Франсоа д'Алансон

Франсоа д'Алансон
Francois de France
	Франсоа д'Алансон Francois de France
херцог Д'Алансон, ; херцог Д'Анжу
Роден	Еркюл-Франсоа дьо Валоа-Ангулем 18 март 1555 г. Сен Жермен ан Ле, Франция
Починал	19 юни 1584 г. (29 г.) Шато Тиери , Франция
Погребан	Базилика ?Сен Дени“ , Сен Дени , Франция
Герб
Семейство
Род	Валоа
Баща	Анри II
Майка	Катерина де Медичи
Братя/сестри	Елизабет дьо Валоа ; Жана от Франция (1556) ; Клод дьо Валоа ; Диан Френска ; Франсоа II ; Луи дьо Валоа ; Шарл IX ; Анри д'Ангулем ; Анри III ; Маргьорит дьо Валоа
	Франсоа д'Алансон в Общомедия

Франсоа д'Алансон (на френски : Francois de France ), роден Еркюл-Франсоа дьо Валоа-Ангулем, херцог Д'Алансон и херцог Д'Анжу (на френски : Hercule Francois de Valois-Angouleme ; * 18 март 1555 , Сен Жермен ан Ле , Франция ; † 19 юни 1584 , Шато Тиери , Франция) е най-малкият син на френския крал Анри II и съпругата му Катерина де Медичи .

Живот [ редактиране | редактиране на кода ]

Ранни години [ редактиране | редактиране на кода ]

Израства като красиво дете, но на 11-годишна възраст се разболява от шарка, която обезобразява лицето му. Заради обезобразения си вид и леко изкривения си гръбнак, което не подхожда на рожденото му име Еркюл ( Hercles ), по-късно той променя името си на Франсоа в чест на брат си Франсоа II . Брат му Анри III го нарича "Petit magot" (малка маймунка). Слуховете (потвърдени и от историческите сведения) упорито приписват на Франсоа и братята му интимни контакти със сестра им Марго .

До 1574 г. Франсоа носи титлата ?Херцог на Алансон“. През 1574 г. след смъртта на брат си Шарл IX и възцаряването на брат му Анри III, Франсоа става престолонаследник на Франция. Същата година Франсоа организира заговор за освобождаването на зет си Анри дьо Навар , който се намира в плен в Лувъра . Заговорът е разкрит и за да получи прошка от брат си Анри III, Франсоа издава двама свои съзаклятници ? Анибал дьо Коконас и Хиецинт дьо Ламол. Двамата са екзекутирани, а Франсоа е опростен.

През 1576 г. Франсоа д'Алансон получава титлите Херцог на Анжу, Турен и Бери . Същата година, в разгара на френските религиозни войни между католици и хугеноти , Франсоа взима страната на зет си ? водача на хугенотите Анри дьо Навар, заедно с когото воюва срещу брат си Анри III, и на 6 май 1576 договаря условията на едикта от Болио , с който е сложен край на войната между католиците и хугенотите, като последните получават и религиозни свободи.

През 1579 г. Франсоа, по покана на Вилхелм Орански , подкрепя борбата на нидерландите срещу властта на испанските Хабсбурги , в замяна на което получава обещание да бъде провъзгласен за суверен на Обединените провинции , създадени след Утрехсткия съюз от същата година, за херцог на Брабант и граф на Фландрия . На 29 септември 1580 г. Генералните щати на Нидерландия подписват с Франсоа конвенцията от Плеси ле Тур , с която Франсоа е обявен за протектор на свободните нидерланди' и става суверен на републиката им.

Годеж за Елизабет I [ редактиране | редактиране на кода ]

Междувременно през 1579 г. започват преговори за женитба между Франсоа и английската кралица Елизабет I . Франсоа е единственият кандидат за ръката на Елизабет, който лично посещава двора ?. По това време той е на 24, а тя ? на 46. Въпреки голямата възрастова разлика двамата стават много близки и Елизабет започва да го нарича своя жаба.

Въпросът дали Елизабет наистина е възнамерявала да се омъжи за Франсоа д'Анжу е доста спорен. Възможно е тя да го е ласкаела, знаейки, че той е последният ? кандидат. Плануваният брак обаче не се приема добре от английската общественост, която не одобрява религията и националността му. Кралицата вероятно също не смята този брак за подходящ, съобразявайки се с общественото мнение, но продължава да играе ролята на годеница на Франсоа, за да притисне испанския крал с възможността за бъдещ англо-френски съюз срещу Испания . През 1581 г. обаче присъствието на Франсоа в Англия престава да е полезно за Елизабет и същата година тя отпраща своята жаба от Англия.

В Нидерландия [ редактиране | редактиране на кода ]

От Англия Франсоа се отправя за Нидерландия , където на 10 февруари 1582 г. е посрещнат от Вилхелм Орански във Флисинген. В Брюге и Гент Франсоа е обявен съответно за херцог на Брабант и граф на Фландрия . Въпреки това Франсоа не става популярен сред холандците и фламандците , които в негово лице виждат само един френски католик, и провинциите Зеландия и Холандия отказват да го признаят за свой суверен, а Вилхелм Орански отнася много критики заради профренската си политика. Когато през късната 1582 войските на Д'Анжу пристигат в Нидерландия, изглежда че планът на Вилхелм Орански успява, тъй като и пармският херцог се стряска, че сега нидерландците печелят силен покровител.

Недоволен от ограничената си власт, Франсоа д'Анжу решава да превземе със сила градовете Антверпен , Брюге, Дюнкекр и Остенд .

?Френската глупост“ и смърт [ редактиране | редактиране на кода ]

На 18 януари 1583 г. Франсоа решава лично да ръководи атаката на Антверпен. За да заблуди жителите на града, Франсоа предлага да влезе триумфално в града, за да му отдадат почестите си. Никой обаче не се излъгва. След като френските войски влизат в града, градските порти се затворят зад гърба им. Попаднали в капан, французите са обсипани с камъни, цепеници и дори метални предмети, които разярените граждани на града хвърлят от прозорците и покривите на сградите. Накрая градският гарнизон открива стрелба по неприятеля. Само няколко французи, в това число и Франсоа, успяват да избягат живи. Над 1500 френски войници обаче намерат смъртта си в Антверпен.

Провалът при Антверпен слага край на военната кариера на Франсоа. Лично майка му Катерина де Медичи пише в едно от писмата си до него: ?Господ трябваше да те убие още млад. Тогава ти нямаше да станеш причина за смъртта на толкова смели и благородни хора.“ Друг удар идва, след като Елизабет I официално разтрогва годежа си с Франсоа след клането в Антверпен. След тези събития положението на Д'Анжу вече не можело да бъде закрепено и през юни той напуска Нидерландия.

Скоро след това Франсоа се разболява сериозно. Според неговите думи става въпрос за малария . Катерина де Медичи му позволява да се завърне в Париж, където през 1584 Франсоа получава прошка от брат си Анри III ? Анри дори прегръща брат си и го нарича ? le petit magot “ (малка маймуна).

Франсоа умира на 19 юни 1584 г. в Шато Тиери . Смъртта му издига хугенота Анри дьо Навар до позицията на френски престолонаследник, което отново разпалва религиозните страсти в страната.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Francois, Duke of Anjou и страницата ?Франсуа (герцог Алансонский и Анжуйский)“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза ?Криейтив Комънс ? Признание ? Споделяне на споделеното“ , а за творби, създадени преди юни 2009 година ? от Лиценза за свободна документация на ГНУ . Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук , за да видите списъка на техните съавтори.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията , които да бъдат благонадеждни .

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Франсоа д'Алансон