Х?нрик Виеня?вски
или
Веня?вски
[1]
(на
полски
:
Henryk Wieniawski
) е полски
цигулар
, педагог и
композитор
. Изкуството му е виртуозно със склонност към поетична вглъбеност. Пише музика само за цигулка. Автор е на 2 концерта за цигулка,
полонези
,
мазурки
, вариационни творби, етюди и др. Роден е в семейство на полски евреи. Неговият талант е забелязан рано. Завършва
Парижката консерватория
през 1846 г.
Дядото на Виенявски, с еврейски произход, Хершек Мейер Хелман, бил бръснар от Венява, тогава самостоятелен град близо до
Люблин
. Баща му ? Волф Хелман сменя името си на Тадеуш Венявски, за да се впише в полското общество. Името си сменя на квартала, в който живее ? Венява. Преди да получи медицинската си диплома се покръства. Тадеуш Венявски показва особени заслуги в Ноемврийското въстание, за което двукратно е удостоен с Военен кръст. От връзката на д-р Виенявски и дъщерята на еврейски доктор от Варшава Юзеф Волф (Регина ? сестра на живеещия в
Париж
пианист и композитор Едвард Волф) на бял свят се появява гениалният цигулар.
Домът на семейство Виенявски е като истински любелски салон. Посещават го различни артисти, провеждат се концерти, литературни срещи и дискусии. Това оказва влияние не само на Хенрик Виенявски, но и на двамата му братя, по-старият от които, Юлиан Венявски, става писател и публицист, а по-младият, Юзеф Венявски, се посвещава на пианото.
Първата учителка на Хенрик е неговата майка, после се обучава при Ян Хорнзел, цигулар на Театър Велки във
Варшава
, а след това при
Антони Парис
и
Станислав Сервачински
, солист и концертмайстор на Будапещенската опера. През 1843 г., когато е на осем години, заминава за Париж, където първоначално учи под ръководството на Клавел, а след година се мести в Парижката консерватория. На 11-годишна възраст завършва консерваторията с първа награда и златен медал. След това в продължение на две години продължава своето обучение при Масарт. След това 2 месеца изнася концерти в
Санкт Петербург
. През 1849 г. отново заминава за Париж, където учи отново в Консерваторията за композитор и отново завършва с отличие. През същата година се среща с
Ференц Лист
и
Карол Липински
.
През 1850 г., заедно със своя брат Юзеф, започва концертната си дейност, във всички по-големи градове на Руската империя, след това в много европейски страни, като навсякъде предизвиква неописуеми емоции. След много успехи, през 1860 г. приема функцията на първа цигулка в царския двор и солист на Руското музикално общество. Едновременно с това преподава цигулка в т.нар. музикални часове на това общество, които през 1862 г. се трансформират в консерватория. Тук със своята няколкогодишна успешна педагогическа дейност оформя ядрото на петербурската цигуларска школа, която е развита от
Леополд Ауер
в прекрасна руска школа. Всяка година в продължение на 3 ? 4 месеца изнася концерти в други европейски страни (между които
Холандия
,
Белгия
,
Англия
). През 1860 г. се жени за Изабела Хемптън, на която посвещава
Легенда оп.17
.
През 1872 г., след 12 г. напуска Русия и заедно с
Антон Рубинщайн
заминават на голямо турне в САЩ. В продължение на 8 месеца изнасят 215 концерта. Виенявски остава в Америка до 1874 г. като изнася концерти с известната певица Паулина Лукка. След завръщането си в Европа през 1874 г. започва педагогическа дейност в консерваторията в
Брюксел
като заместник на
Анри Вийотан
до септември 1877 г. (негов ученик е и Йожен Изаи). В резултат на засилващите се сърдечни проблеми и прекомерно затлъстяване в последните години от своя живот концертира седнал. Умира в Москва. Погребан е във Варшава. В погребалното шествие участват 40 хиляди души.
От 1935 г. на всеки 5 години (с изключение на периода на окупация) се провежда Международен конкурс за цигулари на името на Хенрик Виенявски, предназначен за цигулари до 30-годишна възраст. Първият конкурс се провежда във Варшава, по инициатива на Адам Виеняваски, племенник на известния цигулар. Вторият конкурс се провежда през 1953 г. в
Познан
, където се провеждат до днес.
Виенявски е ценен не само като виртуоз, който разполага с техника, но също така и като голям лирик. Често го описват като поет цигулар. Той е последният виртуозен цигулар, който остава в историята на музиката и като композитор.
Започва да композира още като дете. В следващите години композира за лично удоволствие, като понякога публикува своите творби. Благодарение на Виенявски в репертоара на цигуларите навлиза Полонезата. Стилизира също така и Мазурката.
Най-голяма популярност придобива
Концерт за цигулка d-moll op. 22
. След концертите на
Паганини
, това е най-често записвания и изпълняван концерт за цигулка написан от виртуоза. Идеята за тази творба се ражда още през зимата на 1855 г., но е реализирана едва след 7 години. По-ранният,
Концерт за цигулка fis-moll
композиран от 8-годишния Виенявски, е по-малко популярна.
Сред виртуозните му творби най-често днес се изпълнява
Scherzo-Tarantella
. Голяма популярност придобива и
Fantazja faustowska
(?Фаустовска фантазия“), композирана щест години след премиерата на операта на
Шарл Гуно
. Тогава много композитори разработват мелодии от операта
Фауст
(Анри Вийотан, Алард, Сарасате), но днес се изпълнява предимно варианта на Виенявски. Лиризмът в творчеството на Виенявски се проявява и в
Легенда
, изпълнявана не само в оригиналната версия на цигулка с оркестър, а по-често и с пиано, композирана най-вероятно като израз на любовта му към Изабела Хемптън, бъдещата му жена.
- ↑
Правилна транскрипция на името.
Нормативен контрол
![Редактиране в Уикиданни](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/10px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png) | |
---|
|