
2
)
|
Забележка (старо име)
|
Населено място
|
Пребр. на населението през 2021 г.
|
Площ на землището (в км
2
)
|
Забележка (старо име)
|
Беловица
|
255
|
55,229
|
Дъбги герен, Бяловица
|
Ново Железаре
|
200
|
18,798
|
Демирджилер ? Нова махла
|
Красново
|
652
|
54,394
|
|
Паничери
|
795
|
33,550
|
Паничере
|
Кръстевич
|
385
|
47,777
|
Горно Османово, Кръстьович
|
Старо Железаре
|
472
|
34,209
|
Демирджилере
|
Мало Крушево
|
110
|
10,836
|
Армутлии, Крушово
|
Старосел
|
970
|
127,069
|
Старо ново село
|
Михилци
|
181
|
26,238
|
|
Хисаря
|
6127
|
90,115
|
Хисар-Момина баня
|
Мътеница
|
104
|
33,035
|
Айрене
|
Черничево
|
341
|
18,297
|
Дудене
|
- приказ № 88/обн. 18.02.1885 г. ? преименува с. Горно Османово на с. Кръстьович;
- през 1892 г. ? преименувано е с. Армутлии на с. Крушово от населението без административен акт;
- през 1900 г. ? заличено е с. Саламатларе без административен акт поради изселване;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. ? преименува с. Дълги герен на с. Бяловица;
- ? преименува с. Синджирлии на с. Веригово;
- ? преименува с. Даваджово на с. Миромир;
- ? преименува с. Хисар кюселере на с. Момина баня;
- ? преименува с. Айрене на с.
Мътеница
;
- ? преименува с. Демирджилер ? Нова махла на с.
Ново Железаре
;
- ? преименува с. Демирджилере на с.
Старо Железаре
;
- ? преименува с. Старо ново село на с.
Старосел
;
- ? преименува с. Дудене на с.
Черничево
;
- Указ № 50/обн. 04.07.1942 г. ? обединява селата Хисар и Момина баня в едно ново населено място ? с. Хисар-Момина баня;
- през 1956 г. ? осъвременено е името на с. Кръстьович на с.
Кръстевич
без административен акт;
- Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. ? преименува с. Хисар-Момина баня на с. Хисаря и го признава за гр.
Хисаря
;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. ? отстранява грешката в името на с. Бяловица на с.
Беловица
;
- ? уточнява името на с. Паничере на с.
Паничери
;
- Указ № 1055/обн. 17.12.1968 г. ? преименува с. Крушово на с.
Мало Крушево
;
- Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. ? заличава селата Веригово и Миромир и ги присъединява като квартали на гр.
Хисаря
.
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на
етническите групи
според
преброяването на населението през 2011 г.
, по населени места (подредени по численост на населението):
[3]
- балнеотуризъм
? на базата на минералните извори в град Хисаря и село Красново са построени много балнеоцентрове и санаториуми. Провеждат се лечебни процедури при редица заболявания. В новите хотели се предлагат и спа-процедури за релакс и удоволствие ? ароматерапия, таласотерапия, фитотерапия, класически и източни масажи, музикотерапия и други. Лечебният ефект на хисарската минерална вода е научно доказан;
- конгресен туризъм
? в град Хисаря има много добри условия за конгреси, семинари и делови срещи. В големите хотели има оборудвани зали с модерна техника, предлагат се допълнителни услуги и високо качество на обслужването. Организират се съпътстващи спортни и развлекателни програми;
- еко- и пешеходен туризъм
? около Хисаря и в селата, разположени в подножието на Средна гора има добри възможности за леки пешеходни преходи, наблюдения на птици, диви животни и защитени растителни видове в естествената им среда. Хижите са подходящи за еко-семинари и ?горски училища“;
- селски туризъм
? в малките села в подножието на Средна гора има стари къщи, запазени традиции и богата история. Анимационните програми на Информационния туристически център предлагат запознаване с бита и обичаите на местното население; изучаване на традиционни занаяти, народни танци и българска кухня; участие в домашните задължения на стопаните; дегустации на домашни вина;
- ловен туризъм
? общината има идеални условия за лов и риболов ? 4 ловни полета с разнообразен дивеч и десетки чисти и зарибени язовири. Ловното дружество разполага с техника и водачи.
[1]
В югоизточната част на общината преминава последният участък от 11 km от трасето на жп линията
Долна махала
?
Хисаря
.
През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от
Републиканската пътна мрежа на България
с обща дължина 69,4 km:
- Библиотека ?Иван Вазов“ ? гр. Хисаря;
- НЧ ?Гео Милев ? 1907 г.“ ? с. Старосел;
- НЧ ?Искра ? 1938 г.“ ? гр. Хисаря;
- НЧ ?Соколов ? 1919 г.“ ? с. Паничери;
- НЧ ?Отец Паисий ? 1926 г.“ ? с. Красново;
- НЧ ?Антон Билкин ? 1929 г.“ ? гр. Хисаря;
- НЧ ?Ечо Неделев ? 1931 г.“ ? с. Черничево;
- НЧ ?Иван Вазов ? 1904 г.“ ? гр. Хисаря;
- НЧ ?Искра ? 1938 г.“ ? гр. Хисаря;
- НЧ ?Л. Каравелов ? 1910 г.“ ? с. Беловица;
- НЧ ?Н. Й. Вапцаров ? 1927 г.“ ? гр. Хисаря;
- НЧ ?Н. Й. Вапцаров ? 1928 г.“ ? с. Ново Железаре;
- НЧ ?Светлина ? 1938 г.“ ? с. Мало Крушево;
- НЧ ?Страхил ? 1903 г.“ ? с. Кръсевич;
- НЧ ?Тодор Д. Пашкулов ? 1928 г.“ ? с. Старо Железаре;
- НЧ ?Хр. Ботев ? 1925 г.“ ? с. Михилци.
[5]
- Общински ?Медицински център-? Хисар“ ЕООД ? осигурява специализирана помощ и диагностика;
- Болница за рехабилитация ВМА ? София ? филиал Хисар;
- Болница за рехабилитация МВР ? филиал Хисар;
- Болница за рехабилитация СБРНК ? филиал Хисар.
Всички болнични заведения разполагат с добре оборудвани бази за физиотерапия и балнеология, даващи възможност за профилактика и лечение на редица заболявания.
[7]